Колко пъти ви се е случвало да се чувствате сам(а), докато около вас гъмжи от народ? Ако отговорът ви е „често”, значи не сте сам(а) – буквално и преносно.
Усещането за самота е особено често срещано сред тези, които живеят в големи градове. Психолозите обясняват, че колкото повече хора има около нас, толкова по-трудно ни е да си намерим сродна душа. Истинският проблем обаче не е в намирането, а в нежеланието.
„Болестта” на днешните индивидуалисти е в неспособността наистина да пожелаят да допуснат някого в живота си.
Противоречието е между това, че искаме да бъдем себе си и необходимостта да играем по правилата на света, който ни заобикаля. Може си кажете: „Не ми пука! Ще постъпвам както ми харесва, ще говоря каквото искам. На никого не съм длъжен!” Пробвайте. И ще се лишите от най-големия лукс в живота – общуването с другите. Ако залитнете в другата крайност и се съобразявате с всички, рискувате да станете заложник на чужди интереси и очаквания. Голямото изкуство е балансът между тях. А когато стане дума за любовна връзка, нещата се усложняват. Звучи парадоксално, но с нарастването на възможностите за комуникация, все по-рядко се срещаме лично, общуваме човешки и топло. Затова и много хора все не могат да намерят половинката си.
Три причини да се страхувате от връзка
1. Боите се да не изглеждате смешни, неразбрани, да не ви отхвърлят. Ако веднъж ви се е случило, шансът този страх да ви преследва цял живото е сериозен. Нещастната любов, изневярата, предателството, разочарованието изработват имунитет срещу общуването.
2. Страхувате се да погледнете истината в очите. Много жени са неспособни да приемат любимия си такъв, какъвто е. Обичат не него, а измислен образ или своите очаквания. За да избегнат разочарованието, те виждат само фантазиите си.
3. Не искате да ставате роб. Според някои (отново на основата на горчив опит) любовта рано или късно става болезнена. Или пък изисква отношения на власт и подчиненост. А съвременните независими жени трудно биха преглътнали подобно унижение – и затова сами си слагат бариери.
Как да се справите
Приемете, че близостта между хората е естественото ни състояние. Започнете от сближаването със себе си, простете си всичко, за което се обвинявате, харесайте се. И ще видите как и околните ще започнат да ви харесват.
Всички сме еднакви. Ако заемете позицията на човек, ограден от завистници и врагове, всъщност влизате в ролята на жертва. Въпреки всичките си различия и уникални качества, хората всъщност са по-скоро еднакви. Опитайте се да изслушвате другите, да се поставяте на тяхно място, и главното – да ги приемате каквито са. Изглежда очевидно, но се замислете дали наистина го правите.
Открийте се. Няма нищо страшно или компрометиращо да споделите лични подробности, да излеете душата си, да направите признание. Напротив, ако го правите по-често, ще установите колко олеква от това.
Научете се да познавате „своите хора”. Нищо по-лесно – това са тези, с които просто ви е добре: спокойни сте, забавлявате се, не е нужно да играете роли, искате да говорите и да ги слушате. И точно от тях (и по тези критерии) изберете половинката си.
Разширете кръга си на общуване. Ако се страхувате от обвързване, опитайте да се срещате с повече и по-разнообразни хора. Помнете, че не сте длъжни да продължавате контакта – като за начало се забавлявайте, без да се натоварвате с очаквания.
Важно
Помнете, че връзката не означава смирение и покорност, не е жертва за удоволствието на другия. Тя е игра без противник, в която е напълно възможно и двамата да печелят.
Коментари (0)
Вашият коментар