Лалибела - африканският Йерусалим (галерия)

Бели силуети бавно се спускат в черна яма с първите лъчи на слънцето. Още е толкова тъмно, че трябва да се взреш, за да разбереш, че това не са духове, а хора, отиващи на сутрешна молитва в скалните църкви на Лалибела.

За туристите, накацали около рова с голямото неизвестно, това е вълнуващо, но и малко страшничко преживяване. Напомня познатото от приказките слизане в долната земя. Някъде от недрата на черната дупка, по високоговорител, гръмва църковен напев. Бялото множество го повтаря в хор, приковало глави в студените камъни, а молитвата ехти на километри. След час всички тези стотици поклонници ще излязат от тъмната дупка, ще свалят белите си шалове и ще поемат към ежедневните си задачи.

Така всяка сутрин се буди Лалибела. Градът се намира на 2630 метра надморска височина в северната част на Етиопия.

Наричат го африканския Йерусалим заради уникалните църкви,

вкопани в скалите му. Те са като магнит за православните християни в страната. Някои вървят с дни, за да се докоснат до свещеното място. Други остават да нощуват в десетките им пещерни галериии, вярвайки, че ще получат Божията помощ. По време на големи църковни празници Лалибела буквално е окупиран от поклонници и чужди туристи.

Всички те искат да видят чудото, чиято мистерия вече девет века никой не успява да разгадае. Легендата разказва, че 13-те църкви са построени през XII век от етиопския цар Лалибела само за 25 дни с помощта на ангели. За свръхестествената му дарба се заговорило още с неговото раждане, когато рояк пчели обвил бебето. Царицата майка възприела това като знак, че новороденият син трябва да наследи трона, а не по-големият му брат. Затова го нарекла Лалибела, което означава “и пчелите признават неговото величие”. 

За да се предпази от майчиното пророчество, престолонаследникът изпратил брат си в изгнание. Докато бродел по света, Лалибела получил видение да построи нов Йерусалим в отговор на превзетия от мюсюлманите свещен град. Върнал се, поел управлението на Етиопия и превърнал малкото градче Роха в ново поклонническо място за християните, което по-късно получило неговото име.

Съграденото в Лалибела е толкова необикновено, че и днес няма еднозначен отговор как и кога е направено. Последно преди няколко години етиопски и френски учени се опитват да разгадаят мистерията му, правейки археологическа карта на комплекса, но отново стигат до задънена улица. Причината е, че църквите са градени на обратно - от покрива към основите. Копаейки от върха на скалата надолу, майсторите им напрактика са унищожавали историческите пластове, носещи информация за времето и начина на строителството. Архитектурата също е доста различна, което затруднява експертите да се произнесат категорично за появата на необикновените постройки. 

Според някои археолози в храмовия комплекс съществуват сгради още от VII век, които вероятно са служили за укрепления. Други пък са от XIV век и с голяма точност копират близък до Лалибела скален манастир, дело на местни майстори. Последното твърдение опровергава някои летописи, че църквите са дело на 500 строители и художници, които Лалибела довел от Йерусалим, за да реализират неговото видение.

За център на комплекса се смята Бет Медхани Алем (Храмът на Спасителя). С височинатта си от 11 метра и 30 метра дължина той е

най-голямата монолитна скална църква в света

На повърхността на земята обаче се вижда само навес, който преди години от ЮНЕСКО поставили, за да я предпазят от разрушение. Всичко останало е скрито в огромна каменна дупка, в която се слиза по стръмни пътеки и тунели. В храма се пази 7-килограмов златен кръст на 800 години. Твърди се, че бил на цар Лалибела и е обявен за едно от най-големите етиопски църковни съкровища. 

Много впечатляваща е намиращата се в близост по-малка “Бет Мариам” (“Църквата на Дева Мария”). Тя е най-старата и е пищно изографисана. В средата ѝ има колона, която според легендата била докосната от Христос и съдържа надписи за началото и края на света. От столетия те са покрити с плат, тъй като съществува поверие, че разгласяването им носи смърт. Свещениците твърдят, че до XVI век колоната е греела ярко в мрака и върху нея съществуват сведения за появата на скалните църкви в Лалибела.

