Как да се разберем с инатливите деца

Някои малчугани като че ли имат за мисия да подлудят родителите си със своето упорство. Преди да се обявите за жертва на характера на детето си обаче, помислете дали инатът винаги е негативна черта? В края на краищата за детето това може да е начин да покаже желанието си да мисли самостоятелно да отстоява позицията си. Според психолозите децата, които проявяват инат, имат по-добре развита способност за съсредоточаване и постигат по-високи резултати в училище, по-целеустремени са и се борят за идеите си.

Все пак инатът може да се превърне и в проблем. Трябва да му противодействате в няколко случая: когато детето постоянно спори с вас и ви противоречи; когато не желае да изслушва чуждата гледна точка; когато има проблеми в детската градина или в училище заради отношенията му с околните; когато инатът поставя под заплаха безопасността на му – например, отказва да ви държи за ръка, когато пресичате улицата.

Разбира се, добре е да поощрявате детето да е самостоятелно и да отстоява мнението си, но не бива да допускате да се превърне в малък тиранин. Ако имате в дома си хлапе инат, сте наясно, че простите методи на възпитание често не дават резултат. На първо място трябва да приемете, че упорството на детето ви е част от неговата природа. Вместо да се опитвате да го променяте, по-добре намерете начин да използвате качествата му в негов и ваш интерес. Този тип деца са властни, искат да контролират и да бъдат лидери. Но лидерът сте вие, защото сте родител. И това не бива да подлежи на съмнение и доказване, затова не водете с хлапето борба за власт.

Когато се опитате да му покажете, че вие сте по-силен, всъщност слизате на неговото ниво – и вместо да го научите на нещо, се изяснявате до безкрай кой е прав и кой е крив. Вместо да прибягвате до обичайната словесна борба (крясъци, молби) или физически наказания, започнете да действате като умен родител. И въведете правила, които ще помогнат на детето само да се откаже от неадекватните си желания.

Илюзия за избор

Създайте на своя малък инат илюзията, че той избира. Например: „Не мога да те накарам да учиш, но ще трябва да останеш над учебниците” или „Ако искаш не си лягай, но не може да гледаш телевизия, нито да си играеш с играчките”. По този начин детето ще получи не заповед или забрана, а варианти, между които да избира. Опитвайте се да му дават две възможности, които водят към една и съща цел. Вместо да му обяснявате, че трябва да си облече яке, защото навън е студено, попитайте го дали иска яке със или без качулка. Винаги променяйте стратегията, когато не успявате да убедите хлапето. Ако то упорства и не желае да се договаря, провокирайте разговор и го изслушайте. Когато децата изпитват силни негативни чувства като гняв, безпомощност, страх, разочарование, те не знаят как да се справят с тях. И вие трябва да ги научите да изразяват емоциите си грамотно.

Колко често да казвате „не”

Родителите са склонни да злоупотребяват с думата „не”, когато общуват с децата си. Но перманентното „не” води до тотална липса на чуваемост при малчуганите. Използвайте по-често положителен език („много добре ти се получава”, „чудесно нареди пъзела”, „ти го нарисува по-добре от мен”) – по този начин ще усилите привързаността на детето към вас и ще събудите желанието му да ви сътрудничи. Още един начин е да му зададете три въпроса, на които да отговори с „да” – това ще сломи съпротивата му, понеже ще се почувства изслушано и разбрано.

Въведете правила

Като родител сте длъжни да не сте нито прекалено меки, нито твърде строги. И двете крайности водят до неприятни резултати. Затова измислете правила, които да са валидни независимо от обстоятелствата.

Под забрана трябва да попадат всички дейности, които заплашват здравето и живота на детето и хората наоколо. Също така е добре да се придържате към ясен дневен режим, като понякога може да правите отстъпки – например, „добре, ще ти почета още 10 минути, но след това ще събереш играчките си”. Не го сравнявайте с другите деца, изтъквайки техните достойнства. Опитайте се винаги да се отнасяте към детето спокойно. Ако възникне конфликт, не изпускайте нервите си. Винаги помнете, че децата копират поведението на възрастните – и вашето поведение ще се върне като бумеранг през детето ви.

Важно

Всички родители искат децата им да се послушни и спокойни, но не се тревожете, ако вашето проявява инат. Хлапетата се опитват да покажат самостоятелност и независимост най-вече по време на възрастовите кризи (1 година, 3 години, 7 години, 11 – 15 години).