Даниела Симидчиева - най-умната жена в света: Не харесвам времето, в което живеем, тази материалност е чума

Родената през 1960 г. Даниела Симидчиева е обявена от в. „Дейли телеграф" за най-умната жена на света заради нейния фамозен резултат на тестовете на МЕНСА - Световната организация на хората с висок коефициент на интелигентност: цели 192 точки от общо 200. Подобен коефициент на интелигентност притежават под 1% от населението на земята.

Даниела завършва няколко висши образования, не толкова от амбиция, колкото в търсене на своето призвание, но днес, когато вече е пенсионер, тя признава, че най-голямото й постижение са трите дъщери и шестте внучета. А голямото наследство – способността да мислят. Детайлно и красиво.

Какво си спомняте от детството си? Сигурно сте проговорила рано-рано?
Почти не съм имала период на бебешко говорене. Казваха, че дърдоря „като дърта баба". И тъй като имам батко, който е по голям от мен, вероятно покрай него съм се научила и да чета по-отрано. До 1967 г. живеехме във Воден – онова село, което стана известно, като изгоря. Баща ми е от там. Като съм се научила да чета, дядо ми бил много горд и ме водил в селската кръчма да чета на дядовците вестник, защото повечето били неграмотни. Била съм някаква атракция. Още съвсем мъничка. Иначе бях палаво дете и не исках да ходя в детската градина.

Сигурно ви е било скучно?

Чувствала съм се ограничена. Майка ми разказваше: „Връщаш се и на една пръчка си си закачила престилката. И викаш „Повече не искам в тая детска градина". Беше ми по-интересно с брат ми и неговите приятели, които бяха всичките по-големи от мен. По-ярките ми спомени са от от Благоевград, където заживяхме по-късно.

Учили сте много и най-различни неща, но сте работили главно в областта на икономиката. Там ли е силата ви?
Може да прозвучи странно, но по отношение на ученето аз съм страшно мързелива. Първо исках да уча медицина. Майка ми беше акушерка и много ценен човек заради своята професия. Обичах да се разхождам с нея из града, защото на всяка крачка спираха да я поздравяват. Но въпреки това тя казваше, че никога няма да забрави първото си мъртво раждане и като познава психиката ми, тя знаеше, че аз не бих издържала. И реших, като няма да е медицина, най-мързеливо ми е с математика. Тогава се насочих към строително инженерство.

Първите няколко месеца в университета пишех сърцераздирателни писма на майка ми как това, което уча, хич не ми харесва, защото имахме само една или две математики и останалото беше идеологически дисциплини и чиста икономика. Отделно, спортувах много. Отговарях за спорта и повечето време ми минаваше не в учене, ами в организация на отбори и
състезания. Всяка седмица имаше междуфакултетни състезания.
Така че следването ми мина малко на майтап. После, като започнах работа, отново се чувствах неудовлетворена, защото бях стоковед в търговия на едро в Благоевград, и това, което бях учила, почти никъде не ми влизаше в употреба.

С големи мъки ми позволиха да кандидатствам второ висше. Това разрешение трябваше да дойде от работодателя ми. Започнах да уча „Електроника и микроелектроника", избухна революцията и реших, че ще съм по-полезна като революционер. 1989 година спрях да ходя на лекции, спрях да се явявам на изпити и се оказа, че са ме изключили. Успях да завърша и второто висше, но няколко години по-късно.

Минаха няколко години, взеха да ми липсват изпитите и видях един дистанционен курс по социология. Беше между четири университета, включително чуждестранни. Скоро след това записах и английска филология, за да си поддържам езика, но тогава пък дойде разводът и не можех да си плащам семестрите. Имам лошия навик, направо недостатък, да не спестявам. Взимала съм заплата, но с нея съм си гледала къщата, купувала съм храна, дрехи, всичко необходимо, и никога не съм спестявала. Като се разведох, се оказах с три деца без нито един лев спестяване.

Успях да защитя дипломната работа с доста висока оценка, та завърших и социологията, но за английската филология така и не успях да си намеря 200 лева.

Как решихте да се явите на теста на Менса? От стремеж да учите, да постигнете нещо, от скука?
По-скоро заради нереална оценка на нещата. Винаги съм чувствала някаква неудовлетвореност. И вероятно пак съм търсела себе си, защото това разнообразно учене е именно търсене на себе си.
Моя приятелка се беше явила на теста още 95-а година и възторжено ми каза: „Ходих на едно място, правих едни тестове, като че ли за тебе са писани".

