Във връзка сме и отношенията ни се развиват добре, но неговото пиене започва да ни притеснява. Успокояваме се, че всички гаврътват по малко алкохол, но неговото „малко” е наше „много”. В ума ни започват да се каканижат въпроси дали той е потенциален алкохолик, дали чашката ще се отрази на връзката ни и как да му помогнем. По тази тема мисли прелиства семейният консултант Стела Даскалова, автор на книгата „Какво се случва с любовта”.
Алкохолизмът е знак за липса на щастие
Всеки пие с различен аршин. Има народи, които вдигат повече чашки от други, както и семейства, които наблягат на омайващите течности по-често от други. Границите на приемливото количество алкохол са индивидуални за всеки човек. Чърчил например е пиел доста, но никой не би го нарекъл алкохолик, защото е бил успял и щастлив човек. „Алкохолът се превръща в зависимост, когато е единственият източник на успокоение и удоволствие. Няма позитивно мислещи алкохолици. Негативните убеждения за живота са причина за страховете и желанието за бягство от реалността”, казва Стела Даскалова. Тя обяснява че, зависимостта от алкохол е следствие на личностен проблем – страхове, ниска самооценка, липса на мотивация. Алкохолизмът е знак за липса на щастие. Когато душата е нещастна, тялото се саморазрушава.
Не бива да му вменяваме чувство на вина
Когато сме спокойни и щастливи, пием за удоволствие и нямаме нужда от голямо количество. Но ако се чувстваме зле и имаме недостиг на ендорфини, се опитваме да ги набавим от алкохола. Това важи и за всички други зависимости. Много хора не умеят да се забавляват без алкохол. Известно е, че той премахва задръжките и ни позволява да освободим потиснатите чувства и емоции. Истина е и, че ако сме изпълнени с гняв и страх, алкохолът ще ни прави агресивни, но ако сме изпълнени с любов, той ще ни превърне в любвеобилни котенца.
Зависимите от алкохол често са раздразнителни и след като пийнат започват да се карат с гаджето или съпругата си, защото те са им най-близките хора. А те от своя страна, ядосани за душевните мъките, в които са ги вкарали, инстинктивно започват да ги осъждат, но по този начин проблемът се усложнява, а и се провокира агресивното поведение на пиещия. „Чувството за вина дестабилизира. Затова близките би трябвало да помогнат на злоупотребяващия с алкохол, да се освободи от него, а не да им го внушават. Нужно е да му показват неговите силни страни и да му помогнат да „съблече” страховете си. Нека го подкрепят и му помогнат с любовта си. Любовта е най-могъщата мотивираща сила”, убеден е семейният консултант.
Грешка е да се отнасяме пренебрежително, назидателно и критично
Можем да помогнем на зависимия само, ако сме разбиращи, приемащи и подкрепящи. Ще бъде добре да поговорим с него точно, когато е пил (ако не е агресивен), защото може би ще бъде по-откровен и ще си позволи да покаже потисканите чувства. Важно е да не се фокусираме само върху проблема му, а по-скоро върху решението. И да му помогнем да повярва в щастливия сценарий за бъдещето си. Забраните, скандалите, ултиматумите няма да помогнат. „Всеки носи отговорност за живота си. И всеки има право на личен избор – включително и да живее живота си по погрешен за другите начин. Имаме право да си тръгнем, но нямаме право да обвиняваме някого за начина, по който е избрал да живее. Защото щастието е избор. Можем да му помогнем обаче да избере щастието с любовта, подкрепата и приятелството си”, съветва Стела Даскалова.
Още нещо
За да преодолее зависимостта от алкохола любимият ни човек има нужда от: нашата подкрепа и безусловна любов; промяна в начина на мислене – от негативен към позитивен; музика; забавления; спорт; подкрепящи позитивно мислещи приятели; вдъхновяващи книги и филми; интересни и вълнуващи пътувания; любима работа; любими занимания и хобита; психотерапия и разговори с хора, които са успели да преодолеят зависимостта си от алкохола.
Коментари (0)
Вашият коментар