Яна Титова и Александър Алексиев: Когато сме заедно, изпадаме в "кофа"

От Мила Иванова

И двамата са толкова неподправени, че още след първия въпрос, който им зададох, забравих, че всъщност взимам интервю. Затова и оставих целия ни разговор суров. Трудно е да забравиш, че гласът ти се записва и че ще стигне до адски много хора. Тук и днес с Яна и Алек забравихме това.

Той е Александър Алексиев – познаваме го от „Откраднат живот“, но сериалът е скромно парченце от професионалния му пъзел. Само през тази година Алек е заснел четири пълнометражни филма у нас. Зад гърба си има вече десетки проекти, сред които и филм с Кенет Брана. Тя е Яна Титова – познаваме я като актриса в Народния и в Младежкия театър, както и от филмите „Стъпки в пясъка“, „Лов на дребни хищници“ и много други.

Той е по детски енергичен, любопитен, малко нетърпелив, ненавижда преструвките, има чувство за хумор, което не всеки може да преглътне. Тя е фина, блага, кротка, много жена. Допълват изреченията си, сякаш е по сценарий, а не е. Той иска да говори за нея, за нейния талант и постижения, тя пък бута разговора към него, към неговите успехи. Много е лесно да ги харесаш поотделно и е неизбежно да хлътнеш по това, което представляват заедно. Пипнете ги за късмет...

P.S. Честно, в този разговор някакво позаспало ято пеперуди се размърда под лъжичката ми, защото отдавна не бях попадала толкова близо до онази магия, която прави от двама едно.

Да започнем от вашата история. Четох, че Алек се е влюбил от пръв поглед?
Алек: Така стана... На 30 декември ходих да гледам „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния. Яна и баща ми (Стоян Алексиев - бел.ред.) играеха. Като свърши представлението, отидох на служебния вход да поздравя баща ми и едно момиче мина зад него... Той се обърна и каза: „Яна, ела да те запозная с Алек.“
Яна: Аз отидох и край, това беше.

Ти също ли го хареса веднага?
Я.: Да, веднага, веднага!

Яд ли ви е, че толкова бързо стана всичко?
Я.: Не, яд ме е, че той не дойде на другия ден да посрещнем заедно Нова година. В Народния имаше празненство за всички и той знаеше за това покрай баща си.
А.: Не отидох, защото се бях разбрал с двамата ми най-близки приятели да бъда с тях в Банско. Обръща се към Яна: Но ти пратих смс, че няма да дойда.

Запознаваш се с хубаво момиче, актриса от Народния театър, и веднага й взимаш телефона?! Много си добър бе, Алек!
Я.: Според него аз сама съм си го дала.
А.: Тя ми го даде, защото си говорихме за Talent Campus на „Берлинале“, където тя беше един от 20-те поканени актьори. А кандидатстват хиляди от целия свят! Исках да ми разкаже повече за това, защото аз самият бях кандидатствал четири пъти и нито веднъж не бях сред избраните.

Бързо се развиха после нещата, така ли? Той ли беше активният?
Я.: Аз оставих на него инициативата, да.
А.: Взаимно беше и нямаше време за онази безсмислена игра. Обаче аз живеех още в Америка и си заминах след три седмици. Продължихме по скайп.
Я.: Уф, това беше много тегаво.
А.: Аз завърших, направих моноспектакъл за дипломирането си и двамата се събрахме в Англия.

Яна, ти как се реши да смениш една кариера във възход с чисто ново начало в друга държава?

Я.: Аз нямах усещането, че кариерата ми е във възход. Чувствах, че съм зациклила и особено след Берлин се промени коренно възприятието ми за моето място в момента.

Какво чувство носят у вас спомените от първите ви дни в Англия?
Я.: Живяхме в пълно неведение – нито знаехме къде се намираме, нито какво ни предстои.
А.: Аз повече имах идея, защото в Щатите имахме курсове как да намериш агент, как да стигнеш до някаква работа. Системата е такава, че ако нямаш агент, няма как да ходиш на кастинги.
Я.: А за мен това беше ново. Още в Берлин усетих, че другите актьори са много повече в час как се случват нещата. Бях свикнала да бъда на щат и това, че в един момент оставаш в неизвестност за утрешния ден, беше голямо предизвикателство.
А.: Но много вярвахме един в друг, вярвахме в таланта на другия. Яна вече беше спечелила Аскеери, Златни рози – почти всяка награда, която може да се присъди на актьор в България. Това ми даваше увереност, че няма как да не потръгне при нея.

