Как да бъдем по-щастливи според духовната учителка Оура Лов

Оура Лов е духовен учител, писател, инструктор по йога, прана лечител. Срещаме се заради книгата й “Пчелата – любов извън времето и пространството", роман, който авторката му твърди, че ще ни "пренесе извън времето и пространството и след него нищо вече няма да е същото".

В увода на книгата си казваш, че не се възприемаш като учител и не искаш да даваш съвети. Защо пишеш тогава?

Оказа се, че имам нужда да го правя. Трябваше по някакъв начин да извадя от себе си потока от информация, който идваше към мен. Може би нещо като самозащитна реакция. Започнах да си водя бележки, които бяха лични и само за моя употреба, но, когато осъзнах, че може да са полезни и на някой друг, реших да напиша книга. Все на някого ще съм полезна, оставям на Вселената да подреди всичко по най-правилния начин. Както знаеш, всяка книга си има своята аудитория. Надявам се читателите да харесат «Пчелата – любов извън времето и пространството». Засега отзивите надминават всички мои очаквания.

А защо се подписваш под псевдоним и как избра точно този?

Псевдонимът си дойде от само себе си. Аз осъзнавам, че не съм умът, който написа книгата, а само каналът, инструментът, който предостави текста на читателите. Книгата се пишеше сякаш сама под диктовка. Сама си избра името, редактора и всичко свързано с материализирането й. Относно псевдонимът, той бе вдъхновен от имената на главните герои – Оу от Оуз и Ра от Рая - ОуРа. Има много имена като Аура и реших, че така ще се отличава от останалите. На английски Аура си се чете Оура, така че смисълът си се запазва като цяло. Лов – е ясно, историите за Любовта носят аурата на любовта – Оура Лов.

В какво според теб се крие тайната на щастието?

Щастието за мен е вътрешно състояние, което ние сами провокираме. Щастието присъства тук и сега, не може да го чакаме да дойде само, трябва да го създадем в душата си. Когато се научим да виждаме хубавото около себе си и сме благодарни, че сме част от красотата на живота, това състояние на радост можем да наречем щастие. Тогава обичаме всичко и всички. Наше рождено право е да сме щастливи. Героинята осъзнава, че е щастлива когато е свободна и влюбена. За нея, любовта е най-високият полет на душата, висша степен на свобода, защото, когато обичаш – не се страхуваш!

Какво ни пречи да бъдем истински щастливи?

Пречи ни страхът и ограниченията, които ние сами си поставяме. Слагаме душата си в затвор от програми, които ни пречат да осъзнаем колко прекрасна е тя и вместо да я оставим да се разгърне и превърне в пеперуда, ние я оставаме в пашкула на ограниченията – уж на сигурно, но всъщност се обричаме на нещастие сами. Самотата е признак на ниска жизнена енергия.

Можем ли да пренапишем собствения си живот и лесно ли стават промените?

В момента, в който човек започне да живее съзнателно, всичко зависи единствено от неговите желания и цели. Няма нищо невъзможно на този свят. Всеки ден ние стартираме живота си наново. Всеки момент може да поставим ново начало. Но самият процес на узряване е доста сложен и за всеки продължава различно дълго време.

Може ли песимистът изведнъж да стане оптимист?

Стига да реши и да се откаже от стария си модел на мислене. Един нов навик се изгражда за около 40 дни. Нужно е силно желание за промяна, приятелска група за подкрепа или просто човек да наблюдава осъзнато мислите си. Може да започне да си води записки с негативните си изкази и да ги заменя с позитивни.

Защо много хора смятат, че любовта носи повече болка, отколкото щастие?

Като цяло сме свикнали да обичаме това, което виждаме отвън. По-лесно е да обичаш друг, отколкото себе си. В този случай обаче нашата ниска самооценка се отразява като в огледало и ние виждаме в партньора си точно това. Мислим си, че той не ни обича достатъчно и започваме да изискваме от него още и още... Другата грешка, която правим е, че имаме прекалено много очаквания, които няма как да се удовлетворят напълно. Тогава отново сме нещастни и се чувстваме не достатъчно обичани. Когато захвърлим всички очаквания и започнем да даваме без да пресмятаме, кой колко и как, ние ще видим същото и в любимия. Трябва да се научим да обичаме себе си. Как ще обичаме друг, ако не можем да се обичаме? Как да дадем любов, ако я няма вътре в нас?

С какво се занимаваш, когато не пишеш?

Преподавам Прана енергийно лечение към Института за вътрешни науки – Австрия и водя специален стил йога, който разработих специално за хора, които никога не са спортували, имат здравословни или други проблеми, по-възрастни хора и мъже, които по принцип не са толкова гъвкави, но имат желание да работят за оздравяване на тялото си, а също така и на емоциите си.

Как разбра, че трябва да тръгнеш по пътя на духовното?

Животът е велик учител и идва момент, в който осъзнаваш, че ако не се промениш, не можеш да продължиш по старому. Самото оцеляване на физическо ниво те провокира да надскачаш себе си постоянно. За мен духовният път е път, по който съм тръгнала още от дете. Продължавам по него, защото това е моят път. Друг път за мен просто няма.