Изкуственият общ интелект (AGI), често наричан „супер AI" или „свръх AI", е концепция, която завладя както въображението, така и притесненията на мнозина относно промените и бъдещето, които ни очакват. AGI се основава на AI системи, които притежават способността да разбират, учат и прилагат знания в широк набор от задачи, подобно на човешкия ум, и има за цел да възпроизведе общата интелигентност и адаптивност на хората.
Идеята за AGI предизвиква безпокойство, тъй като някои хора се страхуват от него все едно е екзистенциална заплаха за човечеството. Тези опасения често се коренят в сценарии от научната фантастика.
Развитието на AGI е придружено и от етични опасения, особено по отношение на потенциалната злоупотреба с него или непредвидени последици. По същество никой няма реална представа как тези технологии ще повлияят на живота на хората. Единствената аналогия, която би могла да се направи, е с 60-те години на миналия век, когато футуролозите прогнозират, че с навлизането на компютрите, до първата половина на XXI век човечеството ще премине на тридневна работна седмица. На практика това така и не се случва. Сега в много европейски страни се дискутира дори преминаването към шестдневна, а животът се е променил дотолкова, доколкото се появиха специфични професии, изискващи задължително работа на компютър и конкретни програмни или други дигитални познания.
За да се ориентират успешно в пейзажа на AGI, хората трябва преди всичко да са наясно, че „зъл и независим" свръхинтелект не се очаква в близко бъдеще. Разработването на AGI е изключително сложно и продължаващо научно и инженерно предизвикателство. Изследователите работят върху тесни AI системи, за да изградят фундаменталните знания, необходими за приближаване до AGI, но това остава дългосрочно начинание. Факт е обаче, че съвсем скоро ще има сериозни промени в ежедневието на обикновения човек, засегнато именно от тези малки стъпки на промяна чрез AI, които изследователите сглобяват като пъзел. На този етап в житейски план именно те ще повлияят на начина ни на живот и мислене.
На Източния фронт всичко е спокойно
За да разберем как ще се променят живота и домовете ни под влияние на изкуствения интелект и технологиите, свързани с него, е добре да обърнем поглед към Азия. Китай, Южна Корея и Япония образуват могъщия триъгълник на държавите, най-много напреднали в тези научни разработки.
Със стратегически фокус върху технологичния напредък, Китай е култивирал процъфтяваща AI екосистема, белязана от значителни постижения в изследванията, развитието и внедряването. Ангажиментът на китайското правителство е очевиден в инициативи като Плана за развитие на изкуствения интелект от ново поколение, който очертава амбициозни цели за превръщането на КНР в световен лидер в иновациите на AI до 2030 г.
Южна Корея - „Земята на утринното спокойствие" - е всичко друго, но не и спокойна, когато става въпрос за изкуствения интелект. Тази напреднала в технологиите нация отдавна е в челните редици на иновациите, свързани с него.
Японският подход към изкуствения интелект се характеризира с комбинация от технологичен напредък, изследователски инициативи и фокус върху включването на AI в различни сектори на икономиката. Един отличителен аспект на ангажираността на Япония с AI е нейната дългогодишна история на роботиката и автоматизацията и тази тенденция естествено се разширява и до очаквания AGI.
През XXI век дори и най-популярният влогър или художник, използващ изкуствен интелект, в края на деня се прибира в дома си и спи в легло, така че несигурността за променящия се живот и непознатото бъдеще се свежда до основния въпрос, провокиран от конфликта между виртуалния и реалния живот. Западният човек, обременен от апокалиптичните интерпретации на фантастите за бъдещето, интуитивно търси отговори относно предстоящите промени. Защо именно в тези толкова тясно обвързани с изкуствения интелект азиатски държави не съществуват нестихващи полемики за технологията, „застрашаваща" човешкия вид? При AI основните опасения стъпват на голямо количество произведения в жанра на научната фантастика – от ембелматичния „Аз, роботът" на Айзък Азимов, до зловещата Скайнет (франчайза Терминатор), създаваща целенасочено машини за изтребление на човечеството. Отговорът е прост – азиатските общества стъпват на коренно различни принципи, вярвания и традиции. С други думи те по някакъв начин остават здраво стъпили на земята и във връзка с природата.