Бил е сложен моментът за вас и защото за първи път сте заживели заедно...
А.: Да, ние се познавахме физически само три седмици! За мен е много впечатляващо това, което Яна направи. Все пак аз тъкмо завърших и дали съм там или в Англия, навсякъде трябваше да започна от нулата. Докато, както каза ти, една актриса във възход, която е работила с едни от най-добрите режисьори в Европа и е снимала страхотни филми, да скочи на нещо съвсем ново – това беше наистина смело и впечатляващо!

Току-що, докато ви снимах, видях как силно я държиш. Вероятно на тази ръка е разчитала и тогава?

Я.: Макар че аз отдавна се оправях сама, защото моите живееха в Англия, бързо усетих, че започвам да разчитам безкрайно много на Алек и да търся мнението му.

Изглеждате ми толкова хармонични... Но все за нещо се карате, нали?
А.: Това с хармонията е привидно, пред теб се правим. (смях) А иначе се караме за ядките, дето не съм ги купил от магазина.
Я.: Леле, още ли ги помниш тези ядки, бе? Ти си като слон!

Карате ли се за работа?
Я.: Не. Карахме се веднъж в началото на нашата връзка. След като оцеляхме след този опит, си казах, че нещата ще станат. Беше проект, в който участвахме и двамата, но аз трябваше да бъда режисьорът, а Алек не можа да го понесе.
А.: Не е вярно! Просто не бяха ясни правилата.

Вкъщи имате ли роли?
А.: Аз имам, да. Като пийна малко повече вечер, значи аз трябва да измия чиниите.

Каква е разликата между живота ви в Лондон и този в София?
Я.: Тук водим по-социален живот за разлика от там. Но на мен ми харесва, че имаме почивки.
А.: Там живеем по-затворено, тук наваксваме. Но не мисли, че хукваме по някакви шумни купони. Избягваме такива, обичаме да сме сред приятели.

Професионално с какво се занимавате там?
А.: Със същите неща като тук – с нашите лични проекти и с актьорство. Личните проекти са всъщност проектите на Яна, за които опитвам да допринасям. Снимаме. Яна по-малко, защото тя изкара цяла бременност там, но пък снима бременна в петия месец драматична роля.
Я.: И говорех на Ая в корема ми: „Слушай сега, майка ти ще преживява тук някаква драми, но да знаеш, че не е наистина. Ще рева, ще се тръшкам, но това е само игра.“
А.: На Яна първият късометражен филм е сниман в Лондон с един доста известен британски актьор - Едуард Хог.

Яна, вече имаш ли усещането за възход в кариерата?
Я.: Да, вървят нещата. За Алек е ясно – аз почти не съм го виждала тази година. Той снима нонстоп, но това, че аз започнах да се занимавам с режисура, ангажира цялото ми съзнание. Свободата, която имам, да работя по свои проекти, да избирам какво да правя, да разказвам истории, които мен ме вълнуват – за мен тази свобода е възход, да.

Алек, смяташ ли, че сериалът ще ти отвори врати за по-големи проекти?

А.: Сериалът ще ми отвори вътрешни, лични врати – той ми дава опит, той е невероятна нова школа на работа. Той е като ново образование в актьорството. Дава ми емоционално самочувствие и съм сигурен, че на всеки следващ кастинг аз ще бъда много по-подготвен. Иначе, ако снимах главна роля в толкова голям проект в Англия, с такъв интензитет, по такава телевизия, с такава популярност, аз можех да спра да работя. Или щях да имам предложения всеки ден – по 20 сценария, от които да избирам.

Сетих се за Джордж Клуни, който дълго време се бореше с тежестта на ореола на д-р Рос. Ти притесняваш ли се, че няма да може да се отървеш от д-р Василев?
А.: Като започвахме да снимаме, ние не знаехме колко успешен ще е сериалът. Въпреки това си мислех понякога да не започнат хората да ме асоциират във всичко, което правя, с образа ми в този сериал. Но си казах, че отпреди сериала имам четири големи филма в България и че няма от какво да се притеснявам. (Алек участва във „Воевода“ на Зорница-София, „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова, в който играят с Яна, и „Възвишение“ на Виктор Божинов - бел. ред.)

