Шокиращата история на Аква Тофана – "козметичния" серум, убивал нежелани съпрузи наред

През XVII век много италиански домакини нямали никаква надежда да избягат от лоши бракове. Така че стотици от тях се посягат към отровата, известна като Аква Тофана, за да убият съпрузите си и да приберат наследството им.

Прочутата Аква Тофана (Aqua Tofana) често е била маскирана като "Маната на Свети Николай от Бари" и рекламирана като козметичен серум за петна.
Смъртоносната отрова се предлагала в красива бутилка. Беше без цвят, мирис и вкус. И в продължение на почти 20 години през XVII век в Италия стотици жени го използват, за да убият тихомълком съпрузите си.

Мотивите им може да са различни, но резултатите са едни и същи. Отровата действала бързо и тихо и убивала без следа. До 1650 г. се смята, че Аква Тофана е убила около 600 души.

Какво е представлявала Аква Тофана?
За жените, живеещи в Италия през XVII век, бракът е могъл да бъде клетка. Имали малко възможности за добър живот, освен да си намерят съпруг, а след като го придобият, било невъзможно да си тръгнат от нещастния съюз.

Но жена на име Джулия Тофана имала решение.

Родена в Палермо, Италия, около 1620 г., Тофана знаела това-онова за смъртта. Когато е само на 13, жена на име Тофания д'Амадо - вероятно нейната майка - е била екзекутирана за това, че е убила с отрова собствения си съпруг.
Впоследствие Тофана продължава наследството на майка си, използвайки старата рецепта. Тя започна да продава Аква Тофана - отрова без мирис, която маскирала като серум. Въпреки че точните пропорции на смес отдавна са загубени, Тофана най-вероятно е съдържала арсен, олово и беладона.

Тофана развива бизнес в Рим, където наема сътрудници, които да управляват тайна аптека, за да продават тихо смъртоносната отвара сред истински козметични продукти.

Скоро мъжете започнали да умират на дузини благодарение на жените, които отчаяно искали да напуснат нещастните си бракове или да съберат парите от наследството и да започнат на чисто.

Крахът на Джулия Тофана
За жени, които искали да убият съпрузите си, Аква Тофана е идеалното оръжие за убийство. Доставяла се в обикновена бутилка, която можели да скрият сред тоалетните си принадлежности. И била без мирис и вкус, което означавало, че можели да я сипят в храната и напитките на съпруга си, без той да забележи.

Нещо повече, ефектите от Аква Тофана имитирали действително заболяване. Първата доза предизвика симптоми, подобни на настинка. Втората предизвиквала болки в стомаха, повръщане и диария. А третата или четвъртата доза завличала жертвата на прага на смъртта.

В продължение на почти две десетилетия Джулия Тофана тихомълком продава отровата си, докато една от клиентките й не променя намеренията си.
Въпреки че слага няколко капки в супата на съпруга си, тя решава да пощади живота му, като издърпва чинията от ръцете му, умолявайки го да не опитва ястието. В крайна сметка признава, че в нея има отрова.

Друга версия обаче предполага, че жените са започнали да признават убийствата в изповедите си пред своите свещеници. В същото време хората започнали да забелязват, че „младите вдовици стават все по-изобилни".

Тогава Тофана вероятно е била арестувана, изтезавана и изправена на съд, след като признала, че нейната отрова е убила около 600 мъже. Тя и нейните сътрудници са екзекутирани, както и редица нейни клиенти от по-нишата класа. Някои от нейните по-видни клиенти обаче били пощадени по молба на папата.

Според един историк обаче Джулия Тофана може би все пак не е имала такава ужасна съдба.

Наследството на Аква Тофана
Въпреки че през 1658 г. се е състоял процес, въз основа на намерен отровен пръстен в Рим, възможно е Джулия Тофана изобщо да не е подсъдимата на него. Историкът Майк Даш от университета в Кеймбридж предполага, че Тофана е починала, вероятно мирно и вероятно през 1651 г. Той вярва, че нейните сътрудници и клиенти са били съдени без нея.

Независимо от това, Аква Тофана поема призрака на легендата през следващите години. Както пише Даш, отровата се превръща в нещо като „всеобхватна" фраза „за описване на предполагаем клас от фини, прецизни, бавно действащи отрови, за които се смяташе, че са неоткриваеми и неизменно фатални".

Наистина, легендата за Аква Тофана и съпругите убийци на Рим нараства с времето. Основните факти на историята - стотици мъртви съпрузи, отрова, продадена от жена - се разпространяват в Европа през XVII век.

Дори композиторът Волфганг Амадеус Моцарт се разтревожил, че е бил отровен с Аква Тофана, когато започва да страда от необяснима болест през 1791 г. на 35-годишна възраст.

„Сигурен съм, че съм бил отровен", пише Моцарт. „Не мога да се отърва от тази идея... Някой ми е дал Аква Тофана и е изчислил точното време на смъртта ми."
Моцарт наистина е умрял - мистериозно - въпреки че няма доказателство, че тази прословута отрова е причината за това.

В крайна сметка историята на Аква Тофана е хлъзгава като самата отрова. Основните факти за нея са замъглени от историята, точно както някога е помагала на съпругите да замъглят истината за смъртта на съпрузите си.