Яйца се боядисват и в събота, ако сте пропуснали четвъртък (+съвети)

Яйцата за Великден се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък, но тогава е работен ден и все повече хора остават това за Велика събота преди Възкресение Христово. Задължително първото яйце се боядисва в червено. С него се чертае кръст върху челата на децата за здраве. После яйцето се оставя настрана от другите - най-добре до иконата вкъщи. С него се подменя яйцето от миналата година, което също е престояло, за да носи здраве и благодат на семейството.

Второто яйце също се оцветява в червено и се оставя в църквата в събота в края на литургията, която продължава след полунощ. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синьото символизира непорочността, виолетовото - кръста, зеленото - Христовите ученици, а жълтият цвят - самият Бог.

В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват, като се прилагат различни методи - с восък, желатин, листа и др. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

Как боядисваше яйцата баба

Древна и приказно вълшебна традиция, спазвана днес почти само с помощта на химически оцветители. Течни, на капсули, таблетки, като моливчета, сетне - желирани, седефени, перлени, на кристали, с термоукраса ...

А как го правеше баба едно време? С люспи от лук, червено зеле, чай и шума. Поразителен ефект. Да си припомним кошницата с пъстри яйца в пастелни и естествени цветове - от розово и бледо лилаво през синьо до нежно кафяво. Някои с мраморни оттенъци, други - с цветенца и послание ХВ. Ето го например оцветеното с люспи от лук яйце и надпис "Христос Воскресе", гравиран със сок от лимон. Ами да, киселината изчиства боята.

Суровите яйца се варят в три литра вода, към която са добавени две шепи люспи от кромид лук. Според желаната интензивност на боята се оставят да изстинат в запарката от 30 до 60 минути. Яйцата получават жълт цвят, бордо или топло кафеникаво. Всъщност никога не знаеш какъв ще е крайният резултат, изненадата винаги е приятна.

Ярко розови стават нашарените с кошенил яйца. Това багрило се внася, има го по дрогериите. Добива се от щитовидни въшки и в миналото се е използвало за направата на червила. Малко количество, колкото на върха на ножа, се залива с гореща вода и в този разтвор се боядисват сварените предварително яйца.

С тюркоазено син отблясък ще са яйцата с помощта на червеното зеле. Изцеждаме сок и ги накисваме в него. За мраморен ефект на черупките ги завиваме с листенца от зелето.

Билковите чайове оцветяват яйцата жълто-кафяво или сиво. Сварените яйца държим в гореща отвара от чай няколко часа. Вътре задължително добавяме и лъжица оцет. По-бързо става с настъргана кора от кампешево дърво. Има го в добрите оранжерии и ботанически магазини. Приготвя се отвара от стърготините и гореща вода, в която правим баня на яйцата.

А какви красоти само можем да сътворим с помощта на изобилието от пролетни цветове, листа и клонки. Закрепваме цвят от иглика, детелинка или здравец за топлото яйце, увиваме с фин тензух или марля (по изключение може и парче от чорапогащник, защото днес сме настроени преди всичко екологично) и избираме някакъв естествен оцветител. Хубави мостри се получават и ако яйцето е опасано само с по-дебели конци.

Следва списък на най-популярните природни бои.