Юлияна Дончева: Трябва много да обичаш мъжа си, за да се осмелиш

Юлияна Дончева роди втория си син на 49 години. Със съпруга й Станислав Недков-Стъки доказаха, че когато има любов, няма невъзможни неща.

Днес това изящно момиче празнува. Честита да е!

Припомняме ви един наш разговор с нея.

Юлияна, кога решихте със Стъки да имате дете?

От първия момент, в който със Станислав решихме да станем семейство, се роди съвсем естествено и желанието да имаме дете. Това бе наша мечта с години. За мен детето е най-висш израз на любовта, която жената дава на своя съпруг, защото минава през дълъг период на износване – 9 месеца, а след това полага изключително големи грижи за отглеждането на своето дете. Всяка жена, особено на моята възраст, трябва страшно много да обича мъжа си, за да се реши на такава стъпка, защото всеки инвитро опит натоварва организма изключително много с хормони, с процедури. И въпреки неуспешните опити трябва да си готова психически да продължиш напред.

Бях приключила с опитите инвитро и се надявахме да се случи по естествен начин. Моя приятелка тогава ме посъветва да отида при д-р Семерджиева. Направих поредното инвитро без големи надежди, но съм изключително благодарна, че успяхме. Моментът, в който ни извикаха, за да ни съобщят резултата, че съм бременна, бе изключително вълнуващ за нас.

Моят съвет към жените е, ако искат да имат дете, да не чакат до последния момент, защото няма гаранция, че ще се получи с инвитро. А възрастта е определяща за майчинството. Всяка жена трябва да си даде сметка, че не винаги кариерата или личното спокойствие и комфорта са най-важни в живота. Най-големият смисъл е да дадеш живот на едно дете.

Мъжът ми много обича децата, но никога не постави желанието си да има дете като нещо, което непременно трябва да се случи, защото това допълнително натоварва психиката. За да бъде успешна инвитро процедурата, жената трябва да е много спокойна и да не се чувства виновна, че поредният опит не се е получил, а само да чувства безрезервната подкрепа на своя мъж. Станислав се държа по този начин с мен и съм му много благодарна! Никога не показа разочарованието си при неуспешните опити, въпреки че съм сигурна, че го е преживявал. Големите изпитания се изпращат, за да ги преодоляваме и се надявам и тази трудност да остане зад гърба ни.

Родихте първото си дете на 30 г. Каква бе бременността ви спрямо втората?

Във времето, когато родих първото си дете, се смяташе, че да го направиш на 30 г. е твърде късно за първа бременност. Сега възрастта се измести по-напред, но смятам, че не бива да се чака, специално за първо дете. Моята първа бременност не бе проблемна, а само килограмите, които качих в последните месеци. Тогава се смяташе, че какво ти се прияде, трябва да го хапнеш като за двама и не се внимаваше с количеството. Сега сме много по-информирани. Родих сина си по естествен начин, без обезболяващи и бе тежко. Той бе почти 4 кг., но всичко мина добре и сега вече е голям мъж.