Моно-но аваре - тъжното очарование на преходността на нещата

Моно-но аваре (Mono no aware на японски) се превежда като „патосът на нещата". Това е идеята, че всичко е преходно и непостоянно и че това непостоянство създава усещане за красота и тъга.
В японската култура моно-но аваре може да се види в различни форми на изкуство, като хайку и традиционна японска музика. Става дума за оценяване на красотата на мимолетните неща.

Представяме ви историята на Момоко, млада жена, живееща в Токио. Един ден тя споделя пред терапевта си, че е имало моменти, в които се е чувствала съкрушена от постоянния шум и активност на космополитния град. Когато посетила баба си и дядо си в провинцията, тя се разходила по селските пътища и забелязала променящите се цветове на листата по дърветата, нежния шум на вятъра, шумолещ през полетата...
Това за нея бил спокоен и ведър момент, който я изпълнил със спокойствие и удовлетворение. Докато прекарвала време с баба си и дядо си, Момоко започнала да оценява простите удоволствия от живота, като вкуса на домашно приготвените ястия. Тя осъзнала, че е била толкова съсредоточена върху натовареността на градския живот, че е забравила да оцени красотата на настоящия момент.

Гостуването на Момоко приключило и тя трябвало да се върне в Токио. Но заедно с нея се прибрала и новооткрита оценка за преходността на живота и красотата на настоящия момент.
В Токио тя започнала да забавя темпото и да забелязва малките моменти на радост, които били навсякъде около нея – шума на дъжда по прозореца, начина, по който слънчевата светлина се процежда през листата на едно дърво.

С течение на времето Момоко установила, че принципите на моно-но аваре несъзнателно са станали част от ежедневието й, помагайки й да намери смисъл и радост в непостоянството на всички неща.

Как да практикувате моно-но аваре?
Практикуването на моно-но аваре в ежедневието може да бъде мощен начин за култивиране на по-голямо чувство на съпричастност, благодарност и емоционално осъзнаване.
• Отделете време, за да оцените красотата около вас, независимо дали е цъфнало цвете или зашеметяващ залез.
• Бъдете внимателни към емоциите си. Когато изпитвате тъга или загуба, позволете си да почувствате напълно тези емоции, без да се опитвате да ги отблъснете.
• Проявете съпричастност към другите. Практикувайте присъствие и внимание към нуждите на хората около вас. Като слушате дълбоко и предлагате състрадание, може да създадете повече връзка и разбиране
• Практикувайте благодарност. Отделяйте време всеки ден, за да обмислите нещата, за които сте благодарни.