Бижутата на „Малката гад“ имат красива душа

От Мила Иванова

Нейните бижута са толкова характерни и така харизматични, че дори няма нужда да носят етикетчета с бранда си. За първи път ги видях в една галерия на „Шишман“, пълна с красиви, артистични и говорещи свой собствен език красоти. И дори там те се отличаваха... Любовта ми беше внезапна, настъпи рязко и ми се струва, че ще трае вечно. Веднага открих сайта на „Малката гад“ и жадно изпих с очи всички пръстени, брошки, колиета. Помня, че те ме накараха да замечтая. Да, може да звучи малко чийзи, но тези бижута ми заговориха и до ден днешен е така – имам особена връзка с тях и не ги нося при всеки случай. Намирам, че ми отиват само когато съм пълна със светлина и енергия, любов и любопитство, когато съм в мир с жената в себе си, когато я търся, когато я харесвам, когато искам да я покажа на света. В тези състояния на духа бижутата на Надя Славчева ми прилягат, сякаш сме се родили в една черупка, от една и съща мисъл на Вселената.

За екипа ни е чест да започнем новата ни рубрика, в която ще представяме красотата, която се твори в България, именно със създателката на „Малката гад“.

Наде, кога и как започна да правиш бижута?

Започнах да правя бижута в гимназията. Доста несръчни, наивни, но живи.

Това бяха епизодични занимания на фона на къде по-интересни и вълнуващи ме неща. След това в Художествената Академия имах различни периоди и търсения. Едва преди няколко години осъзнато вложих енергията си в това начинание.

Каква е историята на марката и сайта „Малката гад“?

Една вечер с приятели обсъждахме Промяната като движеща сила и кой до каква степен има нужда от нея в дадения момент. Аз бях крайно нуждаеща се...

Същата вечер реших да наруша зоната си на комфорт и да се впусна в нещо ново. Имах идея и готово име.

„Малката гад” е мило и малко иронично обръщение в нашето семейство.

Нарицателно име с положителен заряд за мен. Не съм го търсила, то ме чакаше. На следващия ден направих страница, в която публикувах направени от мен неща, които ме радваха. И така...

Това ли ти е основното занимание, или си имаш и паралелна професия?

Завърших специалност „Плакат” в Художествената академия. Имах късмет още по време на обучението си да работя това, което искам. И така от 20 години се занимавам с графичен дизайн. Бях щастлива с работата си, развивах се, направих кариера ;-) Това беше етап от живота ми, в който всичко течеше на бързи обороти. Работата ми ставаше все по- отговорна и напрегната и все по-обсебваща.

Един ден направих избор и се отказах от големите мащаби, корпоративните клиенти, агенциите. Промених темпото. Създадох малко студио, чийто фокус са „бутиковите” клиенти. Разликата за мен е, че те ми се доверяват, диалогът е двустранен и изпитвам радост и удовлетворение от работата и крайния резултат.

Защо именно керамика?

Винаги съм обичала керамиката, още от дете. С баща ми ходехме на Женския пазар и той ми купуваше топки глина. Очаквах с нетърпение тези моменти.

Има неща, за които мислиш, но отлагаш във времето, докато не дойде точният момент. Така се случи и при мен, нещо като призвание с отложен старт.

Имаш ли афинитет и към други материали – сребро например, текстил?

За мен все още керамиката е приключение. Обичам да търся и използвам различни материали, но съм взискателна. Всеки материал открива различни възможности. Или ще заговорите на един език, или ще останете абсолютно непознати. Подхождам внимателно и с уважение към всеки нов елемент.

В гимназията учих Текстил (Художествено оформление на облекло и тъкани). От тогава до сега трупам проектчета, които чакат подходящото време или настроение да се появят на бял свят.

Ти и твоите бижута имате силен почерк – никога не мога да ви сбъркам сред стотици други щандове и артисти. Кое шлифова почерка – времето, опитът, влиянията и вдъхновенията, случките в живота, промяната на характера и вкуса...

До голяма степен фактът, че не съм учила Керамика, е определящ за работата ми и формирането на мое собствено звучене. Чувствам се свободна да греша и да се уча в движение. Нямам никакви притеснения да правя обречени експерименти с керамични техники и да откривам нови такива. Когато не знаеш много, или си безразсъдно смел, или си глупав ;-) До преди половин година нямах своя пещ и цялата ми енергия беше насочена към оптимизиране на различните процеси. Тези неудобства ме накараха да се интересувам, откривам и съчетавам различни техники. Мисля, че още съм в началото на пътя и че почеркът ми ще се променя и развива, но със сигурност ще е забавно.

Ако трябва да опишеш по телефона стила на своите бижута на някой клиент, който не може да ги види, какво би казала?

Хайку:

Ювелирни миниатюри, вдъхновени от природата.

Нейното съвършенство е като магнит за мен.

Всеки елемент, който използвам - листенче, клонче, тревичка, е жив.

Бижутата ми улавят промените във времето, имат свои ритъм, хармония, лекота.

Имаш ли профил на „твоите хора“?

Хора, които събират камъчета на морския бряг със страст и във всяко камъче откриват цяла вселена. Хора, за които е трудно да се разделят с поредната раковина, защото тя е по-съвършена от предишната.

Има ли тренд в бижутата и какъв да очакваме да бъде той през идния пролетно-летен сезон?

С „широко затворени очи” съм за тенденциите при бижутата. Някак съзнателно се пазя от нароченото за модерно през даден сезон. Всяка тенденция е рамка. По-скоро имам своите съмнения и търсения. Понякога, съзнателно или не, правя избор, който определя визията на дадена серия и се приближава до тенденциите в момента.

Има ли бижута, с които ти е било трудно да се разделиш?

Обичам всичките си бижута. Всяко носи нещо от мен. Случайностите често са находки и провокират нови търсения. Бижута, които са резултат от някаква грешка, експеримент, нездрав инат, странно упорство, неточна температура, дефект в глазурата... са изключителни в своето несъвършенство. Те са ми любими и с тях трудно се разделям.

Носи ли бижуто душа? Или пък настроението на своя автор в момента на създаването му?

При създаването на едно бижу се чувствам като Откривател. Изправям се пред ново предизвикателсто, дава ми се нова възможност. Бижуто само се разкрива пред мен, аз просто следвам началния ритъм. Харесва ми да се пусна по течението и да видя до къде ще ме доведе. Търсен или не, крайният резултат има собствено лице и собствен живот.