Докато бяхме в процес на развод, бившият ми съпруг веднъж каза: „Ти усещаш ли колко затъпяваш в последните години?" А аз се бях позатворила в себе си просто... Тези думи ме жегнаха. И това беше една от причините да се явя на теста, а когато излязоха резултатите, средната ни дъщеря се обади на баща си и му каза: „Майка днес се яви на теста на Менса. Знаеш ли какъв резултат постигна?" А той отговори: „Предполагам", а тя: „Не, не, не може да предположиш. Резултатът е по-висок от тоя на Айнщайн... Представяш ли си каква е била, преди да затъпее?!".

Това е много хубава история.
Затова се явих. Имах съмнения в себе си, търсех се, да видя точно къде се намирам.

Как се промени самочувствието ви след теста?
То един тест не показва кой знае какво, а и в крайна сметка резултатът е по-скоро заслуга на мама и тате, защото се твърди, че този тип интелигентност е наследствена. Първите години даже и не разбрах точно какво съм направила. До 2005-а, тоест две години след теста, всичко си беше по същия начин. Благодарна съм, че отивайки на тоя тест и постигайки тоя резултат, изведнъж се сдобих с приятелско отношение от страна на тогавашната почетна председателка Роси Алексиева, светла й памет. Роси ме разтърси един ден и ми каза: „Абе живей, бе!".

И заживяхте ли?
Нали моето поколение сме така възпитани, много срам ме беше от това, че съм разведена, и живеех непълноценно. Бях се затворила и изолирала. Благодарение на Менса и това, че веднага станах член, за да мога да така да ходя на сбирките, започнах да се срещам с хора.

Има една много хубава сентенция, че ако си най-умният човек в една стая, мястото ти не е там. Къде е вашето място днес?

Интелигентният човек може да намери общ език с всеки един. Аз правя разграничение между интелигентен и умен. Аз със сигурност не съм най-умната, защото по отношение на ученето имам голяма доза мързел. Тоест нещо трябва да ми е интересно, за да го науча, и съм „товарила" главата си само с неща, които са ми били любопитни.

А как се развива интелектът?

Ако човек се занемари, може да си навреди на интелекта. Но да го развие? По-скоро може да го поддържа. Аз се чувствам много добре, като в свободното време правя гимнастика на мозъка със задачи тип судоку.

Казвате, че бившият ви съпруг е любовта на живота ви. Влюбеният човек губи ли ума и дума наистина?

Ами аз ще ви кажа само един факт. На 13 декември 1980 година се запознахме, на 13 декември 1981 родих първата ни дъщеря.

Загубила сте ума и дума явно?

Да, няма нужда повече да говоря. Този факт, мисля, е достатъчен.

И дойдоха децата. Това ли е най-голямото ви постижение?

Да, това е най-смисленото нещо, което съм направила. Август месец имаме много поводи да се събираме, защото три от внучките ми са родени тогава. И като видиш пълен двор с деца, всичко изглежда оправдано и осмислено.

Колко взискателна сте към тях?

Все по-малко. Но аз никога не съм била типичният амбициозен родител и съм ги оставяла всичко да решават сами.

Казвате, че не сте амбициозен човек. Ами ако бяхте, дали щеше да е различен животът ви?

Ей сега може да пофантазираме. Някъде в началото на 90-те бях в синдикатите, председател на КНСБ в Благоевград. Тогава масово затваряха заводи и хората оставаха безработни. Много емоционално преживявах всичко и мъжът ми на няколко пъти казваше: „Аз, като ти виках да се хванеш да правиш бизнес, сега щеше да имаш пари, и можеше реално да помагаш на хората, а не само със съвети". Но дори да имаш пари, може да помогнеш на определен брой хора, а пък ако успееш да направиш двама човека по-добри, им помагаш не само на тях. Те ще направят още двама човека по-добри и така нататък. И аз мисля, че това е верният път. Ние станахме много материални хора и мен това страшно ме отблъсква. Не харесвам времето, в което живеем, тази материалност ме отблъсква и се радвам, че съм успяла да защитя децата си. За мен е чума. Казвам им на моите деца, грижете се за себе си не как изглеждате отвън, а какво е съдържанието ви вътре.

Как работехте с мъже и как мъжете се отнасяха с една толкова умна жена?

Един приятел навремето ми каза нещо, което се оказа вярно. Ако убиеш близък на някого, ще минат 10, 12, 20 години, той може и да ти прости, може да забрави болката. Но ако един път му покажеш, че си по-умен от него, ще те намрази до гроб, никога няма да ти прости. Факт е, че това е една от най-чувствителните теми за човека.
Аз никога не съм се мислела за по-умна от околните, напротив. Налагало се е много пъти, като някой няма аргумент срещу мен, да ми подвикне: „Хайде, Менса, трай си!" Усещала съм тази злоба много пъти.

