Плюсове и минуси на ината

Психолозите описват инатливите хора като настойчиви личности, които твърдо отстояват своите позиции. Но ако в известни граници това качество е полезно, когато се превърне в житейска позиция се смята за белег на инфантилност и незрялост. Възможно е инатът да се изроди във фанатизъм – тогава този човек не само е дразнещ за околните, но може и да се саморазруши, докато сляпо отстоява някакви принципи.

Плюсовете: Инатът позволява да мобилизираш собствените си сили и да достигнеш целите, независимото от трудностите, които застават на пътя ти. Хората, които притежават тази черта в характера си, обикновено имат ясно изразено мнение и способност да го отстояват твърдо. Освен това те не се стесняват да постъпват по начин, който ще им позволи да се чувстват комфортно и са способни докрай да отстояват личните си интереси.

Минусите: В същото време обаче инатът е едно от най-саморазрушителните качества в характера. Той може да подкопае отношенията с роднините, колегите, приятелите и интимния партньор. Възможно е да се превърне в бариера да намиране на подходяща работа или задържане на дадено работно място, да доведе до безкрайно конфликти и дори да попречи за създаване на връзка и семейство.

Признаци на образцовия инат

- Високо самомнение

- Недоверие към околните

- Завишено ниво на желанията

- Неумение да виждаш, разбираш и признаваш грешките си

- Липса на гъвкавост в решението на проблемите

- Невъзможност за намиране на заобиколни пътища към целта

- Безразличие към околните и техните чувства

Избавете се от ината с любов

Някои учени твърдят, че инатът не се наследява генетично, нито се развива, а е следствие от определена форма на черепната кутия. Психолозите обаче смятат, че ако човек осъзнае разрушителното действие на тази черта върху живота си, може да се справи – и ако не да го изкорени напълно, то поне да смекчи позициите си. Достатъчно е да започнете с любов: към себе си и към околните.

Опитайте се да изслушвате събеседника си и да погледнете на ситуацията през неговите очи. Когато е необходимо, не се страхувайте да проявите съчувствие – това няма да ви направи по-слаби в очите на другите.

Бъдете по-сдържани. Реагирайте спокойно, независимо от сложността на ситуацията. Не е нужно да заявявате позициите си гневно, на висок глас и със стиснати юмруци. Ако тялото ви излъчва спокойни сигнали, шансът да се съгласят с вас е доста по-голям, отколкото ако изразявате агресия. А и ще пощадите собствената си нервна система, която неминуемо страда от изблиците на ярост.

Научете се да правите компромиси, без да се чувствате ощетени от това. Помислете колко щастлив ще бъде човекът отсреща заради вашата крачка назад и се съсредоточете върху умението си да радвате хората, вместо върху изискването винаги вие да сте прави – ще се убедите, че удовлетворението е много по-голямо.