Б.З.: Благодаря на съдбата за новото си начало!

Скъпи редактори и читатели,

Искам да ви споделя моята история и да ви пожелая с нея да имате своите зареждащи емоции това лято и, разбира се, да бъдете обичани и да обичате!

Имах красива връзка с мъж, много по-млад от мен. Любовта ни беше силна, но много неща бяха против нас – като се започне от родителите ни и стигнем до погледите по улиците, които падаха върху нас или с изумление, или с подчертано неодобрение. Дълги години това не ни пречеше, но се намесиха и други фактори. Започнах да виждам, че човекът до мен не е готов на сериозните стъпки, за които толкова говорехме иначе. Все намираше оправдание да отложим правенето на бебе или заживяването заедно. Когато осъзнах, че той всъщност е страхлив, настъпи разочарование, не мога да крия. Продължих да го обичам, но се разделих с него, защото знаех, че веднъж щом е настъпило разочарование, то ще отрови връзката ни и красивата ни любов.

Страдах много. Бях се предала и няколко месеца не ме вълнуваше нищо. Като че ли спрях дори да виждам в бъдещето. Виждах само тъмнина. Изпитвах само страх и болка. Всепроникваща болка.

Не беше минало много време, макар че на мен ми се струваше цяла вечност – може би 3-4 месеца, когато се запознах с друг мъж. Привлекателен и приятен, така че нямаше как още при първата среща да не си помисля, че може би би бил подходящ за мен, но сърцето ми още биеше за предишния ми приятел. И тогава още повече се уплаших. Реших, че никога повече няма да мога да обичам. Че ако имам някога отново връзка, тя ще е въпрос на компромис. Изтръпвах от тази мисъл.

Но после една вечер останах насаме с този човек и за първи път от години не мислех за предишния. За първи път потънах в други очи и потърсих в тъмното други ръце. След това настъпи период на такава лекота у мен, че дори нямах нужда да се виждам с другия човек. Самият факт, че можех отново да имам сърце за друг и краката да ми се подкосяват от присъствието на друг, беше достатъчен, за да ми инжектира конска доза оптимизъм.

Днес съм влюбена и макар да не е ясно как ще се развият нещата за мен, знам, че понякога любовта ни лъже, че е единствена и неповторима. Хората са единствени и непотворими, но любовта е по-щедра и винаги се връща. Мисля, че дори може да се върне по-силна и по-истинска.

Не знам, но вярвам. И благодаря на съдбата за новото си начало!

Ваша Б.З.