Мерил Стрийп: Някога ми казаха, че съм прекалено грозна за главна роля

- Все още ли се зареждате с вино от Сансер?

- Как иначе! Когато го пия, съзирам рая!

- Ако трябва да надпишете надгробен надпис за себе си?

- “Тя направи каквото можа” и допълнение: “Благодаря, че поливате цветята!”

Това е история за една жена. Или разговор с нея. За нея. Неповторима жена. Такава, от която могат да те побият тръпки, веднага щом заговори, независимо дали си мъж или жена. Тя може да те трогне, да докосне най-скритите емоции у теб, да те накара да се разплачеш. Или точно обратното - да прихнеш искрено от смях, да запееш, да затанцуваш... да и вярваш. Джак Никълсън я сравнява със загадъчната Мона Лиза, а почитателите ѝ смятат, че в своите роли тя е толкова естествена, сякаш живее на съседната улица. Когато Барак Обама й връчва президентския медал на свободата прави едно неочаквано признание:

"Публично заявявам, че обичам Мерил Стрийп. Мъжът ѝ и Мишел знаят, и никой от тях не може да направи нищо по въпроса. Тя пее АББА, може да пресъздаде всеки диалект на тая земя, а нейният талант е толкова велик, че няма равен на себе си. Тя е несравнима актриса, насърчаваща проявите на състрадание на екрана и в живота."

И думата състрадание наистина я описва страшно добре. Не само заради ролите ѝ, а и заради позициите, които отстоява в живота. Само един пример - по нейно настояване скъпите дизайнерски дрехи и аксесоари от "Дяволът носи Прада" отиват на благотворителен търг за събиране на средства за нуждаещи се. Но е безмилостна към всички „прахосници“ по нейните собствени думи.

"Говори се, че се ядосвате много на онези, които не пазят околната среда? – я питат веднъж. А тя отговаря: Прахосниците, замърсителите, използвачите ме вбесяват. Когато видя някой да се вози сам в огромен 4 х 4, нервите ми се опъват! Защо ти е толкова голяма кола, когато трябва да преместиш само един задник?"

Животът й невинаги е бил безоблачен, а съдбата щедра към нея, но за сметка на това винаги е бил интересен. Мери Луис Стрийп, която сама съкращава името си на Мерил, завършва школата по драматично майсторство към Йелския университет. Дипломната й работа е в пиеса, наречена „Жабите”, в която играе заедно със Сигурни Уивър. Представлението се състояло в плувния басейн на колежа. Всъщност в началото Стрийп е искала да учи право, но успивайки се сутринта за входящото интервю, разбира, че съдбата й няма да поеме в тази посока.

"При най-първото ми пътуване до Лондон работех като уличен артист, за да изкарам малко пенита и да мога да си позволя храна и нощувка. Една нощ не бях изработила достатъчно и практически нямаше къде да остана. Спах под едно дърво в парка. Изгледът от парка беше към хотел "Риц". Тогава се заклех на себе си, че някога ще пренощувам там. Доста по-късно го направих."

И по-късно вече не като уличен артист, а като изпълнител на главната роля в театралната постановка на Джоузеф Пап „Око за око” тя среща актьора Джон Казале, изиграл Фредо Корлеоне в първите две части на „Кръстникът”. Именно тази пиеса поставя началото на техния наистина изгарящ любовен роман. Независимо, че по това време, макар и формално той е женен, той не устоява на чара на магнетичната Мерил. Двамата се влюбват и дори заживяват заедно. И точно, когато научават, че са одобрени за участие във филма „Ловецът на елени”, става ясно, че Джон е болен от рак. Участието му под режисурата на Майкъл Чимино със сигурност би пропаднало, ако не е било застъпничеството на Робърт Де Ниро. Това е единственият случай, в който Мерил Стрийп и Джон Казале участват заедно в един филм.

После тя изпълнява главната роля в прочутия тв сериал „Холокост”, отличен с 8 награди „Еми”, в това число и за най-добра женска роля в нейно лице. Актрисата обаче не се появява на церемонията по награждаването, защото по същото време била край леглото на своя любим, на когото оставали броени дни живот. В едно интервю след неговата смърт Мерил Стрийп споделя, че каквото и да прави занапред, винаги ще усеща болката от тази загуба. Ал Пачино казва за тази история: „Без значение какво прави тя като актриса, когато мисля за Мерил, в съзнанието ми винаги изплува начинът, по който тя беше с Джон, когато той умираше. Това е сърцето на тяхната история.“

Не след дълго Мерил Стрийп среща скулптора Дон Гъмър, омъжва се за него и заедно имат четири деца. Бракът ѝ се оказва един от най-здравите в Холивуд. Двамата продължават да са заедно вече 37 години и сега тя разказва през смях:

"Мъжът ми е в ролята на добрия, на бащата, който глези. Нормално, имам три дъщери. Те са склонни да идеализират баща си. Когато купихме къщата си, имаше инициали, издълбани на една стена в кухнята, вероятно оставени от бившите собственици: DTM. Разбрах какво означава: Don’t tell mom! (Не казвай на мама!)."

Най-много я дразни в съвременното кино неговото безпричинно насилие. "В живота хората не убиват като във филм на Тарантино, т.е. за нищо! Те имат мотиви или поне си мислят, че имат. “Изкуственото” насилие не ми е забавно."

Когато била млада актриса, “холивудските гладуващи” се опитали да я накарат да сваля няколко килограма. "Аз никога не отстъпих! Имам тежка конструкция! Издялана съм като ръгбист. Ако имах физиката на Шарън Стоун, щеше да се знае и най-вече да се вижда! Щяхте да ме видите в повече сцени под душа."

И наскоро разказа още една забавна случка по този въпрос.

"На кастинга за филма „Кинг Конг“ от 1976 г. италианският режисьор Дино де Лаурентис ме окачестви като прекалено грозна, за да играя главната женска роля. Синът на Лаурентис, който ме беше видял как играя в една театрална пиеса, ме извика за кастинга. Когато влязох, Лаурентис-младши беше много развълнуван, че е довел нова актриса. Бащата обаче каза на сина си (на италиански): „Защо си ми довел това грозно нещо?“ Но аз знам италиански и, естествено, разбрах думите, които ми подействаха много отрезвяващо. Просто поех дълбоко дъх и казах: „Съжалявам, че ме смятате за прекалено грозна, за да участвам във вашия филм, но вашето мнение е просто капка в океан от много различни, а сега отивам да потърся по-приятен енергиен прилив.“

Мерил Стрийп. Такава е тя. От нейното вътрешно горене не изгаряш. Готов си да летиш.

P.S. В текста са използвани интервюта на различни медии с Мерил Стрийп през годините. За да оставя вкуса за нея по-дълго време у вас, накрая ще споделя и рецептата за супата на Франческа - героинята на тройната носителка на Оскар „Мостовете на Медисън“).

Супата на Франческа

Необходими продукти:

2 тиквички

2 моркова

2 картофа

1 глава целина

5-6 стръка копър

5-6 стръка магданоз

6 с.л. зехтин

1 с.л. брашно

1 глава лук

1 скилидка чесън

Начин на приготвяне:

1. Лукът се нарязва на филийки и се запържва до златисто в зехтина. Сипва се брашното и се разбърква, за да не загори.

2. Зеленчуците се нарязват на едри парчета. В тенджера се сипват 700 мл. вода, слагат се зеленчуците, посолява се и се прибавя черен пипер. Вари се, докато всички зеленчуци станат готови, като се разбърква от време на време. Може да се консумира топло, но за предпочитане е изстудено.