Помощ! Имам тийнейджър у дома

Основният проблем за подрастващите е как да се променят без да загубят същността си, как да престанат да бъдат деца и да станат големи, но като все пак запазят по нещо от това, което са. В годините на промяна често тийнейджърът се чувства като във водовъртеж, обяснява психологът Даниел Кум, специалист по клинична психопатология в Университета на Западен Бретан. Подрастващите са залети от нови емоции, нови чувства, нови изживявания и сякаш губят почва под краката си, всичко стабилно в живота им изчезва. А много често се наблюдава дори при възрастни, когато човек губи контрол над важните неща в живота си, той да започва да се вманиачава в малките детайли, защото поне тях може да контролира.

Моята стая, моята крепост

Въпреки че именно подрастващите са набедени за най-разхвърляните, някои от тях задминават дори майките си по вманиачаване в чистота и подредеността на стаята им. Интересното е, че това може да важи дори за деца, които иначе са мърляви и ходят неспретнати на училище.

Вманиачаването в тези случаи се изразява дори не толкова в чистота, колкото в запазване на установения ред, категоричен е Даниел Кум. Маниакът няма да ви даде да му размествате нещата, ще се противи остро на всяка промяна в стаята и ще следи всичко да е винаги точно, както е било. Причината? Младежите осъзнават, че всичко около тях се променя и колкото и да твърдят, че бързат да пораснат, подсъзнателно се ужасяват от това. Точно затова не дават нищо да се размества в стаята им, нищо от вещите да не се изхвърля и нищо да не е на ново място – защото това е едно от малкото места, където те имат контрола да задържат заобикалящата ги среда без промяна. Като убежище, където всичко все още е по старому и където те могат да се почувстват все още деца. А те неизменно имат нужда от това.

Намерете начини да им дадете пространство и време, в което, ако имат нужда, да се почувстват отново деца, отново защитени и на сигурно, както, когато са били малки, съветва психологът.

Уважавайте желанията им, защото това са техните защитни механизми. Бавно и постепенно ги насърчете, че могат да променят по нещо малко в стаята си без това да се отрази на живота им или им дайте бюджет за нови мебели и ги оставете сами да изберат, дори и това да им отнеме половин година.

Страхът от промяната трябва да бъде преодолян бавно и спокойно, защото така или иначе промяната в живота не може да бъде избегната.