“Бет Георгис” (“Храмът на Свети Георги”) пък е с най-грабващата форма. Погледнат от повърхността на земята, той представлява огромен кръст, вкопан в дълбок ров. Църквата е отделена от останалите от река, която също носи библейското име Йордан. Обикновено екскурзоводите я показват последна на туристите, защото буди най-голямо възхищение и е най-снимана в рекламните материали за Лалибела.

Всъщност

наемането на гид в комплекса е силно препоръчително

Човек трудно може да се ориентира в лабиринта от тунели и галерии, свързващи отделните църкви, а и минаването през някои от тях е доста опасно. Липсват табели и насочващи знаци. Въпреки интереса от туристи всичко сякаш е замряло, както е създадено. Вероятно причината е, че храмовете продължават да са действащи и животът в тях е организиран основно според нуждите на местните поклонници. 

Не бива да се отказвате и от наемането на разносвач на обувки

Обикновено това са хора, които се прикачат към екскурзоводите. Тъй като събуването в етиопските църкви е задължително, те пазят оставените отвън обувки и ги местят от врата на врата. Другата им задача е да осигурят клончета, с които да си гониш мухите.

Колкото по-дълго учените не могат да намерят отговор за създаването на мистериозните църкви, толкова интересът към тях расте. Доказателство за това е и новостроящият се от китайци път към Лалибела. В момента до свещения за етиопците град се стига по планинско каменисто шосе или със самолет от столицата Адис Абеба. Местните галено наричат пътя “африкански масаж”, тъй като друсането е здраво. Но пък минаването по него дава възможност да се види животът на етиопците и още няколко интересни места в страната.

Освен голямата бедност неизбежно на очи се набива и как семействата поделят ежедневните си задачи. Грижата за животните е поверена на децата, носенето на дърва - основен енергиен източник, или на вода - на жените, а по-фини работи като например шиенето на машина или ходенето на съботен пазар - на мъжете. Последното всъщност не е чак толкова леко, тъй като означава да изминеш 15-20 км с чувал жито на гръб, което да продадеш в най- близкото голямо селище.

Лалибела се намира само на 670 км от Адис Абеба. За да ги изминете с кола обаче, ще ви трябват поне 2 дни непрекъснато пътуване. Затова е най-добре да си отделите повече време и пътьом да разгледате още забележителности.

На половината от пътя е Бахардар - уютен и красив град, разположен на брега на езерото Тана, от което извира река Сини Нил. В него човек може да се наслади на хубава местна риба и разнообразен нощен живот. Екскурзията с лодка до някой от манастирите на островите в езерото също е много приятна. Наоколо има местни майстори, които предлагат рисувани върху кожа и дърво икони, кръстове и ръчно тъкани шалове. Ако имате късмет, може да видите и хипопотам. 

Друга възможна спирка е Гондар. Преди векове градът е бил столица на Етиопската империя и има запазен цял кралски комплекс. Гондар е разположен в подножието на Симиен, една от най-големите планински вериги в Африка. Ако си отделите ден за излет в нея, няма да бъдете разочаровани. Дори с кола можете да се качите на 3000 м надморска височина и да се насладите на спиращи дъха гледки. В Симиен парк има над 10 върха, които са по-високи от 4000 м. За изкачването им обаче е нужна добра подготовка и местна въоръжена охрана. Такава получават всички чужди туристи, щом си купят билет за влизане в парка. Обяснението е, че това е

предпазна мярка в случай на нападения от животни,

но истината е, че дава поминък на живеещите в платото местни хора, тъй като възможностите за земеделие и животновъдство там са силно ограничени. Освен това в парка могат да се видят уникални за Етиопия животни като маймуната гелада, етиопския вълк и газелата уалия.

