Защо Франциск беше различен папа

Папа Франциск ще остане в историята като лидера на католическата църква, който беше доста по-различен от много от своите предшественици. Времето му на Светия престол е уникално от самото начало – той се издига до папството през 2013 г. след изненадващата оставка на своя предшественик папа Бенедикт XVI (първата папска оставка от близо 600 години), пише филипинското издание на сп. "Ескуайър".

Освен че е първият папа от йезуитския орден, първият аржентинец и първият от Южното полукълбо, издигнал се до папския пост, политиките на папа Франциск, откровеността му по различни социално-политически въпроси, както и общото му поведение и личност извън официалните му функции го отличават от папите от близкото минало.

Като папа от 2013 г. духовникът, чието име преди това е Хорхе Марио Берголио, е ръководил приблизително 1,4 милиарда католици по света в продължение на 12 години. През това време неговото поведение е спечелило уважение сред много от вярващите по света, но е и разгневило онези, които не са напълно съгласни с неговите изявления.

Ето три неща, по които папа Франциск се отличава от предишните папи:

1. Той избира да води скромен начин на живот

Докато много предишни папи са се местили във величествения Апостолски дворец (наричан още Ватиканския дворец) във Ватикана веднага след като са били избрани, папа Франциск избягва традиционния лукс, предоставен на папството, за да води по-прост начин на живот. Той избира да живее в дом "Санта Марта" (Domus Sanctae Marthae), който е къща за гости във Ватикана. Много съобщения от Ватикана свидетелстват, че обичал да се храни с персонала и другите духовници и често се е редил на опашка в общата столова, отказвайки предложения да пререди чакащите.

Обичал да седи с други посетители в столовата и често се е включвал в разговори и се е шегувал с персонала. Бил пламенен поддръжник на футболния отбор на Vatican City United и е обичал да посещава домакински мачове, когато е имал време. Предпочитал да се придвижва с малък автомобил "Фиат", вместо с луксозни марки като "Мерцедес" и дори с т. нар. папомобил.

Докато някои от неговите предшественици са прекарвали лятото в Кастел Гандолфо - дом за отдих в италианския регион Лацио, самият папа Франциск никога не го е използвал.

2. Не се страхува да говори открито по въпроси, които предизвикват противоречия

Докато много други папи в миналото са избирали да ограничат думите и действията си до религиозни или духовни теми, папа Франциск многократно е доказал, че е готов да говори открито по много други въпроси. През 2015 г. например той публикува първата си енциклика, посветена изцяло на грижата за околната среда, и определя екологичното унищожение като морална и духовна криза. Въпреки че това е посрещнато с подкрепа и насърчение от много хора по света, критиците му казват, че той прекрачва границите си като духовен лидер и навлиза в политическа територия.

Още през 2013 г. папа Франциск задава известния и до днес въпрос: „Ако някой е гей и търси Господ и има добра воля, тогава кой съм аз, за да го съдя?" Година по-късно, през 2014 г., документ на Ватикана излиза с изненадващо състрадателни текстове за гейовете: „Хомосексуалните имат дарби и качества, които да предложат на християнската общност: способни ли сме да приветстваме тези хора, като им гарантираме допълнително пространство в нашите общности?". Също така в документа пише: „Често те желаят да срещнат Църква, която им предлага гостоприемен дом. Способни ли са нашите общности да докажат това, като приемат и ценят тяхната сексуална ориентация, без да правят компромис с католическата доктрина за семейството и брака?"

През 2020 г. той шокира целия свят, когато каза в документален филм, че подкрепя гражданските съюзи за еднополови двойки, обяснявайки, че те „имат право да бъдат в семейство". А съвсем наскоро, през 2022 г., папа Франциск изрази подкрепата си за ЛГБТ децата, призовавайки родителите им да им предложат подкрепа, вместо да ги осъждат. „Родителите, които виждат, че децата им имат различна сексуална ориентация, не трябва да се крият зад осъдително отношение", каза папата. Новинарските емисии твърдят, че коментарите са били непредвидени и са били изречени във връзка с трудностите, с които родителите могат да се сблъскат при отглеждането на децата си.

Папа Франциск се е изказвал и за капитализма и икономическото неравенство (той нарече капитализма „икономика на изключване" и критикува „идолопоклонството на парите"); имиграцията и правата на бежанците (постоянно призовава народите да приветстват мигранти и бежанци, заявявайки, че тяхното достойнство трябва да бъде защитено); войната и глобалните конфликти (осъди световната търговия с оръжие като „бизнес на смъртта" и се изказа против войните в Сирия, Украйна и Газа); и сексуалното насилие в Църквата (той говори със съжаление за провалите на Църквата и настоява за повече отчетност).

3. Много от неговите политики оспорват конвенциите и вековните традиции

Като лидер на Католическата църква папа Франциск е бил в позиция да насочва паството си в много различни посоки чрез своите доктрини и политики. Думите и действията му често са се насочвали към прогресивното. В статия за американското списание "Ню Йоркър" по случай 10 години от встъпването му в длъжност писателят Пол Ели изброява някои от способите, чрез които папа Франциск е променил начина, по който Ватикана функционира, включително сформирането на съвет от консултативни кардинали, като ясно заявява, че ще се консултира с други; започване на разследване на Ватиканската банка, отдавна заподозряна в корупция и пране на пари; полагане на усилия за рационализиране на ватиканската администрация, наречена Римска курия; и назначаване на жена - сестра Натали Бекар от Франция, на ключова роля в Дикастерията за епископи, една от най-влиятелните куриални длъжности.

„Това не бяха гигантски стъпки, но бяха стъпки отвъд тези, които двамата му предшественици бяха предприели по време на общо 34-те си години на поста", пише Ели.

В крайна сметка готовността на папа Франциск да бъде по-отворен, да изслушва широк кръг от хора и да вижда света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто Църквата би искала да бъде, го отличава от папите от минали години. Не е лесно дори да се опиташ да промениш или поставиш под въпрос вековна католическа доктрина, но папа Франциск направи каквото можеше, въпреки невероятните и често непреодолими трудности. За неговия легион от последователи – вярващи и невярващи – това е повече от достатъчно.