Всъщност, през последното десетилетие се наблюдава интуитивно привнасяне именно на тези източни ценности и начин на живот, особено по отношение на оформлението на жилищните пространства. Това, което в Европа наричаме „тенденции в дизайна и интериора" е модифицирана интерпретация на традиционните разбирания за дома в Азия. Ето някои от тях.
Биофилията – бъдещето на концепцията за урбанистична среда
Утвърдена по време на пандемията от коронавирус, когато в условията на изолация гражданите се научиха да прекарват свободно време в парковете и планините, биофилията ще е силна тенденция и през следващите години. Биофилният дизайн се стреми да свърже присъщата нужда на човека да съжителства с природата в модерната застроена среда. Нашият вид е еволюирал през повече от 99% от историята си в адаптивна реакция към естествения свят, а не към създадена от човека среда. Хората са биологично кодирани да се свързват с природни дадености и процеси. Вместо да бъде рудиментарна – или обвързана със свят, който вече не съществува – смята се, че тази потребност остава инструмент за физическото и психическото здраве и благосъстоянието на хората. В градска среда тя се изразява най-вече в привнасяне отвън – вътре. Създават се пространства, които насърчават по-силна връзка с природата. Отглеждат се повече стайни растения, използват се живи зелени стени, естествени материали като камък и дърво и големи прозорци за максимално увеличаване на естествената светлина, намалявайки бариерата между интериора и екстериора. Справедливо е да се каже, че едно от най-големите вдъхновения за мнозина, когато става дума за интериорен дизайн, е красотата на естествения свят.
Хората търсят по-силна връзка с природата в домовете си, независимо дали това е чрез покривни тераси, балкони и красиво озеленени градини, или по-фини намигвания към зеленина и природа в целия дом. Това може да бъде под формата на цветове, материали и форми, които имитират тези в природата и за които е известно, че предизвикват чувство на спокойствие. От цветови палитри, вкоренени в природата, до топлината на дървото и издръжливостта на естествения камък, създаването на вътрешно-външно усещане в дома може да бъде едновременно успокояващо и релаксиращо, ободряващо и зареждащо с енергия.
Нюансите на земята
Може би най-интересната тенденция в интериора и дизайна на пространствата, навлязла през 2024 г. и набрала толкова голяма популярност, че със сигурност ще се задържи през следващото десетилетие, е кафявият цвят. Разбира се, той винаги присъства в жилищното пространство чрез естественото дърво или неговите имитации, но тези топли нюанси са толкова търсени, че интериорните дизайнери наричат кафявото „новото черно", т.е. неутрален цвят, подчертаващ красотата на всички останали. Топлата палитра, варираща от мед до дълбокото зелено-кафяво на растенията в края на жизнения си цикъл, е идеална за естествените материали, които понастоящем се включват в съвременните интериори, като ракита, ратан, дърво и каменни покрития.
Двата специфични нюанса на кафявото, които имат вековни традиции в дома, са „зряло броколи" и „кардамон". Интересното е, че те са много близки до оригиналния нюанс, използван в много викториански интериори. Той е посочен в „Номенклатурата на цветовете на Вернер", класическо таксономично ръководство за цветовете на естествения свят, публикувано през 1814 г., в епохата преди фотографията. Почти всички визуални детайли е трябвало да бъдат уловени с помощта на писмена дума и научните наблюдатели не могат да си позволят никаква двусмисленост в техните описания.
Важно е да се отбележи, че има еволюция в начина, по който се използва кафяво в съвременния интериор. В жилището навлизат антики от „кафяви мебели", дърворезба, естествени дървесни нюанси, тапицерия и мазилка за стени. Тенденцията е към дизайн, който ни свързва с естествения свят. Идеята, че декорирането с цвета на земята може да ни доближи до нея, изглежда ясна и проста. Кафявото се превърна в рамкиращ и основен цвят в интериора, който се съчетава добре с допълващи се природни тонове, като „градински чай", теракота и горчица. Привлекателността на кафявата боя се крие в нейната гъвкавост, тя си хармонизира както с щампи, месинг, стъкло, така и с натуралните лен и камък за рустикален чар.