На 400 км северно от Лалибела се намира вторият свещен за етиопците град. Аксум е бил център на древна империя, която е процъфтявала между III и VI век. За чуждите туристи днес не е толкова впечатляващ, както църквите на Лалибела или замъците на Гондар, тъй като неговите исторически обекти са разпръснати. Въпреки това тази най-древна столица на Етиопия съдържа невероятно красиви и важни исторически паметници. На първо място сред тях е църквата “Дева Мария от Сион”, в която се пази Кивотът. Той обаче не може да бъде видян. Твърди се, че само двама чужденци са допускани до него през XVIII и XIX век. Храмът е от IV век и в него се е родила Етиопската православна църква. Страната е една от първите държави, приели християнството. Впечатляващи са и двете големи полета с пронизващи небето обелиски. Някои от тях са високи колкото 10-етажна сграда. 

И до днес религията е изключително силна и доминираща в живота на етиопците. Почти всяка седмица те почитат някой светец. 55-дневеният пост преди Великден е толкова масов, че направо спира продажбата на месо, а

в ресторантите се сервират само вегетариански ястия

До обед пък въобще нищо не се слага в уста, дори прочутото етиопско кафе, с което през останалото време започват дните на местните хора. Самият празник пък е повод за голямо угощение, което по принцип е рядкост в Етиопия. За Великден обаче всяко семейство се старае според възможностите си да даде курбан. Най-бедните готвят кокошка, а богатите - цяла крава. Затова в навечерието на празника по шосетата на страната могат да се видят хиляди деца, държащи над главите си пиле. В повечето случаи продажбата му би осигурила прехраната на семейството за месец напред, тъй като бедните етиопци ядат основно инджера - леко кисел хляб във формата на голяма палачинка, който топят в широ - лютив доматен сос, забъркан с брашно от боб.

Етиопският Великден тази година също е на 16 април като нашия. Ако сте изкушени да го посрещнете в Лалибела или в някое от другите важни за християнството места в Етиопия, ще трябва да започнете подготовка за пътуването си веднага. Първото и най-важно условие е получаването на етиопска виза, което отнема време. За българи тя се издава от посолството на Етиопия в Швейцария. Можете да кандидатствате и онлайн, но ще трябва да изпратите задграничния си паспорт с куриер за полагане на самата виза.

Добре е да пристигнете в Етиопия с етиопските авиолинии. Това ще ви осигури намаление за вътрешните полети, които иначе са доста скъпи за чужденци. Например за около час пътуване със самолет от Адис Абеба до Лалибела, Аксум или Гондар ще трябва да платите почти колкото от България до Етиопия.

Ваксинирането срещу жълта треска

също е силно препоръчително, както и наемането на местна туристическа агенция. Така ще избегнете попадането на случайни самозвани екскурзоводи и помагачи, а и ще можете да разчитате на проверени места за хранене и нощувка, както и на сравнително комфортни коли. Обикновено агенциите, работещи с чужди туристи, използват едни и същи хотели и ресторанти, поддържащи сравнително добра хигиена, което гарантира на гостите им, че няма да си провалят екскурзията заради стомашно разстройство. Така че въпрос на бюджет е на кого ще се спрете да ви придружава в Етиопия. Добър ориентир могат да ви бъдат коментарите в сайта за пътешествия Tripadvisor, където има доста контакти на агенции и водачи.

Разбира се, може да пътешествате и сами, разчитайки и на обществен транспорт. Той е много евтин, но твърде несигурен. В повечето случаи става въпрос за бус, тип софийска маршрутка, от чиито прозорци стърчат ръце и крака, а на покрива са привързани кози и овце. Тъй като автобусите са винаги претъпкани, катастрофите с тях са доста чести. Просто товарът им не издържа по неравните пътища.

Какъвто и вариант да изберете, не забравяйте да сложите в багажа си лекарства срещу повръщане, разстройство и температура. Ако имате място, вземете и бонбони и писалки за местните деца, чиито протегнати слабички ръце непрекъснато ще ви съпътстват в Етиопия.