Спречкванията между децата - на чия страна да застанем?

Няма какво да се лъжем - братята и сестрите се карат помежду си и това е нормално. Така че най-доброто, на което родителите могат да се надяват, е свадите да не ескалират до най-новата версия на “Армагедон или последното сражение между силите на доброто и злото”. Мамите и татковците рядко са последователни, когато се наложи да се намесват в споровете на децата. А идеалният вариант е да ги научат как да обсъждат различията и несъгласията си, съветват психолози. Затова е нужно търпение. Склонни ли сте да обвинявате едното дете повече от другото? Подобна линия на поведение може да е оправдана, но тя говори за предпочитания и предубеденост от ваша страна. А склонни ли сте да се притичвате на помощ на по-слабото дете?

Възможно ли е инициаторът на скандала да ви напомня на някого, с когото скоро сте имали вземане-даване, например съпруга, свекървата? Очаквате ли по-голямото дете да се държи по-зряло, макар да е само на 5? Отговорете си на въпросите. Колкото по-напрегнати и незадоволителни са взаимоотношенията между родителите и роднините, толкова това ще се отрази на начина, по който те ще се намесват в споровете на децата си. Възможно е да сте прекалено сурови и нетърпеливи или обратното - твърде снизходителни. Т.е. ако сте убедени, че брачният ви партньор е прекалено мек, възможно е да компенсирате това с ненужна твърдост. Така нито един от двама ви не подхожда към ситуацията обективно, казват психолозите. Добре е да знаете, че хормоните правят децата раздразнителни. Жлезите с вътрешна секреция започват да функционират усилено между 6-та и 9-та година на децата, което може да предизвиква потиснатост, макар да липсват външни белези за началото на пубертет, казват лекари.

Как да постъпите

Целта е да възпрете изявите на насилие и да успокоите децата. Не се намесвайте веднага, освен ако не се нараняват физически. Питайте - искате ли да помогна да разрешите спречкването? Ако отговорът е “да”, значи са ви делегирали посреднически права. Ако отвърнат отрицателно, по-добре ги оставете да се оправят сами. Повечето спречквания са свързани с дразнене, наранени чувства и несправедливост. Затова:

1. Помогнете на децата да определят какъв е проблемът. “Карате се кой да седи на фотьойла, когато гледате телевизия?”

2. Предложете възможни решения на проблема. “Хайде да измислим три начина, по които да решим спора. Иво ти си първи. Какво трябва да стане, за да се убедиш, че сестра ти е права?

3. Съставете план, с който и двете страни да са съгласни. “Добре, ти ще седнеш първи на фотьойла половин час и след това ще го отстъпиш”.

А при следващото спречкване вие поемете ролята на треньор, а не на учител. “Я сега да видим дали си спомняте трите стъпки за решаване на проблемите? Справяйте се сами, а аз ще съм тук, ако имате нужда от помощ. “Сухите тренировки по време на спокоен период също са полезни и забавни. Внимавайте, когато заставате на нечия страна, съветват психолозите. Децата са специалисти в провокативната и безмълвна техника, така че лесно могат да изглеждат невинни в очите на наблюдателя.

Друго, което можете да направите, е да промените средата. “Искам да седнете на масата в кухнята и да не ставате, докато не разрешите спора си”. Не забравяйте да окуражавате усилията на децата за решаване на проблема. Проявете и съпричастие. Може пък това, което притеснява едното дете, изобщо да не е конфликтът му с другото. Възможно ли е то да е имало лош ден, да е загубило мач или най-добрият му приятел наскоро да се е преместил. Ако подозирате подобна причина, поговорете отделно с детето. Понякога се налага да не казвате нищо като родител. Децата към 7 години вече са натрупали опит в успешното разрешаване на конфликти с приятели и съученици. Стиснете зъби, бройте до 20 и изчакайте да се справят и без ваша помощ. Ако се справят, без да прибегнат до насилие, значи всичко е наред.

Как не бива да се държите с побойниците

“Колко пъти съм ви казвала да не се биете? С тази реплика не показвате на децата как да разрешат проблема.

“Кой започна първи?” Още не се е родило детето, което да даде точен отговор на този въпрос.

“Само почакай баща ти да се прибере”. Не така, вие се заемете с проблема.

“Ако не спрете да се карате, ще изгася телевизора”. За децата винаги е по-добре да знаят предварително какви ще са последствията. По-добре кажете: “Тук стана твърде шумно - телевизорът работи, вие си крещите един на друг. Ако не можете да обсъждате проблема по-спокойно, ще изключа телевизора, за да не ви пречи”.

“Ако спрете да се карате, ще излезем за сладолед по-късно”. Използвани от време на време, подобни думи имат ефект, но родителите са склонни да прекаляват с тях.

Добре е често да хвалите децата за проявена сговорчивост, учете ги как да разрешават проблемите помежду си и прилагайте справедливи наказания, когато е необходимо. Това ще ги стимулира да продължат с опитите да си сътрудничат.

Представете си как се прибирате вкъщи от изнурителен ден и от вратата ви посрещат крясъците на децата. Какво ще сторите?

1. Ще скочите обратно в колата и ще потърсите по-спокойно място за отдих.

2. Ще се скриете в банята, докато бурята отмине.

3. Ще се разкрещите и ще изчакате съпругът да се намеси.

4. Спокойно ще обсъдите с тях начините да разрешат споровете си.

Ако отговорът ви е номер 4 - или лъжете, или сте непукист, или току-що сте спечелили много пари от лотарията и нищо не може да ви впечатли...