Ернестина Шинова: Съдбата ти дава това, от което имаш нужда

Плаках като магаре, когато Андрей се появи при теб.

Ще ти призная, че аз не само тогава плаках. Мисля, че всеки мина през такова нещо вътре. Става много трудно в един момент. Остави, че не знаеш какво се случва с близките ти, тях просто ги няма до теб. Няма на кого да се оплачеш. Няма пред кого да бъдеш слаб. Признавам си, ходех да плача в тоалетната. Не исках да го показвам, защото така натоварваш и другите, издаваш слабост, но на всички се случи това вътре, на всички.

А Андрей много добре го познавам. Той също щеше да се разплаче. Човек не може винаги да е силен. А и не трябва. Кому е нужно?!

Имаше ли разгаряне във вашата близост след предаването?

Е, да. Ходехме като сиамски близнаци доста време. Даже Йоана (дъщеря им - бел.а.) взе да се дразни на тези тийнейджърски, малоумно припадничави отношения , но нищо де, това освежава една връзка.

За себе си успя ли да разбереш нови неща покрай участието в предаването?

Да. Винаги съм се съмнявала дали съм достатъчно почтена и достатъчно готина. Мисля, че съм готина. Имам много трески за дялане – вътре ги видях, но видях и че не съм толкова мързелива, колкото твърди майка ми. Видях, че не съм толкова повърхностна, колкото твърди баща ми. Видях, че мога да готвя доста прилично, защото пък баба ми имаше забележки по тази част. Мога да изграждам приятелства, мога да давам много – това видях. И мога да получавам много. Не всеки има капацитет в това отношение. За себе си аз разбрах, че го мога безгранично.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто. Вярвам в това, че възнаграждение някакво има – дали в края на пътя, дали някъде по пътя. Аз съм много благодарна на изминалата година и на всички предишни. Не знам какво да поискам повече, защото аз всъщност имам всичко. Относително здрава съм (е, с хронично заболяване съм, но все пак го държим под контрол), много съм обичана (е, от човек с много труден характер, но пък много), аз самата много обичам, детето ми е прекрасно (е, пуши, държи се малко невъзпитано, обаче пък е прекрасно – отличничка, амбициозна, готина, добра). Какво, по дяволите, мога да искам още?! Мога да си плащам сметките, мога да си позволявам сьомга от време на време, както и лютеница. В крайна сметка съдбата ти дава това, от което имаш нужда. Понякога тичаш да хванеш самолета, който ще падне. Мисля, че получавам това, което съм заслужила, и мисля, че ще получа това, което съм заслужила.

Преди две години ми каза тази мисъл, че единственото постоянно нещо е промяната. Не се ли страхуваш за своето всичко?

Не, то е като водата – любовта се променя. Превръща се от влюбване в обич, от обич пак във влюбване, ако успееш да го докараш дотам. Дъщерите израстват, променят се. Всичко е промяна, промяна, промяна, която не можеш да контролираш, но като че ли с поведението си можеш да водиш. И трябва да свикнеш, че няма как да знаеш какво предстои. Да, страх ме е от това, което не знам. Страхувам се от възрастта, от болести, от безпомощност. Но може би това също може да бъде удовлетворяващо. Отказваш се от нещо, печелиш друго. Всъщност хората не знаят, но най-красивата част на тялото ми не са краката ми, а коремът ми. Когато раждах дъщеря ми, аз знаех, че - толкоз с корема ми, никога няма да бъде същият. Но какво от това? Имам дете! Може би ще стана дебела с годините, ще побелея, ще се набръчкам. Но едно остаряване като на Таня Лолова, като на Стояна Мутафова е достойно остаряване. Да, загубил си младежката свежест, гъвкавост, подвижност, здраве, но си спечелил уважение, спечелил си сам да избираш какво да работиш и с кого да го работиш. Е, ако питаш мен, нищо не е равностойно на прекрасно здраво младо тяло, силно и красиво, но ще трябва да се задоволяваме и да се утешаваме с това, което имаме.