А как преценявате естествения интелект на българите. Някои казват, че сме много умна нация, други - че сме затъпели.
Когато Менса тръгна да навлиза в България, бяхме втори след Израел. Може тогава да се явявали по-будни хора. Не знам в момента как е, нямам информация, но си мисля, че за съжаление в много случаи българите ползваме интелекта в неправилна посока, тоест как да излъжеш другия, как да го надхитриш, как да го измамиш. За мен интелектът е като парите – прави добрите хора по-добри, а лошите по-лоши.

Ползвате ли изкуствен интелект? А как си представяте, че ще въздейства върху живота ни, върху икономиката ни, върху бъдещето?

Изкуственият интелект може да бъде най-прекрасното нещо, което се е случило на човечеството, ако бъде използван правилно. В същото време е много страшно да не залетим в тая посока, да не се предоверим.
Един ден се обадих в една от банките, че имам някакъв проблем и отсреща - изкуствен интелект. Почваме да си разговаряме и той казва – „съжалявам, не мога да ви помогна" или ме насочваше към нещо конкретно. Молих някобко пъти да ме свърже с оператор, той – не, и следваше същият отговор като преди малко. И по едно време избухнах с думите: „Ох, Боже мой". В този момент изкуственият интелект отсече: „Свързвам ви с оператор." И ме изпрати при неговия бог, който всъщност го е създал.

Казват, че умните хора не са най-щастливите. Вярно ли е?
Е, защото знаят много. Когато знаеш много, знаеш и хубавото, и лошото, и риска. Но мен, като ме гушнат внуците и като кажат „бабо, много те обичаме", то това е върхът на щастието. Иначе съм разведена от 20 и повече години. Партньор не съм имала до себе си в първите години, защото се страхувах за момичетата. Не исках чужд мъж да е близо до тях, а след това пък свикнах. Липсва ми понякога, така чисто човешка близост ми липсва, в смисъл да се сгушиш до някого, дори да се скараш с него.

Аз, като бях млада, бях и хубавка, така си мисля, защото имах страшно много ухажори. Даже ми ставаше досадно в някои моменти. Като взех да надебелявам, почувствах някакво спокойствие. Може би донякъде наднорменото тегло ми е било от подсъзнателното желание да се отърва от тая досада наоколо.

Как изглежда кривата на щастието във вашия живот? Вярно ли е, че с напредването на годините ни е по-лесно да го изпитваме?

Със сигурност е крива, това ще ви кажа. И ние, като сме „горе", не осъзнаваме, че сме „горе". Като паднем „долу", тогава осъзнаваме, че вече сме „долу". А знам ли, може би наистина с годините по-лесно се задържаш „горе", защото си достатъчно помъдрял. В същото време силите отслабват и може би тогава наистина е най-трудният период. Започва, ще го кажа по-грубо, да не ти пука. Да не се съобразяваш с нищо. Отдавна вече не плащам данък обществено мнение.

Знаете ли за какво се сетих сега. По време на една командировка в Пловдив се оказах с перитонит и по спешност ме приеха в болница. 30 часа не можаха да ме диагностицират и за малко ме бяха изпуснали. То се оказа накрая вече някакъв луд късмет, ангел-пазител ме е опазил, защото и доцентът, който ме оперира, каза, че за толкова години в хирургията не е виждал такава гной на едно място. Бях на крачка от смъртта. Тогава имах две внучета.
Следващите пет години ми се родиха още четири. Викам – Боже, Господ, колко милостив е бил към мен. Ако тогава си бях отишла, аз четири от внучетата нямаше да съм ги виждала въобще. Те нямаше да са ме виждали, нямаше да са ме чували, нямаше да могат да получат моята обич. Та понякога Господ ни прави ето такива подаръци.

Имаше и такъв афоризъм: „Живей така, сякаш ще умреш утре, работи така, сякаш ще живееш 100 години". На моята възраст вече започваш така да мислиш. Работата може да оставиш и за утре, и за вдругиден, имаш достатъчно време за нея, ама от живота не се дърпаш. Ей сега примерно, да имам възможност да си видя внучето, ами няма да я пропусна.

Какво е красив ум?

Знам ли, кой да знае.

Поне не можете да ми кажете да питам някой по-умен...

А, защо, има много, много по-умни и по-мъдри от мен. Красивият ум е всъщност ум, който се използва в правилна посока. Красив е умът, когато може да е от полза за другите. Аз моя в тази посока съм го използвала. Опитвала съм се де, ама те, българите, нали знаеш, все казват - не ми давай акъл, пари ми дай.
И на децата си ще завещая само тази способност да мислят. Според мен това е от красивата страна на ума - да мислиш детайлно нещата, защото по това се различаваме от животните в крайна сметка. Защото и най-слабият инженер е по-добър от най-добрата пчела, въпреки че пчелите градят перфектни килийки.