Вечерта е към края си и все повече се приближава до полунощ. Сновете нервно от кухненския прозорец до терасата и една ви пуска, друга ви хваща. За лудостта става дума. За онази, която изпълва нервите на всеки родител с горчив адреналин, щом тийнът закъснее. Да го накажете или да го накажете, щом се прибере, да поговорите ли. Уви последното съвсем не ви се получава напоследък. Вие казвате едно, порасналото ви дете отвръща със сто и едно. На всичкото отгоре гневно, понякога обидно, болезнено вулгарно.
Вербалните волности и експерименти на собствената ви кръв и плът са нормален процес, през който преминава. Някои тийнейджъри се поддават на бушуващите емоции експлозивно, други ги предъвкват по-кротко. От „споко, майка ми” през „махай се, ти нищо не разбираш”, „остави ме на мира”, „гледай си работата” чак до някои обръщения с животински произход. Няма родител, който може равнодушно да го понесе. И докато размишлявате от коя страна да го зашлевите най-напред, помислете как да отговорите.
Наистина помислете преди да кажете нещо
Това ще ви даде поне няколко секунди време да разубедите първоначалния импулс на петопръстницата да се развихри с шамарите или да се вкарате в нажежена устна престрелка. Да замълчите и да се опитате да овладеете емоциите за миг не е малодушие, нито отстъпление от родителските принципи. А пример за самоконтрол и разумно поведение. Пубертетът е школа и някои от най-полезните житейски уроци се дават именно тогава. Преподавайте.
Заковете правилата
Без закон, няма ред. Преглътнете ледената буца, която е заседнала в гърлото ви от поредната реплика накриво и спокойно обяснете на кълбото хормонална нестабилност пред себе си, че тази няма да я бъде. Подредете недопустимото по важност и посочете последствията за всяко нарушение. Започнете с редуциране на екстрите и привилегиите. Телефони, таблети, конзоли, екскурзии, кино, шопинг, свободно лично пространство. Те не са даденост, време и хлапето ви да го разбере.
Не спорете, разговаряйте
Като ви казват, че нищо не разбирате, съгласете се. Но не спирайте да се опитвате. Не в разгара на бурята, а когато страстите се охладят. Покажете на детето си, че имате желание да разберете и най-важното, че подавате ръка за помощ. Не мачкайте със старшинство и превъзходство. Няма полза да изтъквате, че и вие някога сте били тийн и че всички номера и драми са ви пределно ясни. Защото може и да не са.
Не се правете на разсеяни
Лошата дума или тази не на място може не просто да ви жегне, а направо да ви изпепели. Не пропускайте да вдигнете предупредителния жълт картон, когато думите от устата на тийнейджъра ви излязат от контрол. Не ги пропускайте покрай ушите си, за да не се тълкуват като разрешение за още. Понякога подрастващите се опитват да открият свободата си и границите на околното търпение по трудния начин.
И не го приемайте твърде лично
Тийнейджърите често се прибират вкъщи с инерцията от деня заедно с пиперливия жаргон. „К’во ста’а, брат” не е най-доброто изречение за добър вечер у дома. Но не откачайте и не търсете лична провокация във всяка дума. Да жонглираш с правилата на общуването в тайфата и в семейството е умение, което се овладява с много упражнения и време.
Коментари (0)
Вашият коментар