Преди доста години, когато реших, че ще се занимавам с журналистика, имах късмета да се уча от едно от големите имена в тази област в България – просто се случи да работя до неговото бюро в столична редакция. Когато ми обясняваше как се прави репортаж, този прекрасен, блестящо умен и благ човек започна с думите: „Красивите жени обикновено са нещастни. Особено ако не умеят да се възползват от красотата си”. Още тогава разбрах, че не говори за „възползване” в онзи, пошлия смисъл. А за дълбока осъзнатост.
Женската хубост: между омразата и любовта
От хилядолетия мъжете проявяват противоречив интерес към женската красота – прославящите химни и преклонението са съпътствани от насилие и сексистки обвинения, пропити от необуздана злоба. Идеалната красота винаги е внушавала възхита, но и е пораждала страх. В епохата на античността поетите възпяват красотата и я заклеймяват като фатален капан за мъжките тела и души. И все пак са свръх толерантни в сравнение със Средновековието. Християнството демонстрира уникална враждебност по отношение на съблазнителното женско тяло.
През цялото Средновековие, а понякога дори през 17 век богословите наричат жената (и особено хубавата!) тщеславно и порочно създание, примамка, използвана от Сатаната, за да повлече мъжа в ада. В края на 15 век Якоб Шпренгер пише по повод на жената: „Нейното лице е красиво, докосването й е отблъскващо, общуването с нея е пагубно”. По това време привлекателното женско тяло е олицетворение на злото, а всичко, което го разкрасява (дрехи, грим, бижута) го прави още по-позорно – защото това са коварни уловки, които мамят мъжа в бездната на грехопадението.
Физическата красота на дъщерите на Ева се възприема като предвестник на ада, защото скрива уродливостта на душата. Дори и извън пределите на църквата женската красота внушава боязън и подозрение. Парадоксално е, че докато за богатите момичета хубостта е доказателство за душевни качества, то за тези от народа е знак за морално падение. При това тя е опасна не само за мъжете, но и за самите жени.
Декадентите на 19 век продължават античната традиция, изобразявайки жената вамп: прекрасна и греховна, безчовечна, вещаеща смърт. Тази красавица въплъщава подсъзнателните мъжки страхове пред пагубния женски чар, пропит от трагизъм и разврат. Жената от картините на художниците модернисти от края на 19 век е величествена, хладна, бездушна, дяволски привлекателна, тласкаща мъжа към страст, безумие и хаос. Това са класическите стереотипи за женската красота, които безотказно се събуждат и днес в определени ситуации: тя е ангел и демон, невинна и опасна, даряваща живот и смъртоносна.
През 20 век киното фиксира още веднъж това измерение: новият образ на good-bad girl (от англ. добро-лошо момиче)– жената вамп, но с нежно сърце, съблазнителна, но не твърде порочна. Има обаче една новина, която демонстрира краха на възприятието на красотата като вместилище на злото. И това е понятието „секси”, създадено от фотографите и рекламистите през 40-те и 50-те години. Отначало това са така наречените pin up момичета, които се усмихват от плакати и реклами – жизнерадостни куклички с леко лукав поглед, които често изглеждат и комични.
Днес красотата наглед е освободена от връзката си с демоничното. Обаче е надянала нови окови – защото най-желана е идеалната й разновидност. Живеем във време, когато обществото иска от жените (а все по-често и от мъжете) да са зашеметяващи и безупречни на външен вид. „Безкористната” красота на Венера е сменена от „прагматичната” красота на манекенките. Близките планове в рекламата разделят женското тяло на части: плътни устни, едри гърди, лъскави къдрици, дълги крака... Рекламата разчленява жената на отделни фрагменти, парченца от пъзел, всяко от които трябва да е безупречно. Мозаечното тяло, създаденото рекламата, носи в себе си следното послание: красотата е достъпна за всеки и вие също може да приличате на модел. Фаталната красота е била загадъчна, сравнявали са я с диханието на бездната и със стихията на Ероса. Днешната красота трябва да е конкуретнтноспособна. Точно заради този закон огромен брой жени изпитват постоянно неудовлетворение от външния си вид – не са достатъчно секси, достатъчно съблазнителни, достатъчно идеални.
