Докато бърнаут е синдром при хората, подложени на огромен стрес, множество задължения и повече задачи, отколкото могат да понесат, бораут засяга тези, които нямат чак толкова задачи, дори понякога никаква работа и в повечето случаи скучаят. Интересното е, че и двата на пръв поглед съвсем различни феномена могат да доведат до едно и също нещо – неистово желание да напуснеш поста си.
Синдромът е открит от немски учени, определяйки го като проблем на хората, които се отегчават на работното си място. Най-често засяга тези, които смятат, че извършват маловажни, повърхностни и безинтересни задачи.
Това често не се възприема от околните като лошо, даже напротив – много хора мечтаят за работа, където просто да си клатят краката. Но и немалко са тези, за които да се трудят без страст води до депресия. Човек става апатичен, няма никакво желание за работа, нито за забавления извън нея, всичко му се струва еднообразно, скучно и обречено. От време на време той е обхванат от панически атаки – не може и миг повече да седи на бюрото си.
Най-лошото е, че засегнатият от бораут служител не намира разбиране нито от шефа си, нито от колегите или близките си. Докато този, който се преуморява, често получава съчувствие, скучаещият е обвиняван, че преувеличава и едва ли не, че се лигави. Причината за това се крие във факта, че в нашето общество успехът е измерим преди всичко със заплащането на човек, а не се обръща толкова голямо значение дали работата ти носи вътрешно удовлетворение или не. Това е погрешен подход. Защото, когато човек работи без страст, рано или късно, последиците от това го застигат.
Изследване сред германски служители показва, че 60 % от тях смятат, че работят на предела на способностите си, а 15 % се определят като жертва на бораут.
Факт е, че времената са трудни, но това не означава, че трябва цял живот да работим само, за да получаваме заплата. Дължим го не просто на себе си, но и на обществото. Защото, когато човек намери призванието си и се чувства удовлетворен, той дава много повече в работата си и върши много по-добре задачите си.
А вие страдате ли?
Основните въпроси, които трябва да си зададе всеки:
- Чувствате ли се недооценен в работата си?
- Скучаете ли на работното място?
- В края на деня чувствате ли удовлетворение от свършените задачи или само облекчение, че най-накрая си отивате вкъщи?
- Случва ли ви се да се правите, че работите, а всъщност да нямате нищо за правене?
- Потиснат ли сте?
- Възприемате ли работата си като напълно безсмислена?
- Ако ви предложат друга работа за по-малко пари, но по-интересна, ще се изкушите ли да я приемете?
Как да се справите?
1. Преди всичко не прибързвайте. Ако веднага се хвърлите на най-лесното решение и си намерите нова работа, може и да съжалявате. Каква гаранция имате, че ако се отегчавате в тази фирма, няма да е същото в друга?
Световно известният специалист по кариерно развитие Едгар Шейн говори за „котви на мотивацията”. Ние сме мотивирани от една работа заради: самото действие и процес на работата; възможностите, които в бъдеще би ни предоставила работата; резултатите, които постигаме; условията, които ни предоставя работата; екипът, с който работим; престижът, който ни носи работата; мисията, която изпълняваме; гъвкавото работно време.
2. Преценете кое от тези неща е най-важното за вас и вижте дали сегашната ви позиция ви го предоставя. Ако не получавате на сегашното си работно място това, което е най-важно за вас, имате шанс да си го извоювате. Знаейки от какво имате нужда, за да не страдате от бораут, вие ще сте в състояние да го формулирате и да го заявите открито.
3. Спомнете си защо навремето избрахте тази работа. Това може да ви помогне да преоткриете емоцията, с която сте започвали навремето.
4. Направете списък с пет неща, които всекидневно правите и резултатът от тях да е важен за процеса на работата. Ще видите, че не сте чак толкова ненужен.
5. Замислете се какво харесвате в хората, с които работите. Екипът е от основно значение, за да се чувствате добре.
6. Избройте всичко, която тази работа ви носи - опит, емоции, знания, добри условия, възможности. Понякога нещата не са чак толкова зле, колкото ние си ги представяме.
Коментари (0)
Вашият коментар