Щитовидна логика
Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат върху тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка чрез хипоталамуса, хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH). Този хормон се нарича „стимулиращ”, защото когато в организма има липса на щитовидни хормони, той се отделя повече и стимулира щитовидната жлеза да ги произведе. Когато обаче в тялото има излишък на хормони Т3 и Т4, TSH е излишен и той намалява. Ето затова щитовидните хормони и хипофизния хормон са в обратна зависимост – когато Т3 и Т4 са високи и увеличени, то TSH е нисък или намален.
Хашимото
Това е автоимунно заболяване, което се среща по-често при жените, и то предимно в рамките на третото до петото десетилетие. Тук антитела на организма нападат собствените клетки на щитовидната жлеза. Може да протече с нормална, с понижена или с повишена функция, а може и да преминава от една в друга.
Най-чести виновници за отключването му са инфекции, медикаменти, йод, остро или хронично невро-психично напрежение върху подлежащо генетично предразположение.
Един от първите признаци за заболяването е дискомфорт в областта на шията – подуване и проблеми с преглъщането. След това се появяват и типичните проблеми при заболяванията, свързани с щитовидната жлеза – постоянна умора, напълняване, сърцебиене, трудно концентриране, запаметяване и склонност към депресия. За диагностициране на Хашимото трябва да се премине ехографско изследване, преглед при ендокринолог, изследвания на кръвта и хормоните. Лечението е трудно и изисква отговорност на пациента.
Базедова болест
И това е автоимунно заболяване, генетично детерминирано, което по-често се среща при жените. По-овладяемо от Хашимото. В 90% от случаите се характеризира със свръхпроизводството на хормони от щитовидната жлеза, а в 10% от случаите може да протича с намалена функция.
За отключване болестта могат да бъдат причина емоционалните травми, стресът, тежкият физически труд, вирусни и бактериални инфекции, висок прием на йод. Признаците при заболяването са нарушеният сън и емоционалната лабилност. Другите симптоми са уголемяване на гушата, изпъкването на едното или и двете очи, рядко мигане, изпотяване, значително отслабване, отпадналост, повишено кръвно налягане, раздразнителност, безсъние, косопад , хиповитаминоза , загуба на пигмент в кожата, треперене на ръцете, диария.
Жлезата е мека, еластична, гладка. Не е болезнена при опипване, но пък често пулсира. Болестта е лечима. Съществуват лека, средна и тежка форма, които могат да преливат една в друга. Хората с това заболяване не бива да се излагат на слънце и трябва да почиват повече, докато болестта е в активна фаза.
Диагностика и лечение на Хашимото и Базедова болест
Поставянето на диагнозата е сравнително лесно. Ехографският образ е типичен, а изследването на хормоните и антителата става с кръвна проба. За оценката на функцията се изследват хормони - TSH, евентуално FT4/ FT3/. Ако са в рамките на референтните стойности, имаме нормално функциониране на жлезата и не се налага специфично лечение, а само проследяване на различен период от време (6-12 месеца). Ако един или повече от хормоните са извън референтните стойности, се изследват и имунни маркери /ТАТ, анти ТПО и ТСХ рецепторни антитела/. Ако дейността на жлезата е повишена, лечението се провежда с лекарства, потискащи функцията на жлезата - т.нар. тиреостатици. При някои дами особено тези във фертилна възраст с неовладяемо заболяване, се налага оперативна намеса (жени под 35 год.). Оперативно лечение или радиойодтерапия са алтернативните методи на тиреостатичното лечение.
Да запазим здрава щитовидната жлеза
Здравословното и балансирано хранене спомага за нормалната функция на жлезата. Важно е нивото на йод в организма и на другите микроелементи като калций и фосфор. Ролята на витамините също не е за подценяване. Затова непременно включвайте в менюто си плодове, зеленчуци, млечни продукти. Избягвайте стреса, особено ако сте фамилно обременени. След допълнителна консултация с ендокринолог, може да приемате допълнително и витаминни комплекси.
Най-добрата превенция срещи хормоналните заболявания си остават профилактичните прегледи.
Материалът е подготвен със съдействието на д-р Христо Чалъков, началник на метаболитно отделение към Клиника по ендокринология, ВМА - София.
Коментари (0)
Вашият коментар