Мързел, непокорство, разсеяност, променливи настроения – всички екстри на тийнейджърството са налице във вашия дом. Но има едно нещо, което всеки път ви изкарва извън контрол, и това е инатът на наследника ви. Не мислете, че има универсален лек срещу него. Напротив. Психолозите казват, че „лечението“ на ината минава през промяна у самите нас, родителите. Инатът често се проявява заради отношението на опонента и защото опонентът го е позволил. Тоест вашият тийнейджър може да се окаже далеч по-сговорчив с вас, ако подходите по различен начин.
На първо място е необходимо да сте наясно защо той/тя толкова често се инати. Да е вечно наопаки е част от неговото/нейното лично пътуване в търсене на своята идентичност. Вече е достатъчно голям/а, за да се осмели да ви се противопостави и с думи, и с постъпки. Усещането, че може да постъпи както той/тя си иска, в този период кара тийна да се опиянява. Кара го да се чувства по-голям и по-свободен. До известна степен дори е полезно младият човек да пробва своите и на околните хора граници. Без този своеобразен бунт той не би могъл да скъса с детството и да премине напред към зрелостта. Без фазата, в която се инати на всичко, човек трудно навлиза във фазата на пълна самостоятелност.
Дори на момента вашият тийнейджър да проявява инат по дадена тема, това не означава, че не разбира какво му казвате и другия път няма да постъпи различно. За него е важно да прояви вироглавост на момента. Ако игнорирате това поведение и запазите спокойствие, ще му покажете, че инатливите изблици не ви въздействат и ще предотвратите конфликт.
Запомнете, че конфликтът в тази възраст е безсмислен. Може да покажете, че не ви е приятно, но ако синът или дъщеря ви се заинати, по-добре му/й оставете време, а не се опитвайте да промените ситуацията на мига. Нещо повече. Конфликтът е храна за техния инат. Подсъзнателно те само това и чакат – да им повишите тон, да скръстите ръцете на Ф, та да могат да се изправят срещу вас и да ви покажат, че няма да е вашето. Така че, родители на инатливи тийнейджъри, избягвайте конфликтите. Намерете други начини за въздействие – установявайте строги правила, от които няма отстъпване; шегувайте се повече, карайте се по-малко и т.н.
И не на последно място не бъдете прави за всичко. Дори да се чувствате прави във всяка една ситуация, със сигурност има случаи, в които може да „пуснете“ на наследника си да спечели играта. Това е полезно за неговото самочувствие, а и ще му покаже, че възрастният човек прави отстъпки и компромиси със своята позиция.
Коментари (0)
Вашият коментар