Венеция е най-романтичната дестинация, перлата на Адриатика и какво ли още. Всъщност Венеция е туристическо клише, и то от най-лошите примери на масовия туризъм.
Фактът е, че в наши дни Венеция е претъпкана с туристи. И изоставена от венецианците, с което почти напълно губи духа си. Реално единственият начин този град да бъде видян, без човек постоянно да бъде стъпкван от тълпи с фотоапарати, е, когато градът е наводнен. Трябва обаче да си носиш собствени гумени ботуши, защото тогава продавачите им стават по-нагли дори от гондолиерите, а те са си единица мярка.
Въпреки лошите страни на масовия туризъм Венеция си заслужава да бъде разгледана. Основните забележителности като площада “Сан Марко”, едноименната базилика, моста Риалто и каналите обаче се обхождат за по-малко от ден. Още повече, че заради масовите истерии покрай птичия грип отпреди няколко години храненето на гълъбите на площад “Сан Марко” е забранено.
И внимателно, местните разказват, че при липса на други занимания общинската полиция обича да глобява дори деца, ако хранят птиците.
Лидо, Торчело и Мурано (известен с многобройните фабрики за стъкло) са безспорните хитове. Което обаче ги прави да приличат на Венеция с наводнените си от туристически групи улици.
Има обаче едно малко по-отдалечено и съответно не толкова популярно, но доста по-интересно островче Бурано.
Всъщност не става дума за цял остров, а за свързани с мостове няколко малки островчета. Бурано е вероятно най-зрелищната и със сигурност най-цветната част от лагуната на Венеция.
Намира се само на около 40 минути път от Венеция с местния градски транспорт – лодките вапорети (vaporetti). До островчето стигат няколко номера - във Венеция вапоретите са номерирани като автобусите в останалите градове.
Коментари (0)
Вашият коментар