Освен талантлива актриса и носител на Оскар, Джулиан Мур е и автор на детски книжки. Първата й творба се казва „Ягодка Луничавото лице“ и е препратка към времето, когато нейните съученици я тормозели заради рижата й коса и много лунички. Книгата става бестселър в престижната класация на „Ню Йорк Таймс“, а по-късно е адаптирана в мюзикъл.
Мур е в борда на неправителствената организация за планувано родителство Planned Parenthood, активист за гей правата и радетел на контрола на ползване на оръжие.
Мис Мур, бяхте споменали, че актьорската кариера може да се изпари изведнъж. Още ли се притеснявате за това?
Съгласете се, че има не един такъв случай в света на киното. На вас не ви ли се е случвало да се чудите какво се е случило с този или онзи актьор.
Разбира се, понякога има извинителни обстоятелства срещу това „изчезване“, но генерално това не е нещо, срещу което може да се застраховаш. Би могло да се случи на всеки. Актьорството е работа на свободна практика. Знаете колко несигурно би могло да бъде това, въпреки че имате уж дългосрочен договор. Твърди се, че през живота си хората имат по 6-7 кариери, така че всичко е възможно.
Вие сте далеч от края на кариерата си, но представяте ли си да правите нещо
друго?
Ще ми бъде много трудно да започна нещо ново, защото съм твърде стара. (Смее се.) Да се опитам да намеря нещо съвсем ново, не съм сигурна, че имам сили за това. Странно е, защото моят син започна да избира най-добрите предложения за него за колеж, съпругът ми и аз също ходим с него. И където и да отидем, и двамата имаме желание отново да се върнем в училище. Честно казано, много ми се ще в по-напреднала възраст да запиша нещо да уча. Често казвам на съпруга си: „Може би ще бъда една от онези възрастни дами, които учат след пенсия.“ Кой знае!
Предполагам, че не сте били много привързани към вашите студентски години.
Така беше, но когато пораснах, осъзнах, че са били славни времена. Учих само драматично изкуство и сега го отчитам като пропуск. Но тогава бях целеустремена само и единствено в актьорството. А сега, разбира се, не искам моите деца да имат интерес само към едно нещо.
Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете от актьорската професия?
Интересното нещо на актьорството е, че когато и да реших, че вече ти е писнало от него, все изскача нещо, което отново да те върне към него. Това му е великото на киното. С него учиш толкова много неща. Всеки път, когато снимам нов филм, излизам по-обогатена. Благодарения на моята професия мога да говоря английски с няколко акцента, поназнайвам по малко чужди езици. Всяка роля има своите особености и заради нея придобиваш нови умения. В живота едва ли бих седнала да правя нещо подобно, но щом е за филм, скачам с два крака. (Смее се.)
Кое е най-важното умение, което един актьор трябва да придобие?
Смятам, че това е съпричастността. Да се опиташ да разбереш как се чувства другия. Когато правя проучване за дадена роля, винаги се интересувам да мога да си отговоря на въпроса какво е да влезеш в кожата на отсрещния и какви усещания би могло да ми донесе това. Едно от най-великите неща да бъдеш актьор, е това, че се впускаш в нови неща. В лентата Freeheld играех Лорън Хестър – детектив, който умира от рак и която отказва правото на посмъртна пенсия, която се полага на нейната партньорка Стейси Андри. Истинската Стейси беше достатъчно щедра към мен, допусна ме в дома си и в живота си. Бях много благодарна за това преживяване, но беше доста емоционално за мен и с това, че я познавах, моята отговорност към нейната история стана още по-голяма.
Има ли напрежение тогава, когато се снима комедия?
Драмата и комедията са две тотално различни предизвикателства. Опитваш се да намериш истината, но в комедията понякога е по-трудно, защото не си много наясно дали си смешен или не. На снимачната площадка никой не може да се смее, всеки трябва да е тих. И когато някой от екипа се засмее, си мислиш, че го прави от куртоазия. (Смее се.)
Какво му трябва на един персонаж, за да привлече вниманието ви?
Първо, трябва да го има на хартия. Да е описан достатъчно добре от сценариста. Не мога да взема един персонаж от въздуха и да го напълня с живот. Не обичам, когато някой ми каже: „Прави каквото ти скимне.“ Ако образът няма обвивка, как да си го измисля. Обичам да ме водят думите и историята.
Търсите ли нещо от себе си в героините, които играете?
Надявам се, че моята истинска същност да не прелива в ролята. Моят живот е съвсем различно нещо. Колкото по-стара ставам, толкова по-автентична искам да бъда. Хората обичат да говорят за силни женски персонажи, но не е важно за актьора да е силен. За да влезеш в костюма на Супергърл или Супермен, не трябва да си физически силен. Трябва просто добре да изиграеш характера на героя.
Превземат ли ви вашите героини?
Винаги се опитвам да ги оставям на снимачната площадка, защото смятам, че когато се прибера, децата ми трябва да имат цялото ми внимание. Плюс това се преструвам, докато снимам, че това не се случва на мен. Но съм наясно какво усеща моята героиня, защото и аз съм изпитвала загуби в живота, и аз съм страдала от разбито сърце. Животът не винаги е лесен. Не може винаги да ти се случват хубави неща. Но това, че нещо не е положително за теб не означава, че ще те убие. Една от причините да четем книги, да гледаме филми, да ходим на лунапарк, да караме бързо колите си, да пътуваме по света е, че всички искаме да почувстваме нещо.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар