Весела Бабинова: Това, че съм андрогенна, не пречи на връзките ми

Весела Бабинова играе една от централните роли в новия български филм “Вездесъщият”. Тя нашумя с ролите си в двете постановки на Явор Гърдев в Народния театър - “Нощна пеперуда” и “Хамлет”. За първата, на младежа Коля Лебедушкин, който иска да стане момиче, тя взе “Аскеер 2012” за изгряваща звезда и след това - европейска стипендия. А беше едва в трети курс в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ. За тези постижения през 2015 е отличена със “Златен век” на Министерството на културата.

След дипломирането си Весела Бабинова е трупата на МГТ “Зад канала”. Там можете да я гледате в “Пияните”, “Скъперникът”, “Лив Щайн”, “Човекът, който искаше”, “Ромул Велики”, а скоро и в “Том Сойер”. Тя участва в “Хамлет” и “Нощна пеперуда” на Народния театър, както и в “Самотни персонажи” на “Сфумато”.

- Как се чувстваш след премиерата и масовото възхищение от “Вездесъщият”?

- Смятам, че е хубав филм, много по-различен от българските филми, които се направиха. Макар че между тях има наистина добри. “Слава” например много ми хареса. Но във “Вездесъщият” не става дума за комунизъм, за това колко е мизерно в България, колко сме нещастни, всичко е гадно и колко хубаво е да се махнем по-бързо. Не казвам, че някои от тези неща не са верни. Но “Вездесъщият” е

за съвременния живот на българите, в който всичко зависи от тях самите, а не

от миналото

- Имаш сцени, в които си гола. Притесняваше ли се?

- В началото преди снимките ги премислях. Но с Велислав (актьорът, изпълнител на главната роля във филма, взел “Златна роза” като най-добър на фестивала на българския филм във Варна - б.р.) се разбрахме много бързо. Видях, че той е също толкова притеснен и това ме успокои. Давахме си кураж един на друг и затова бързо преминахме през това. Не разбирам защо хората отдават твърде голямо значение на тези сцени, като че ли кой знае какво толкова се е случило! Всъщност в процеса на работа срещаме много по-трудни неща от това просто да се съблечеш. Нищо особено.

- Откъде идва фамилията ти? Не е често срещано име.

- Един мой прадядо остава сирак и е бил отгледан от баба си. Викали му бабино детенце. Това е историята, която знам, но дали е така сто процента, не е сигурно.

- Не е необходимо да е вярна, хубаво е, че има легенда в рода ти. Ти ли си глезената в семейството?

- Не съм глезена, родителите ми бяха строги. Дядо ми ме иронизираше, че баща ми, щом ме погледне по особен начин, се разтрепервам. Той никога не е бил суперстрог, обаче каже ли ми нещо, нямаше стъпка назад. Майка ми казва, че съм била дете пич

няма да мрънкам, да се оплаквам, да тропам с крак

Пък и аз такава се помня. Не съм плакала за играчка, за нещо сладко. Мисля, че днес децата са по-разглезени, защото има премного неща за предлагане.

- Какво помниш от съветите на родителите си?

- Детето обикновено казва, че родителите му го подкрепят. Това за мен е наистина така. Най-често ме съветват да не се ядосвам за дребни неща, да не обръщам внимание на дребнави хора. Понякога обаче те са твърде много и не успявам да се справя.

- Даваш ли милостиня?

- Най-често на музиканти. На хора, които вършат нещо. На баби, които продават цветя, на старци, които продават лапад. Но на всеки, който върви с чашка в ръка – не! Не им вярвам, че нямат пари.

- Разбрах, че преди НАТФИЗ си следвала една година философия. Ти ли я избра?

- Бях приета и политология в УНСС, но избрах философията. И не съжалявам, беше ми много интересно. Колегите ми бяха приятни, преподавателите - много добри, и макар за година, успях да взема от тях. Развих интерес към философската литература и от време на време чета и такава. Примерно купувах си томове на Бердяев, Монтен - за кеф, а не да уча.

- В театъра трябва ли да си философ?

- По-скоро не. Но в театъра има много абсурди. За един от тях беше говорила Койна Русева. Ще я цитирам: Играем крале и принцеси, а ни плащат като на мишки. Ето, това е част от абсурда в театъра. Непреодолим!

- Гледаш ли български сериали? Понеже актьорите в тях печелят по-добре отколкото в театрите.

- Гледах в началото “Откраднат живот”, защото там играеше моята колежка и приятелка Радина Думанян. В един момент спрях. Ще ме заинтересува предложение от телевизията в зависимост от тематиката, от актьорите, от режисурата. Предпочитам да нямам пари, но да остана вярна на вкуса си.

- А ако имаш само стотинки в джоба си, ще приемеш ли офертата?

- Сега съм точно в това положение, със стотинки в джоба. Имала съм възможности, но съм отказвала.

- Според мен, ти си отказвала защото се страхуваш от големите промени, внимателна си.

- Не се страхувам и не съм внимателна. Просто усещам кое е за мен и кое - не.

- Хубаво ли е да се казва, че си актриса на Явор Гърдев? Как те избра за “Нощна пеперуда”, когато си била в трети курс в НАТФИЗ?

- Той казва, че ме избрал веднага, щом ме видял на сцената. Твърди, че в мен има нещо андрогенно (комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики - б.р.).

- Стига, бе!

- Аз съм абсолютно съгласна с това. Нали в пиесата става дума за момче, което иска да бъде момиче. Явор веднага ме видял в ролята преди да разбере дали ще мога да се справя. След това преминах през кастинга, през четене на пиесата с Мишо Билалов и т.н. Хубаво е да смятат, че съм негова актриса. Той ми даде старта в театъра и аз съм му много благодарна, че повярва в мен.

- А това, че си андрогенна, не пречи ли на любовите ти?

- На кои любови, в реалния живот ли? В това, което съм изживяла - не пречи!

- Пробвала ли си?

- Като казвам андрогенна, имам предвид, че лицето ми - ако се направи както трябва, може да изглежда мъжко. Което си е абсолютно така!

Като се погледна понякога, и си казвам: “Леле, колко съм грозна...”

- Глупости, не си грозна. Прекрасна си!

- Благодаря! Имам предвид, че понякога изглеждам жена, а друг път приличам на момче. На майка ми са ѝ казали, че ще роди момче. Когато общувам с момчета, общувам като тях. Имам много добри приятели момчета, защото не се правя на пърхащо с клепки момиче. Говоря с тях както момче с момче. Ето, моят приятел ме обича точно каквато съм.

- Той в твоята професия ли е?

- Да, в момента се дипломира драматургия. Пише.

- Значи ще пише за теб пиеси и сценарии.

- Дали за мен, не знам. Надявам се за това, което най-много го вълнува.

- Има ли неща в нашия живот, които те вълнуват?

- Е, как! Аз как ще съществувам, ако не ме вълнуват!

- Коя зодия си?

- Дева.

- Значи си дисциплиниран радетел на справедливостта.

- Да, точно така! Каквото и да стане, искам да се върши както трябва. Изхвърлят стъкла извън кофите пред блока, те се разпиляват и чупят по тротоара. Аз се обаждам на фирмата и протестирам. Обаждам се на топлофикация, когато има проблем, обаждам се на домоуправителя. Като няма кой да го свърши, върша го аз.

- Обаче справедливостта е най-относителното нещо на този свят.
– Знам! Ама всеки съди по своите разбирания. Да няма топла вода един месец, не е справедливо. И тъй като никой от кооперацията не го е еня, аз се занимавам с проблема.

– И какво става?

– Сега чакаме да дойдат и да сменят помпата. Оказа се, че тя е развалена.

- Значи има смисъл от твоя протест?

- Да, ама ми струва много нерви. Какво да правя, аз съм си такава. Не мога да чакам. Нали има една приказка, че ако искаш да се свърши нещо като хората, трябва да го свършиш сам. Рядко можеш да разчиташ на някого.

- Как се справяш, когато в спектакъл те разпределят в необичайна роля? Как се подготвяш?

– С репетиции и с режисьора. В процеса, благодарение на партньорите. Слава богу, досега съм попадала на хора, които са истински партньори на сцената. Много е важно да има на кого да се опреш. Театър „Зад канала“ показа, че може да съществува трупа. Тук сме като едно голямо семейство. Чувам от колеги, че понякога не се търпи на репетиции, толкова е тежка атмосферата. А тук няма задкулисни дрязги и интриги. Даже да се случи, че възникне противоречие и неразбирателство, не възникват групички, които да воюват помежду си като в училище. Постановката „Пияните“ го доказа, защото участват 14 актьори. Рядкост е пиеса с толкова много персонажи.

– Такива хора ли ти харесват?

- Обичам такива, с които можем да си мълчим, но не ни става скучно или досадно. Една от най-близките ми приятелки е от Варненския театър, с нея можем с часове да четем една до друга, да не си говорим и да не се притесняваме от това. Имам приятели, които са суперчешити, с които само аз се разбирам. Както съм отворена и искам да говоря, така мога и да се затворя в себе си и да не искам да се видя с никого.

- Какво запомни от НАТФИЗ? Научиха ли те на нещо, което да ти върши работа?

- Когато се трудиш от душа и правиш това, което обичаш не за хоби, а с усърдие и постоянство, като нещо, което можеш да дадеш от себе си, това е благо за душата. С труд нещата се получават. И трябва да надскачаш себе си - всеки ден да правиш нещо, от което те е било страх. Не говоря само за сцената. Може да звучи банално, но днес, от гледната точка на опита, казвам, че е точно така. Аз се опитвам всеки ден да се надмогвам в нещо. Важно е човек да се осмелява. Ето, това научих от НАТФИЗ.

Да си куражлия, всеки ден да правиш неща, с които се надмогваш.

Дори да са много малки.

- Такива хора ли ти харесват?

- Обичам такива, с които можем да си мълчим, но не ни става скучно или досадно. Една от най-близките ми приятелки е от Варненския театър, с нея можем с часове да четем една до друга, да не си говорим и да не се притесняваме от това. Имам приятели, които са суперчешити, с които само аз се разбирам. Както съм отворена и искам да говоря, така мога и да се затворя в себе си и да не искам да се видя с никого.

- Плачеш ли на тъжен филм?

- Да, защо не!

- А смееш ли се на смешно представление, без да ти пука от тихата зала?

- Да, и си тръгвам много доволна. Много и от душа се смях на представлението “Колега” на Ованес Торосян и Петко Венелинов, което играха в Младежкия театър към програмата на младите. Сега са го харесали в Пловдивския театър и го вземат там.

- Какво четеш?

- “Степният вълк” на Хесе и сборника с есета на Теодора Димова “Ороци”. Много обичам да чета поезия, но тогава искам да чета едновременно и нещо друго. По-рано не си и помислях да чета повече от една книга, смятах че е обидно за авторите. Но сега не го приемам така.

- Какво би простила?

- Да не кажа голяма дума, бих простила всичко. Всеки има своите минуси и аз имам моите. Мъча се да се ошлайфам, но не знам дали успявам.

- Ако си професор в НАТФИЗ, на какво би наблегнала в обучението на студентите актьори?

- Да не се състезават помежду си. Това винаги съществува, подсъзнателно е. Обаче не е вярно като посока. Трябва да се опитват да правят поне една крачка спрямо вчера, но спрямо себе си, а не спрямо друг. Защото всеки се движи с различна скорост. И по различни подбуди, щом ще се занимават с тази професия. И да не се предават. Асистент ни беше Пенко Господинов. Най-често ни повтаряше:

“И няма да се предавате!”

Стои мълчаливо пред нас, гледа ни дълго и изведнъж: “Няма да се предавате!” Ами това е най-важното за студентите - да ги надъхваш с кураж. А не да им казваш, че са скапани. Защото има такива преподаватели, които като казват, че си много зле и за нищо не ставаш, очакват, че с магическа пръчка на следващия ден ще покажеш гениалност. Не че не трябва да се караш на студентите и да се опитваш да ги вкараш в някакъв път, но ако е системно, е грешка. И не се прави така!