Ярките цветове присъстват силно при интериора, но са обвързани с текстила.
Това е поредната „азиатска" тенденция, която навлиза в европейския дом. Нациите, превърнали коприната в изкуство, отдавна знаят цената на висококачествената и красиво обагрена тъкан, понякога декорирана с пищни бродерии и шарки. Съвременните дизайнери използват смели цветове, като буквално забравят за предпазливостта. Със силни цветове, наситени нюанси и малко драматизъм, завесите и дамаските се превръщат в основните играчи за надграждането на пространството в модерното жилище. Луксозно синьо, малиново червено, сребристо и ябълково зелено са смелите предложения за създаване на атмосфера и настроение в дома. Те прекрасно изпъкват на основната рамка от топли земни цветове на недвижимото обзавеждане. В допълнение може да се добавят тъмни цветове, които винаги са символ на шик и елегантност. Ефектът се подчертава с правилния подбор на светлина, стил на обзавеждането и допълнителна декорация.
Ръчната изработка и различни материали - изкуство или необходимост
Обмисленият, устойчив дизайн винаги е тенденция, но практиката за декориране с антики, ръчно изработени и уникални предмети се разраства все повече. По-отговорното пазаруване, преоценени покупки, обвързани с емоционална стойност, по-продължителен живот на предметите, внимание към материалите доведе до тренда „пазаруване в малки размери". Наблюдава се възраждане на занаятчийството, утвърдените с векове технологии придобиват много по-голяма стойност от серийното промишлено производство. Всяка година се провеждат все повече майсторски панаири и уъркшопи. Излишно е да се споменава, че тази тенденция отново е дълбоко заложена в източните култури – факти като например, че за изработката на катана или купичка за ориз са необходими години доскоро предизвикваха само носталгична усмивка в западния човек. В модерното общество се появяват нови професии като „консултант етичен търговец" и „търговец-колекционер на дребно за дома", които илюстрират промяната в начина на мислене на гражданите от третото десетилетие на XXI век.
Съвременните потребители се ориентират към емоционално-декадентски, обединен около минало и традиции дом, парижкият блясък и средиземноморското културно разнообразие се обединяват с хилядолетните традиции на Изтока. Чрез несъвършени форми и „селски", ръчно изработени предмети, свързани с церемонии, история и пътувания, тенденциите в интериорния дизайн ще накарат мнозина да прегърнат по-бавен, внимателен и ритуален начин на живот.
Нарастващата загриженост за околната среда, причинена от прекомерната употреба на синтетични материали, насочва вниманието на света към устойчиви такива заедно с подхода на кръговата икономика, използващ пътища за рециклиране. Третирането в края на жизнения цикъл на пластмасовите композити е наложително, тъй като тези материали не могат лесно да бъдат изхвърлени. Наложи се тенденцията, че потреблението в различни индустрии би било оправдано само когато повторната употреба е приложима. Все повече се засилва търсенето на иновативни и рециклирани изходни материали. Повторната преработка и експериментите с хартия, пластмаса и гума навлизат в изцяло нова сфера, подпомогнати от модерните технологии. Множество съвременни занаятчии експериментират с мицел, водорасли и др., виждайки например бъдещето на керамиката във фино смлените черупки от яйца.
Именно в тази област, свързана с опазването на околната среда и подпомагането на регенерацията на природата, се възлагат най-сериозни надежди на AI. Приложението на умните технологии в оптимизацията на производствените процеси и иновациите ще подпомогне практически следващите поколения за изграждането на свят, в който човек и природа ще живеят в хармония.
Може да се предвиди, че интериорните тенденции през следващите години ще стават все по-малко бързи и по-малко „сезонни". Предпочитанията са по-трайни с годините, хората се отдалечават от постоянната нужда да променят интериора, за да го поддържат „модерен", и изпитват потребност по-скоро да декорират с мисъл за дълготрайност.
Коментари (0)
Вашият коментар