Поли Паскова: Не може да играеш хоро, когато сърцето те боли и душата ти плаче

Криза е, ценностите обедняват, но важното е, че един от стълбовете на българската традиция - фолклорът, възвръща позициите си в сърцата на хората. Доказва го фактът, че все повече българи ходят на народни танци след работа, за разтоварване от стреса и зареждане с положителни емоции, вместо на фитнес. Как фолклорът ни помага по време на криза, разказва народната певица Поли Паскова - една от малкото с авторска музика.

Днес това момиче празнува 52. Честита да е!

Има ли нещо мистично в българската музика, че така се слави по света?

В нашия фолклор има нещо уникално. Изнасяла съм концерти зад граница и много чужденци са ми казвали, че от народната ни музика се излъчва магия. Те учат нашите песни, хора, език, знаят за нашата история и култура благодарение на фолклора. Попадала съм на колекционери на български носии, на хора, които знаят всичко за нашите етнографски области или имат песнопойка с народни песни, написани на латиница, за да ги учат. В Япония например слушат български фолклор за релакс и разтоварване от стреса.

Фолклорните песни събират мъката и страданието, любовта и радостта на хиляди поколения и оформят гена на един народ. А в танца се натрупва енергията на поколенията. Тези звуци и ритми може да разберат и почувстват само потомците. Те са красиви за останалите, но са като думи, написани на таен език. Няма значение в коя част на света живее българинът, но когато чуе нашия фолклор, усеща и разбира тази музика, без дори да го осъзнава. Защото тя му въздейства по незнаен начин, защото е в нашата кръв и ДНК.

Възможно ли е, като слушаме народна музика, да се свържем със силата на българския народ?

Да, защото нашият фолклор е енергиен стълб към небето. Традициите, езикът, писмеността и духовността ни са в основата на къщата, наречена България. Народните песни и спортът са двете национални богатства, които прославят страната ни навън и трябва да им дадем път и у нас. Добре е да си зададем въпроса защо бълваме музиката на други народи, а я няма нашата по националните телевизии и радия? Кой иска да останем бездуховни като слуги на други нации? Като защитна реакция за опазване на българския фолклор и традиции днес са всички тези школи по народни танци, които привличат все повече хора и залите са пълни.

Вярно ли е, че когато се хванеш на хоро, енергията на танца и хората може да те излекува?

Тази енергийна верига, която преминава през всички, оказва положително въздействие, зарежда те, а характерните подвиквания разтоварват от стрес.

Неравноделните тактове 7/8, 8/16, 5/4 са типични за българската народна музика, но защо рядко се срещат при другите народи?

Неслучайно нашите български състави печелят международни фестивали, защото се иска майсторство и невероятна бързина, за да се изпълнят много от българските песни. Почти няма други народи, които да се мерят с нас по излъчване, техника и послание на сцената.

Какви песни да слушаме, ако сме тъжни?

Не съм сигурна, че ако си тъжен, трябва да чуеш весела песен, за да ти се оправи настроението. По-добре е да чуеш история, която да реши твоя проблем, да те накара да се разплачеш, за да те прочисти и олекне. Не може да играеш хоро, когато сърцето те боли и душата ти плаче.

Как текстовете ни помагат да се чувстваме по-добре и да разберем повече за българския народ?

В песните се пее за добро и лошо, за народните традиции, за любовта, има и хумор. И така духът ни се съхранява за поколенията. Напоследък правя авторски песни с житейски теми и много от хората намират себе си в тях. Имам текст за жена, която разбира, че мъжът й е болен от рак и се моли на Бога за него, друга е за дъщеря в чужбина и се нарича “Късмет”. Една поетеса ми подари песен за нейната починала майка, която й се явила на сън. Няма концерт, без да ми поискат “Мъжка майка”, написана за моите 3 деца. Важно е излъчването, орнаментиката, блендата на певеца, която Господ му е дал и прави песента различна при всеки. Господ много дава на певеца, но след това и ще държи сметка, ако той не води в правилната посока своите почитатели. Важно е и дали отключва у тях доброто.

Живеем в трудно време, в което духовните ценности са обърнати, затова всеки трябва да се замисли и поеме своята отговорност към света, да се опазим като народ, нация и цивилизация. И всеки да реши как да е полезен на другите с това, което работи, дори с това, което мисли. Поздравявам вашите читатели с песента ми “Душа ранена” от албума си “Цвете непогалено”. Тя казва, че всеки гледа как да оцелее, но е време да се замислим, че сме само гости на Земята и трябва да обърнем внимание на вечните неща, не на материалните. Тя е зов за осъзнаване и духовно израстване.