Очите на Бога надничат от скалите в пещерата Проходна

„Там, където реката и небето се сливат. Там, където цветовете на изгревите и залезите са по-ярки от мечтите. Там, където Господ гледа...” С тези думи луковитчанката Цвети Попова описва едно място, където няма огледала, няма и врати, но има очи - Божиите. Местните така наричат двата отвора (окни), отвеждащи в небесата, на пещерата Проходна край село Карлуково.

Още с влизането в пещерата, която представлява скален мост с дължина 262 метра, кожата настръхва, защото температурата внезапно пада с 10-15 градуса. След високия 35 метра „малък” вход тясна пътечка криволичи покрай големите скални късове, които сякаш умишлено оформят тайнствен лабиринт. И така, само след около 50 метра навътре пещерата става необичайно светла. А светлината идва отгоре - „от Бога”. Заставайки под Очите на Бога, сякаш си на рентген и под тях нищо не остава скрито и неосветено.

Непосредствено до Божиите очи алпинисти катерят вътрешността на пещерата. Борислав Ганцеров от Велико Търново и варненецът Цветан Хаджийски идват редовно през летните месеци. Удобното местоположение и прохладата правят Проходна любимо място за практикуване на любимия спорт. „Тук сме редовно през лятото, в големите горещини, уникално е”, признават двамата ентусиасти.
Пещерата Проходна не е предпочитана само от туристите. През годините редица български и чуждестранни филми, сред които „Време разделно” и „Сирна неделя”, са оживявали в подножието на чудатите окни. След „очите” пещерата все едно израства. Височината на скалистия природен феномен се увеличава, като в другия край, който местните наричат „големия вход”, височината достига до 45 метра, правейки го най-високия пещерен свод у нас. Излизайки от „големия вход”, пред посетителя се разгръща каньон, в чието дълбоко подножие се чува като плах звън криволичещият ход на Искъра.

До пещерата Проходна може да се стигне с автомобил - вляво, преди село Карлуково, непосредствено до „малкия вход”. Или пеша - по екопътеката „Искър-Панега”, която започва от Луковит и следва поречието на река Панега. Изкуствена реплика на Божиите очи в самото начало посреща гостите, решили да се насладят на „оригинала”. Природната алея от трева, пръст и камъни примамва с китната си растителност и прохлада, подканяйки туриста да крачи неуморно ту по единия бряг на реката, ту по другия, посредством дървени мостове.

В началото ни посреща пастир, който не се представя. Запладнил козичките, той умело обрисува това, което предстои да се види по-нататък. Казва, че много туристи идват да се насладят на това райско място. „Хората идват на почивка, на разходка, а някои дори спират по път да разгледат. След някоя и друга година, като направи бате Бойко и тук магистрала, няма и да поминават вече туристите”, разсъждава пастирът.

От ледената синьозелена вода могат да те побият тръпки. Но заградена от стени увивна растителност и гъмжаща от пъстърва и клен, тя прави преминаването през живописния маршрут още по-вълнуващо. А под дебелите орехови сенки дървени беседки с каменни барбекюта приютяват туристите, решили да прекарат почивните дни сред природата.

Още през 2006-а община Луковит реализира проект по програма „ФАР” за геотуристически продукт с обща стойност, надхвърляща 200 хиляди евро. Именно тогава са изградени облагородяващите съоръжения. На местата, където реката тече между скали, са изградени дървени мостове, които улесняват преминаването покрай водния басейн. Екомаршрутът е предпочитано място и за къмпинг. На широките площи, край прохладата на студената вода, любителите на по-екстремен туризъм могат да се възползват от местата за разпъване на палатки.

Освен Божиите очи и екопътеката „Искър-Панега”, туристическа атракция в Луковитско е и Националният пещерен дом. Изграден е през 1981 г. върху варовикова скала в местността Калето на 12 километра от Лукови с идеята да бъде база за научно-проучвателните дейности и изследването на богатия на пещери и карстови форми регион. Сградата на Пещерния дом е уникална със своето разположение - построена е в цепка на скалата, а гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. Обитателите на хижата остават с усещането, че се намират сред облаците. След основния ремонт през 2012-а Пещерният дом става предпочитано място за отдих и почивка. Там, високо над реката, в облаците, под Божия поглед...