Научи ли за баща си нещо ново от работата ви заедно в „Откраднат живот“?
А.: Аз за първи път имам възможност да го наблюдавам толкова интензивно и отблизо. Знаех как работи той, колко много труд и колко много емоции влага. Такъв е – много бачка, много е фокусиран, изисква много от партньорите си. Той очаква комуникация и когато не я получава, полудява. Не може да повярва, че някой отсреща претупва и казва някакъв текст, без да мисли и без да е верен на обстоятелствата. Ние, младите, има много какво да научим от поколението актьори на баща ми. Те са по-подготвени... макар че не е точно това думата. Обръща се към Яна: Абе много съм ти говорил за това, а сега не мога да си формулирам изречението...
Я.: Те просто са възпитани по друг начин и нямат мисленето за това да не го направят по най-добрия възможен начин. Обръща се към Алек: Ако нещо друго искаше да кажеш всъщност?...
А.: Не, точно това исках да кажа. Ето, затова сме заедно!

Как добре го допълни, Яна! Това допълване явно го имате не само на професионални теми. Какво най-много харесвате един у друг?
Я.: Алек понякога ми казва: „Ти ми се дразниш за това, дразниш ми се за онова.“ Тази година не сме се виждали много и си дадох сметка, че всъщност нещата, които той прави, за да ме дразни, също ми липсват. Аз съм ги приела като част от него и може би няма нещо, което да не харесвам у него.

Айде сега да те видим ти как ще отговориш, Алек. (смеем се)
Я.: Не можеш да ме надскочиш!

Сега ще включи чувството си за хумор и ще се измъкне.
А.: Да, да, да! Започва с просторен глас, сякаш рецитира: Харесвам усмивката, която сутрин...
Я.: Спри, спри! Аз мога да кажа какво харесваш у мен.
А.: Любовта и партньорството, което имаме – това харесвам. Всичко, което се случва с моя живот, откакто срещнах Яна, е някак по-значимо.
Я.: Знам какво харесваш в мен, сетих се! Харесваш, че с мен можеш да чувстваш кофа!

Кофа?!
Алек и Яна в един глас: Кофа!
Я.: Понякога, когато се видим и се допрем един в друг, ни се завива свят, изпадаме в някаква безтегловност. Суперстранно състояние, което трае няколко секунди, в което си в някакво безвремие. И ние сме си го нарекли „кофа“.
А.: Това е състояние, в което знам, че имам до себе си човек, на когото мога да разчитам, който ще бъде там. Абе вълнува ме Яна и в личен, и в професионален план.

Името на Ая от вашите две букви ли дойде?
Я.: Още преди да срещна Алек, знаех, че ще имам дъщеря и че тя ще се казва Ая. Като го срещнах, нещата паснаха идеално.

Как се пазят бракът и любовта? Не ви ли е страх да не загубите това, което имате днес?
Я.: Със сигурност не живеем в страх, но мисля, че и двамата имаме усещане, че трябва да пазим любовта ни. Когато ти ни задаваш въпроси, откриваме някакви неща един за друг, които знаем, но скоро не сме си припомняли.
А.: С Яна сме си говорили, че върху връзката трябва да се работи. Мисля, че и професията ни помага, защото има периоди, в които не се чуваме и не се виждаме адски дълго време. Семейството не бива да се приема за даденост. Другият трябва да се цени повече.
Я.: И когато единият има труден период, другият да го издърпа. Да положи усилия, дори да не му су полагат усилия. Засега успяваме.
А.: Преди известно време се обединихме в любовта си към един друг човек – Йордан Георгиев, който е твой колега от радио „Алма матер“. Невероятен човек – един от най-умните и добри хора, които с Яна познаваме. Гений в отразяването на кино- и театрални премиери. Яна направи документален филм за него.
Я.: Той е незрящ и възприема всичко с другите си сетива, а отразява визуални изкуства.
А.: Яна направи страхотен документален филм за него. Искаме да го видят колкото се може повече хора...
Я.: ...защото този човек е любов, той е мотивация, той е вдъхновение.
А.: Искаме хората да повярват, че колкото и тежки обстоятелства да ти предлага съдбата, ти си човекът, от когото зависи да живееш усмихнато. Нещата не трябва да идват отвън, а отвътре.