Още от съвсем ранна възраст те вече са истински госпожици, с претенции за рокли, обувки, грим, дори искат да носят токчета или прашки… Или са истински малки мъже, с походка на мачовци, разкопчани ризи и еднодневни татуировки… А много от тях дори не са навършили още 8 години. Как да се справим с малките, които се имат за големи?
Кристин Брюне, клиничен психолог и психотерапевт, автор на книгите „Първите седем години“ и „Малки и големи проблеми от 8 до 12 години“ разкрива, че все по-често се сблъсква в практика си с феномена на рано порасналите момиченца и момченца. Брюне подчертава, че основната причина за появата на тези малки-големи деца е развитието на обществото ни, устоите и ценностите, които много са се променили, изобилстващите навсякъде насилие и сексуалност. Психотерапевтката изтъква обаче, че фактът, че те имат много по-широки познания за реалността, умеят да говорят като големи, дори изглеждат такива, съвсем не означава, че на емоционално ниво те не са все още малки и раними деца, които имат нужда от обич и сигурност. Тя съветва родителите никога да не го забравят.
По стъпките на кака
Според специалистите малките сестри и братя винаги се развиват по-бързо отколкото са се развивали техните по-големи каки и батковци, защото ги следват неотлъчно. Психоаналитикът и музикотерапевт Саверио Томасела обяснява, че това от една страна е хубаво, защото така по-малките по-бързо развиват смелостта да опитват новото и да се изправят срещу трудностите. Но от друга страна според Томасела, в стремежа си да достигнат по-големите, малките понякога вместо да придобият някакво качество, да усвоят нещо на принципа на опит-грешка, просто подражават и се правят, че са достигнали до определен етап в развитието си или имат определено умение. Но това, обяснява психотерапевтът, е все едно да се правиш, че можеш да караш кола, без реално да можеш – рано или късно ще стигнеш до момент, когато ще трябва да се справиш сам и рискът от катастрофа е огромен.
Съветът към родителите е просто да поставят точни рамки, които да не се променят и са справедливи. Бъдете спокойни и разумни. От една страна не вдигайте скандал, че едно малко момиченце не бива да носи червило, защото така може да предизвика нездрав интерес. Вместо това обяснете спокойно, че голямата сестра е започнала да носи червило на 12 години и малката също ще трябва да изчака до тази възраст. Нека не звучи като налагане на мнение, а като неутрално правило за всички в семейството. Разумността трябва да се изразява като не се променят правилата – ако поддадете веднъж, вече много по-трудно ще може да поставите същите граници.
Искам животът ми да започне
Колкото и абсурдно да звучи, но на малчуганите им се струва, че животът е само и единствено в тийнейджърските години. По-големите са страхотни, имат много повече свобода, хубави дрехи, интересен живот. Всичко преди това е досадно очакване на прекрасния период, всичко след това е сивата старост. Според Саверио Томасела именно заради това деца още на 7-8 годишна възраст искат вече да са тийнейджъри, да са големи и самостоятелни – те просто нямат търпение животът им да започне. Следователно, ако детето има достатъчно интересни занимания, ако се чувства уверено в себе си, ако получава достатъчно внимание от родителите си и има време не само за досадни занимания, но и за игри, то няма да бърза чак толкова към порастването. Психотерапевтът подчертава, че стремежът към развитие е заложен във всеки един от нас, но прекаленото избързване не е. Затова давайте достатъчно внимание и увереност на децата си, за да не мечтаят животът им да се промени, за да са най-накрая щастливи.
Родителите искат да си останат тийнейджъри
Според Томасела някои родители подсъзнателно подтикват децата си към по-бързо съзряване. Причината може да е, че самите те имат нужда да се чувстват млади, да има с кого да спортуват, да се разхождат, да гледат филми, да ходят на концерти. Разбира се, че е много приятно да имате дете, което да ви е приятел и с което да може ходите навсякъде заедно, но прекаленото размиване на границите между ролите в семейството никога не водят до добро. Родителите въпреки всичко, трябва да си остават родители, категоричен е психоаналитикът.
Коментари (0)
Вашият коментар