Историята на Елена Петрова - живот като в сериал

Елена Петрова е явление в киното и телевизията, макар че не е учила в НАТФИЗ. Завършва театралния клас “4 х С” при Николай Георгиев в 22-а Софийска гимназия, където взема и дипломата си за средно образование.

Признава, че като дете е доста дивичка, тип “мъжко момиче". Палава е, но и отговорна. Обича да играе с момчетата, да бъде част от техния свят, от техните игри, от техния футбол дори. Мъжкият свят й е по-интересен и се чувства много добре в него.

Като единствено момиче в тайфата е много обгрижвана и защитавана. Когато се налага момчетата се бият за нея, друг път самата тя се включва в боя. Белите и пакостите, които могат да измислят едни момчета, са много по-интересни, отколкото момичешкият свят, който в ония години е ластик, народна топка, кукли и други сладурски неща.

Но Елена от малка много обича и да се усамотява, да се затваря в себе си. Твърди, че и днес е такава. Не й е скучно с нея самата, не се чувства самотна, просто понякога има нужда да изчезне за известно време. Но навътре в себе си, а не да се затвори в стая и да гледа в една точка. Има нужда да бъде сама със своите мисли, със своите книги, със своите филми...

“Като малка исках животът ми да е като на кино и това взе, че се сбъдна”, признава Елена, която днес става на 45 години.

Много млада, Петрова се хвърля в най-дълбокото. Едновременно играе и учи в школата на Народния театър. Участва в спектаклите “Благородният испанец”, “Любовници”, “В полите на Витоша”, “Нора”, “Преспанските камбани” и др.

Но както е по света, така и в България артистите стават известни и популярни не от ролите си в театъра, а от изявите си в киното и особено в телевизионните сериали.

Елена има късмета да се появи като актриса малко преди българското кино да изпадне в продължителна будна кома.

Само на 15 години е, когато я снимат в “Граница”. И въпреки че е в главната женска роля, не произнася нито една реплика и няма нито една дреха върху тялото си. Тя е глухонямо цигане, нещо като сексиграчка на граничарите от заставата.

После признава, че не голотата била голямото предизвикателство, а това, че вместо с думи трябвало да изразява чувствата и мислите си с очи. Но й харесало.

Най-тежкият епизод за нея е, когато героят на Чочо Попйорданов разтваря краката й с автомата си. След заснемането Чочо я успокоява с думите:

“Извинявай, това е само кино...”

Приживе той ми каза: “На 15 години всичко ти е позволено. Елена нямаше опит, но инстинктът й на родена актриса й помагаше и в най-трудните ситуации и сцени. А то май нямаше леки.”

Режисьорът Николай Волев харесва актрисата за ролята на Мария в римейка на “Козият рог”. Но я избира след тежък кастинг. На първия в Южния парк Волев кара няколкото момичета да се държат като дивачки. Трябва да се катерят по дървета, да удрят мощно и бойно с едни пръчки. Въобще, да са мъжкарани. Нещо, което на нея не й е трудно, нали помните детството й, за което ви разказах по-горе.

Пред Елена обаче се изправя още едно предизвикателство - ще я сравняват с голямата Катя Паскалева, която изигра същата роля във филма на Методи Андонов.

Преди началото на снимките Волев моли актрисата да не гледа първообраза на “Козият рог”. Тя обаче не издържа на изкушението. Но всичко между двата филма е толкова различно, че

тя и не помисля да играе като Катя Паскалева

“Методи Андонов е легенда, а актьорите във филма му са толкова велики, че не си помислях да ги докосна дори...”, аргументира се Елена.

Когато се снима в римейка на “Козият рог” (1994), Елена споделя с екранния си партньор Александър Морфов, че ще поиска от режисьора Волев четири дни отпуск, за да кандидатства в НАТФИЗ. Морфов й казва въобще да не се занимава с академията, нямало какво да научи там.

Признанието за играта й идва най-неочаквано от Джина Лолобриджида. След като я гледа в “Козият рог-2”, знаменитата италианка я сравнява с Ингрид Бергман в “За кого бие камбаната”. Елена получава и наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Москва.

През 2000 г. започва телевизионната й кариера

Станимир Трифонов я снима в “Хайка за вълци”. Дава й ролята на красивата Мона, която си позволява да наруши патриархалните закони и да избяга при любимия си мъж, въпреки че той е заклеймен като “враг на народа”. Времето тогава, изглежда, не търпи такива силни жени и героинята на Елена загива.

За избора й Стенли ми каза следното: “Елена е абсолютно профи. Ценя я като актриса, защото е много чувствителна и много умна. Умее не само да анализира, но и да води ролята. Да си актьор, си е луда работа, но природата е надарила Елена едновременно с ум, интуиция, емоции и чувства. Всеки режисьор мечтае за такива актьори...”