Етикетите са ваша работа, на вашего брата журналиста. Вие обичате да слагате етикети. Никой от вас не познава в дълбочина мен или мой колега. Вие виждате нещо, слагате етикет, след това това се тиражира. Аз съм се изморила да се боря срещу тези неща – понякога ми е забавно, смея се, понякога си казвам „О, Боже Господи!”. „Лошо момиче”, „огън – жена” – всички тези неща по някакъв начин са верни за мен, но то не е едно.
Аз също не харесвам етикетите, затова порових за вас много по-навътре след етикетите. Потърсих думи казани от вас за вас. Те противоречат...
Вижте сега, аз каква съм точно в един момент няма никакво значение. Важното е какво правя. Хората ме познават през моята работа. Вкъщи каква съм би трябвало да ги интересува само децата ми. Аз съм такава каквато се представям пред хората чрез работата си.
Не ви ли се е случвало да четете книга и да изпитате желание да разребете защо авторът е написал това, какво го е вдъхновило, от какво го е заболяло, защо не е написал комедия, а е написал трагедия?
Не, когато чета една книга, аз се вълнувам от това, което е написано и си изграждам мнение за автора от това, което е написал. Не искам да ровя в живота на автора, а в думите му – тук и сега.
Не ви е интересен самият автор като личност?!
Вижте сега, вървим в една посока, която много не ми харесва. Вълнува ме, но ме вълнува през това, което е написал. Не ме вълнува през това как той живее в бита си.
Хората имат нужда от примери. Имат нужда да мечтаят.
Не, нямат нужда. Мислят си, че имат нужда да се врат в личния живот на някого. Да дойдат на театър, ще ги накарам да мечтаят! През работата ми, а не през това какво ям и кога си лягам. Аз съм си аз и това си е моя работа. Във всяка една роля разкривам по малко от себе си. Ако някой много държи да разбере коя е Койна Русева, да си направи един тур Койна Русева, да ми гледа всичките роли и да миксира от всички образи. Ако е в час, може и да разбере нещо за мен. Но откъде тръгнахме, какво ме питахте?
Аз харесвам да има нормални отношения между хората – патриархални звучи малко странно, защото вече хората нямат този начин на мислене. Няма нищо лошо в това да се погрижиш за семейството си, да сложиш хубави неща на масата. Аз обичам, даже снощи съм го правила. Майка ми беше на гости вкъщи и каза: „Все едно сме на ресторант!” За мен това са приятни неща, не ги правя по задължение. Приятно ми е да доставя радост на хората, които обичам. Част от радостта е, когато той лапне нещо, което ти си приготвила, и му видиш физиономията. Това е удоволствие! Това е част от играта живот. На мен животът, самото живеене ми доставя удоволствие. Доставя ми удоволствие да си изхвърля боклука, да си измета терасата, всякакви такива глупости.
Може ли артист да работи и да гори, а да има скучен живот извън сцената?
Много ясно, че може. Песента на Васил Найденов за клоуна е най-добрият пример за това, което ме питате. Не само че понякога сме скучни, ами сме и толкова изморени, че заспиваме по масите, докато трябва да общуваме с приятелите си. И тъжни. Нашата работа е свързана с много емоции и когато ти изразходиш толкова емоции по време на репетиции, по време на снимки, по време на представление, защото тези неща понякога се случват в един ден – сутрин от 5, е как вечер да си (щрака с пръсти). А с другите хора се случва обратното – те вечер шупват. И сме скучни, и сме тъжни, и сме изморени.
Две от децата ви тръгнаха вече по ваш път...
Не са тръгнали, моля ви! Никой никъде не е тръгнал! Децата са тръгнали на училище. Децата добре се справят с поставените им задачи на сцената и пред камерата. Затова ги пускам, доставя им удоволствие. Мисля, че вече даже няма нужда да ходя по техни репетиции. Аз им се радвам и не само аз. Обаждат ми се колеги и ги поздравяват. Но по-важно е да вървят добре в училище и да намерят свой път – какъв ще е той, след няколко години можем пак да говорим по тази тема. Засега никой никъде не е тръгнал.
2 сватби, 3 деца, много роли, и телевизия, и театър, и кино. Ще ви стигне ли един живот, Койна?
Не! Но понеже няма да разполагам с друг, ще гледам да се справя в рамките на този.
Интервюто с Лорина Камбурова, която също участваше в "Скъпи наследници", може да прочетете тук.
Коментари (0)
Вашият коментар