Промени се, при това драстично. Ние живеехме под наем в хубава къща в Драгалевци, но в един момент стана невъзможно. Беше хубаво в планината, сред природата. Макар че никога повече не бих си направила този експеримент, защото всеки ден да замърсяваш околната среда, пътувайки до центъра с две коли и харчейки толкова бензин, е кощунство. В момента ходя с метро на работа и смятам това за огромна привилегия.
По-мъдра си станала като че ли?
Може би. Аз имам една рубрика “Столетниците на България”. Обикалям страната и снимам възрастни хора над 100 години. Най-хубавите ми спомени са свързани именно с тях, защото никъде другаде не можеш да откриеш толкова мъдрост. Най-доброто интервю в моята кариера е с баба Бисера от Родопите - беше абсолютно магично състояние и на двете ни. На своите 103 години тя разсъждаваше толкова трезво и мило. От нея научих, че животът ми до края ще е тъжен. Да, че в крайна сметка животът е тъжно нещо. Тя ми каза, че животът е само работа и тормоз, а най-хубавото нещо са децата. Тя е имала пари, работила е много. Два пъти е била женена, но не е имала деца. Накрая е намерила мъж с четири деца, който бил вдовец. И тя казала: “Него ше зьома!” А те й викали: “Ама как ще го вземеш, той е с четири деца!” И тя им отвръщала: “Че я за децата го зимам! Я го не зимам за него!” И друго, на което ме научи баба Бисера. Питам я какво яде, за да доживее тези години, а тя ми вика: “Сичко ям, син, сичко. И месо ям, и пататник ям, сичко ям.” И аз: “А пийваш ли?” Тя вика: “Хич не обичам, ама се налага.”
Мира, не искаш ли да бориш тази тъга? Не искаш ли да не е тъжен животът докрай?
Тя не е страшна тъга. Даже не е тъга, а разсъдливост. А и не обичам престорената сладост на живота: “Ау, колко е сладко всичко! Ай, къв хубав тоалет, ау къде ще ходим днес да пием, да ядем? Кой е най-модерният ресторант? А пък какъв маникюр?!” Това не е моето. Има хора, които се смеят много и това ме радва. Завиждам им, хубаво ми е да съм заобиколена с такива хора, това ме зарежда.
Аз съм сигурна, че ги има, но още не съм се научила да разчитам знаците им. Моите ангели са спасявали децата ми. Лоринка беше на седем месеца и се движеше на проходилка. Миех стъклата вкъщи – те бяха от старите, двойни, които се отварят вертикално нагоре. Бях ги отворила, за да ги измия отвътре, и след това ги бях затворила, както съм преценила за добре. Лоринка щъкаше с проходилката, а аз бях в кухнята. Като на забавен каданс видях как пада първото стъкло върху нея, а след него пада и второто. Второто се натроши на сол, но първото остана цяло и предпази детето ми. Беше невероятно, че не се счупи. Другият случай беше, когато родих Жорко. Исках да родя естествено, не бяхме избирали дата. Една сутрин моят доктор Емил Гърчев ми се обади и ми каза: “Много те моля, искам да те видя днес.” Отговорих му: “Ама защо е нужно?! Днес е неделя, имаме планове.” Но той настоя, много настоя. Отидох и разбрахме, че детето е вързано с пъпната връв и се задушава. Буквално за три минути трябваше да го извадят. Докторът ми нямаше никаква идея защо е почувствал това силно желание да ме види. Каза ми: “Просто станах и си помислих: “Мира! Мира! Мира трябва да роди!” Разбираш ли, моят ангел го е събудил! Ставало е въпрос за часове.
Мислиш ли, че всичко се случва за добро и че всичко си има причина?
Не, има много лоши неща, които се случват незаслужено и на добрите, и на лошите хора. Колкото и шаблонно да звучи, лошото са нашите уроци. Онзи ден получих sms от много близък човек, който страшно ме нарани. Нямам никакво обяснение защо се случва това, освен за да науча поредния си урок, макар още да не ми е ясно какво точно имам да науча. Толкова ми омръзна да уча. Искам да помъдрея най-накрая! Толкова се радвам на хората, които не са имали толкова страдания и могат да се усмихват по-често от мен!
Как се разминаваш с дяволите?
Дяволът е и вътре в мен, как да се размина с него?! Аз се боря с него непрекъснато. Чувствам се много слаба понякога да се справям с дявола. Даже бих казала, че той не е само един. Но ме движи вечното верую, че доброто ще възтържествува над демоните ми. Особено през нощта те са толкова активни. Нощта е наситена с демони. Какво можеш да измислиш през нощта, какви закани можеш само да отправиш! Дяволът е в мен и не искам да се правя на ангел.
Другите ангели до мен – децата, Жоро. Жоро е моят ангел-спасител. Казвала съм го и друг път. Той ме е взел не сама. Той ни е взел с Лори и ни е приел като едно цяло, отгледал ни е, възпитал ни е да бъдем семейство, защото е много трудно да имаш семейство. Другите дяволи извън мен ме съкрушават всеки ден.
Не ги ли бориш с мечти?
Моята голяма вина е, че аз вече не мечтая. Това е най-голямото престъпление, което извършвам срещу себе си. Но не го усещам, не мога да мечтая.
Може би просто си постигнала мечтите си?
Не, далеч не съм постигнала мечтите, които имах, когато мечтаех. Но сигурно съм в такъв етап. Ние живеем в много малко жилище. То е толкова малко, че е чак неестествено. Но аз не мечтая за по-голямо. Това е абсурд, но не мечтая. Толкова си харесвам старата кола, че не мечтая за по-нова. Явно ми е хубаво тук и сега, явно осъзнавам колко много мечти съм си сбъднала и е дошъл моментът, в който аз да сбъдвам мечти на други хора. Изпитвам огромно удоволствие от това. В средата на живота си съм, да се надяваме. Искам да е далече времето, в което като баба Бисера ще кажа: “Умира ми се вече, тежат ми годините.” На мен ми е хубаво да живея. Но единственото удовлетворение, което изпитвам, е помагайки на другите, сбъдвайки техните мечти.
Значи все пак мечтаеш?
Да, може би това е мечта. Да се чувстваш значим. Но не защото ти взимат интервюта и те показват по телевизията, а защото сбъдваш мечти. Страх ме е да мисля. Несигурно е – виж какво става в България, в целия свят. В нова ера сме, но много малко хора прескочихме в тази нова ера. Все още низките страсти са твърде големи, властват пошлостта, лицемерието, задкулисието. На тази възраст прозираш други истини от живота и спираш да си толкова романтичен мечтател. По-скоро започваш да виждаш истината. Но както се справям с дяволите си, така ще се справя със страховете си. Ще ти призная сега, след като току-що направихме фотосесия на върха на НДК, че мен ме е много страх от високото. Ужасно ме е страх и от вода, но вчера се гмурках. На този етап от живота си искам да преодолявам себе си.
фотограф: Михаил Георгиев
коса: LUKSOR club fashion salons
грим: Марина Чанева
явно е с депресия