Красотата е най-големият терорист, а най-жестоки и безпощадни към себе си са самите жени. Краят на обвързването на красотата със злото поставя началото на унищожителна самокритика. Еманципацията се превръща в естетически затвор. И колкото по-високо се издига в служебната йерархия една жена, толкова по-непристойни стават предположенията за причината за успеха й. Не ни се иска да го признаем, но и днес голяма част от хората мислят красотата и привлекателността като несъвместими с авторитета, компетентността и лидерството за една жена. Което прави кръгът на неудовлетвореността още по-безнадежден.
Спасението от красотата
Мислили ли сте си, че ще ви се наложи да се спасявате от красотата? След всичките усилия, време и средства, които сме хвърлили в нейна чест, дойде моментът да се отбраняваме. Което означава да променим призмата, през която я гледаме. Все по-често попадаме на стряскащи новини за вредата от козметичните продукти. Тъпчем телата си химия, за да отговорим на някакви стандарти – които пък се менят по-често от сезоните. После телата ни отмъщават – с преждевременно остаряване, с болки и дори с болести.
Обаче днес със скоростта на светлината все повече жени осъзнават, че има един много по-лесен, сигурен и евтин начин да са красиви – вътрешното щастие. Не онова „щастие”, което обличаме, за да демонстрираме на околните, че „всичко ни е наред” (понеже да не си окей е срамно). Не е фалшивата усмивка. Не е самозаблудата, че заплатата, партньорът или безкрайните купони ни карат да се чувстваме доволни. Щастието не е да успееш да намериш някого или нещо, което да запълни онази малка празнинка, която се обажда понякога и ни кара да се свиваме на кълбо в леглото. А да се свиеш заедно с празнината и лежерно да си лежите заедно. Да си я харесаш, понеже си е твоя, да я приемеш – тогава и тя ще предпочете да се запълни.
Щастието, което безпогрешно и неминуемо води до красота, е да се харесаш без ничия чужда помощ – без най-скъпите дрехи и козметика, без разкрасяващи храни, без комплиментите на някой мъж и куп приятелки. Разбира се, трябва да си пълен будала, за да ги върнеш – дрехите, гримовете, любимите мъже и добрите приятели. Обаче не те „правят” истинската красота – по-скоро са приятно допълнение към нея.
Упражнение за красота 
Звучи ви абстрактно? Ето ви едно реално упражнение: докато си лежите с гореспоменатата празнинка от неудовлетвореност в леглото, затворете очи и си представете ръката си. Но не как изглежда, не с маникюра, гладката кожа и бижутата, а отвътре. Ако имате желание, само след няколко минути ще се получи – ще почувствате вътрешна топлина там, където е ръката ви. Ако ви хареса, повторете го с всяка част от тялото ви. Освен че ще се погрижите за вътрешната си красота, така ще се упражните в „закотвянето” към настоящия момент – защото само в него разполагате с това тяло, само в него можете да бъдете хубави, добри, любящи. Само когато осъзнаете ясно вътрешната си красота, ще можете да се наслаждавате пълноценно и на външното й отражение в огледалото. Осъзнатата от дълбоко красота е и единственият път да се преборите и с клишето за „нещастните красиви жени”. Това е красотата, която разчита на любовта, вместо на външните помощни средства. Това е и най-умното „възползване” от собствената красота.
В повечето култури, независимо от изкривяванията, които се получават заради хорските предразсъдъци, красотата и любовта са здраво свързани едно за друго понятия. Древните гърци говорят за калокагатия – съчетанието на телесна и нравствена красота, което е най-уважаваната черта у жителя на древния полис. От нашата гледна точка днес, калокагатия-та може да се определи като вътрешна хармония, която обаче не се придобива от себе си, а се възпитава: чрез уважение към другите и себе си, с добри дела, с чисто съзнание. Изглежда амбициозна цел, но реално е доста по-лесно постижима от робуването на модата в красотата, която е крайно капризна и непостоянна. И все пак – вие избирате как да се разкрасявате.
Коментари (0)
Вашият коментар