Да внимаваме какво казваме - тялото чува

Колко думи изричаме на ден? Десетки, стотици? Осъзнаваме ли всичко, което изричаме или има моменти, когато просто си бръщолевим? И има ли значение какво точно изричаме?

Според духовните учители всяка наша дума е от значение. Категорични са, че дори и най-неутралната, необидна и изречена само на себе си фраза се отразява върху живота ни. Думите са признати за изключително мощни от всички народи. Неслучайно във всички религиозни практики се изричат молитви, проповеди или заклинания. Много хора се страхуват, че могат да бъдат прокълнати или някой да ги урочаса с неподходящи думи.

Източните мъдреци обаче подчертават, че рискът, който крият думите, не е толкова в това, че някой може да ни навреди с думи, а че сами можем да си навредим. Те проповядват, че независимо към кого са отправени, думите винаги влияят и върху този, който ги произнася, защото изричането им насочва силни енергийни потоци, които са неизменно свързани с източника.

Заради това е много важно да осъзнаваме какво говорим и как то може да ни се отрази. Световно известната писателка Луиз Хей в продължение на години разработва теорията си, че мисловната дейност и думите, които изричаме, са пряко свързани с психичното и физичното ни състояние. Авторката набляга на положителното влияние, което думите могат да имат върху здравето ни. Нейната теория е, че чрез положителни утвърждения, ние можем да направим живота си по-хубав. Но също така – че чрез неподходящите словосъчетания можем сами да се разболеем и да насочим живота си в неблагоприятна посока.

Мексиканският писател и шаман Дон Мигел Руис е категоричен, че всяка клетка от тялото ни реагира на всяка наша мисъл, както и на всяка дума, която изричаме. Той ни учи, че когато произнесем някоя дума, тя се връща обратно в нас под формата на изживяване. Заради това е много важно да изкореним от речта си всякакви негативни изказвания. Без значение към кого са отправени. И не говорим просто за добро възпитание или че ако обидим някого, ние неизменно ще предизвикаме негативна реакция от негова страна.

Става дума за чисто енергийното измерение на нещата - всяка лоша фраза, изречена по чужд адрес, се връща като бумеранг върху нас. А най-рискови са критиките, които отправяме към себе си. Когато сме недоволни от себе си, дори и да не го изричаме на глас, а само мислено, единствено привличаме още повече неуспехи в живота си.

Много трябва да внимаваме и с фразите, изречени на шега. Много жени казват за себе си „дебела съм“, без да го мислят наистина. Правят го, защото са прекалено критични, защото така са свикнали или защото просто си просят комплимент от типа „не е вярно, много добре изглеждаш“. Но според източните практики дори изречени на шега, някои думи могат да ни повлияят отрицателно.

Подсъзнанието ни няма чувство за хумор и когато кажем „аз съм дебела“ дори на шега, то не го осъзнава и ние започваме да се чувстваме такава. Същото важи за всякакви критики като ужасна, глупава, идиотка, с каквито често сами се наричаме уж невинно.

Канадският психоаналитик Ги Корно е категоричен: „Пътят за упражняване на контрол над живота преминава през контрол над думите и мислите“.

Изтрийте тези думи от речника си!

ТРЯБВА - колкото повече я използваме, толкова по-скован става животът ни и не можем да се измъкнем от дадена ситуация. Вместо нея може да използваме „искам да“ или „желателно е да“.

ЗАБРАВЯМ – когато си кажем „ох, дано не забравя“, подсъзнателно се подтикваме именно към това действие. По-добре е да си кажем „дано да запомня“.

НО – най-вредно е да си кажем нещо хубаво, което след това да неутрализираме с „но“. „Справям се с работата си, но все още не съм достигнала необходимото ниво“. Защо сме така критични към себе си и дори веднъж да не си позволим да се похвалим? Това на пръв поглед малко „но“ ни поставя големи проблеми, защото ни пречи да възприемаме позитивното, а без позитивизъм животът ни няма как да е хубав. Затова нека, когато има за какво, да си позволим да се похвалим. Заслужаваме го!