У всеки човек е заложена любовта. Не трябва да очакваме толкова много. Трябва да се задоволяваме с по-малко. Когато става дума за пиене, по-хубаво нещо от водата няма. Пиеш вода и пееш! Така е и с храната. Колкото е по-малко обработвана, толкова е по-здравословна. Не трябва да си усложняваме отношенията. Трябва да се научим да приемаме хората каквито са. Дори на децата си не трябва да се бъркаме толкова. Когато едно дете се опари, то няма повече да пипа там, където може да се опари втори път. Докато ние се опитваме да ги предпазим от всичко, те няма да знаят как да реагират в много ситуации.
Каква майка бяхте и каква сте днес?
Маниачка бях и продължавам да бъда. Защото, като родих децата си, зарязах абсолютно всичко, а „Спок“ ми беше настолната книга. Страдах от мания в отглеждането. Дотам, че кварцирах детската стая всеки път, когато някой външен идваше. А децата ми си лягаха в 8 часа дълги години.
Не липсвахте ли често?
Празници и съботи и недели не съм се занимавала с нищо друго освен с децата си. Отдала съм им всичката си любов и време. Бяха постоянно с мен в колата, за ръката. Като поотраснаха малко, взимахме и техни приятели, за да не им е скучно. Е, доста неща бих променила, ако мога да се върна назад. Например щях да занимавам дъщеря си с музика и да направим страхотен дует. Съжалявам също, че бях прекалено либерална. Хубаво е, но не до такава степен. Когато децата са талантливи, имат нужда да ги насочваш и да ги побутваш малко.
Сигурно десетки пъти са ви питали, но как стана така, че вашето сърце пусна корени точно в Куба, при положение че сте кръстосали целия свят неведнъж?
Кубинците са страшно положителни хора и живеят така, както трябва. Не са вещомани, много добри са, усмихнати. Всичко им е: „Да живее любовта!“ Единствено, че много се женят и развеждат, но пък не таят лошо отношение към първата жена, втората жена. На годишнини или на сватби се събират по няколко бивши жени и мъже в името на детето и на добрите отношения. Те са над нещата. Не издребняват, много са артистични, много музикални. Всички до един са талантливи. Мисля, че съм била преродена испанка – или съм живяла в Испания, или в Мексико, или в Куба. Така да усещам дълбоко няколко вида музика – арабска, гръцка, руска и испанска – усещам ги като свои. А Куба ми е като втора родина.
По-бедни са от нас, а са по-щастливи. Как?
Духовно не са по-бедни. На всичката си немотия с малко музика и приятели светът им се променя. 70-а година беше една от кризите, а аз бях там с оркестър „Балкантон”. Отидохме на гости на Ева Родригес – голяма тяхна звезда. Мъжът й беше изключителен кулинар, цар! Заведох 7-8 човека, купих две бутилки ром от дипломатическия магазин, няколко консерви и някакви зеленчуци и той създаде такова произведение на изкуството на масата само с тези неща – сервира ги, сякаш бяхме в 6-звезден ресторант. Започнахме да пеем, да свирим, беше прекрасна среща с няколко консерви. Важно е да имаш с кого да споделиш момента, а не какво слагаш на масата!
От толкова години ту започвам да я пиша, ту я оставям, като си казвам - кой ще чете моите глупости! После продължавам да я пиша, почти накрая съм. Но не мога да измисля заглавие. Обиколила съм Земното кълбо сигурно 100 пъти. Но винаги има още път напред, винаги има утре, сигурно затова още не мога да кръстя книгата си. Аз, като отида в чужда страна и много ми хареса, нарочно не виждам всичко, оставям си нещо, за да отида пак. Така че заглавието не знам какво ще бъде, но ще бъде с продължение, ще има втора част.
Сесията е осъществена в Le Petit Salon, София
Коментари (0)
Вашият коментар