Как да реагираме при проблеми на детето с учителите

Повечето деца рано или късно се оплакват от учителите си. Често причината е проявена несправедливост или незаинтересованост от обучаващите. Но пък и учениците, които смятат, че учителят е лош, обикновено имат проблеми с дисциплината, показва статистиката. Как да се намесим в учебните навици на детето и да изградим положителен модел на поведение към авторитета на даскала, ни съветват американски психолози.

Родителите не бива нито да пренебрегват притесненията на детето, нито автоматично да приемат обвиненията, че учителката е лоша. Целта по-скоро е да се открият причините за недоволството и да се предприемат мерки за разрешаване на проблема, пише сп. "Американски психолог". Според учените преподавателите гледат по-малко позитивно и със занижени очаквания на учениците, които идват от семейства с по-ниски доходи, като основават мнението си не на способностите им, а на изразните средства и облеклото. Подобно отношение се забелязва още в детската градина и в много случаи децата имат причини да се чувстват ощетени.

Какво трябва да имате предвид при проблем с учителката?

Проверете дали фактът, че учителката е "лоша", се отразява неблагоприятно на представянето на детето в училище. Ако не - ситуацията е прекрасен житейски урок за разнообразието на човешките характери.

Понякога възрастните и децата се оплакват от някого, а всъщност проблемът се корени в трето лице. (Например ако майката се оплаква, че децата не я оценяват, тя всъщност негодува, че е подценена от съпруга си). Затова ако детето ви се оплаква, че учителят го мрази, в действителност може би чувства неприязънта на свой приятел. Проучете възможностите.

Очакванията на преподавателите могат да повлияят на това колко добре (или зле) се представя детето.

Най-добрият учител е този, който поставя предизвикателства пред учениците и не се задоволява с посредствено представяне.

Вашите очаквания са много по-важни от тези на преподавателя. Вие сте тези, които поставят стандартите за добро представяне. Ако детето има проблеми с учебния материал, първо потърсете причините в домашната среда. Научили ли сте го на правилни работни навици? Проверявате ли ежедневно как се е справило в клас и надзиравате ли изпълнението на домашната работа? Насаждате ли у него уважение към авторитетите? Писането и четенето по-важни ли са от гледането на телевизия и видеоигрите? Ако отговорите отрицателно на някои от тези въпроси, не бързайте да заклеймявате учителката на детето като "лоша". Може би тя има по-високи стандарти от вас.

Как да разговаряте с детето?

Първата ви цел е да го накарате да обясни подробно защо смята учителката за лоша. "Какво направи или каза тя, за да те накара да мислиш така?", "Случвало ли се е това преди или е за първи път?", "Тревожи ли те това"?

Проучете алтернативните обяснения. "Понякога децата не харесват постъпките на родителите и учителите си, които са за тяхно добро. Възможно ли е госпожата всъщност да се опитва да ти помогне?"

Задавайте въпроси, разказвайте лични истории. "Има ли случаи, когато не смяташ учителката за лоша?", "С всички ли е така?", "Искаш ли да ти кажа как се справих с една моя взискателна учителка?" Но е добре да знаеш, че вероятно тя вярва, че си способен да спазваш правилата. Значи ти има доверие.

Как не бива да се държите с детето

"Ако учителката се е държала лошо с теб, сигурно е имала причина".

"Сигурно си я ядосал с нещо". Не прибързвайте със заключенията. Подобни забележки прерязват общуването като с нож, вместо да го поощрят.

"Мисля, че учителката ти се е проявила като истинска глупачка. Кой й дава право да говори такива неща? Как очаквате детето да я уважава, ако самите вие демонстрирате неуважение.

Такъв е животът. Ще трябва да се научиш да се справяш с лошите хора. По този начин блокирате откровението на детето и пропускате възможността да проучите какво друго го притеснява.

Интелигентният подход

Как да разговаряте с преподавателя на детето си?

Ето предложенията на Уилям Бенет, бивш американски министър на образованието в книгата си "Образованото дете":

Проучете всички факти. Детето ви може да не е най-достоверният източник на информация. Бъдете отворени за истината и не приемайте автоматично, че учителят е виновен за всичко.

Гледайте на преподавателя като на свой съюзник. Винаги вярвайте в най-доброто за него - например, че иска детето ви да научи колкото се може повече. Смятайте учителя за член на вашия отбор, не за враг. Отнасяйте се към него с уважение.

Съблюдавайте йерархията. Не бързайте да тичате направо при директора. Опитайте се да оправите нещата с учителя. Ако веднъж го прескочите или пренебрегнете, вече никога няма да изгладите отношенията си с него. Внимателно избирайте битките, които водите.

И на не последно място - участвайте в родителските инициативи, така че преподавателите да ви запомнят. Изявявайте се като доброволци, бъдете придружители на училищните екскурзии, помагайте при подготовката на тържествата, говорете пред класа на теми, с които сте запознати и които интересуват децата. Накрая, напишете благодарствено писмо на преподавателя, когато проблемът се разреши. Такъв модел на поведение според психолозите винаги се отплаща щедро и на детето.