Ани Салич: Обичам да оставам сама на село

Свикнали сме да я виждаме сериозна, респектираща и подредена. Тя е такава и в действителност, като в същото време Ани Салич не пести смеха си, слуша с любопитно отворени очи и знае как да се пошегува със себе си. Удоволствие е общуването с жена, която е преодоляла обикновената, плитка женска суета вероятно в името на далеч по-интересни личностни цели. Защото рядко ще срещнеш известна личност, която не надзърта постоянно в обектива ти. Вместо това Ани поглежда единствената предложена от мен снимка на фотоапарата ми и весело замахва: „Ама чудесна е! Харесвам всички снимки, които направихте! Да ходим сега да работим!“

Припомняме ви един наш разговор с нея.

Г-жо Салич, какво научихте от връщането си в Нова телевизия?
Нова телевизия оправда очакванията ми за ново начало. Тук се срещнах с много млади хора, които искат да бъдат най-добрите, а това няма как да не ме запали и мен. В началото бърках имената на някои от колегите ми дори в ефир, за което съм се извинявала, но сега свикнах с тях така сякаш сме работили заедно десетки години преди това.

Как Ви приеха те? Имаше ли дистанцията от това, че дълги години сте били едно от водещите лица на основната им конкурентна медия?
В началото ми помогнаха колегите ми, които дойдоха от bTV, както и добронамереното отношение на партньора ми Николай Дойнов. Не усетих недоверие в останалите новинари на Нова, което ми помогна да свикна бързо. Естествено е да са обсъждали поведението ми, но аз тук заварих както съученичка от детските ми години, така и милата съпруга на най-любимия ми оператор от bTV - така че повярвайте ми не се почувствах като да отида да живея в Канада например.
Щастлива съм, че влизам в нюзрума с усмивка и без страх и си тръгвам с усмивка и без страх. Това е много важно за всеки истински професионалист, а аз смея да твърдя, че съм точно такава. Добронамерената среда и усмихнатите хора ти помагат да изразиш най-доброто от себе си, а аз определено се радвам на това тук.

17-годишният ми син онзи ден, докато гледахме сутрешен блок, каза: „Мамо, защо показват и говорят само за лоши неща? Нищо хубаво ли не се случва в България?“
Оооо, повярвайте ми не бива да оставяте на публичните фигури и познатите лица от телевизията да го карат да се чувства добре и да осъзнава, че животът в България е добър. Първо ние, майките, трябва да им обясняваме и разказваме, а след това всички други. Трябва да научава добрите новини първо в домашната микросреда - да помага на малката си сестричка, да храни кучето, да помага на съседката….а след това ще започне да отличава и добрите новини навън.

Ако ръководехте телевизия, какъв облик бихте й дала?
Баланс между лошите и добрите новини, безкомпромисно заклеймяване на корупцията, повече детски предавания и засилена обратна връзка със зрителите.

По-скоро емоционален или разумен и земен човек сте?
И двете едновременно, а това е уморително, вярвайте ми.
Достатъчно ли Ви е времето, прекарано със семейството?
Ще имаме 4 седмици заедно през лятото и есента и се надявам тогава да караме каяк, да ловим риба, да попътуваме и да се порадваме един на друг.

Кой Ви помага за децата или те вече са големи и се грижат сами за себе си?
Те се грижат сами за себе си, макар че понякога ги домързява да зареждат миялната или да ходят до магазина, но това е присъщо за всички днешни деца.

Близък приятел ли сте с тях?
Опитвам се да разбирам какво прави и мисли синът ми, но той все пак е мъж, така че няма как да знам всичко, а сестра му която е много умна и опърничава, сама решава кога да разказва и кога не.

Какви са другите ви приятели? Ако не искате да тревожите семейството си с някакъв проблем, към кого бихте се обърнала?
Не споделям проблемите си, а отивам на село, където ми е най-добре да остана за малко сама. Приятелите, с които се виждам по-често нямат нищо общо с телевизията, макар че имам и много стари приятели от там, които виждам рядко, но обичам много - семейство Иван и Милена Филчеви, на които съм кума. .

Разкажете за работата Ви с УНИЦЕФ и за това какво Ви носи благотворителството?
Това не е мисия, задача или задължение, за мен се е превърнало в ежедневие, така че не мога да го обсъждам като нещо специално. За мен и за милиони други е начин на живот…и то нормален живот.

Какво внася интернационалността във Вашето семейство?
Ние сме еднакви с другите български семейства, просто сме малко по-емоционални и звучни….понякога.

Смели ли са мечтите Ви? Променят ли се с годините?
Имам постоянни мечти, но те са си само мои и не се променят.

А жената у Вас как се променя с годините?
Променям се като всяка друга жена. И тялото, и душата ми са същите като на другите българки.