Катрин Джонсън обичала да брои. „Преброих всичко. Преброих стъпалата до пътя, стъпалата до църквата, броя на съдовете и сребърните прибори, които измих... всичко, което можеше да се преброи, направих."
Така започва всичко за това младо момиче от Западна Вирджиния.
Родена през 1918 г. в Уайт Сълфър Спрингс, Западна Вирджиния, любовта на Джонсън към науката датира още от ранна възраст. Изпитвала нетърпение да ходи на училище, докато гледа как по-големите й братя и сестри отиват на даскало.
Когато най-накрая пристъпила училищния праг, тя станала такава отличничка, че още на 10 години започнала да учи в гимназия, а на 15-годишна възраст постъпва в държавния колеж на Западна Вирджиния. Имала две години, преди да се наложи да избере специалност, така че Джонсън се колебае между английски, френски и математика. Една от нейните преподавателки й помага с избора. Тя казва на Джонсън: „Ако не се появиш в класа ми, ще дойда и ще те намеря."
И така се случва магията - отчасти чрез заплаха и отчасти на шега, Катрин насочва кариерния си път към първата й любов: математиката.
Урок 1: Следвай страстта си
Джонсън се потапя в академичните среди и програмата по математика. Обичала да е заобиколена от умни хора и познава всички преподаватели и студенти в кампуса. Един от нейните професори, прочутият д-р Уилям У. Шифлин Клейтор, признава яркия и любознателен ум на Катрин. „От теб ще излезе страхотен математик изследовател", казва й той и й помага да стане такъв. След като Джонсън посещава всички класове по математика, изброени в каталога на колежа, които са необходими, за да преследва страстта на живота си, професор Клейтор създава клас по аналитична геометрия на пространството само за нея. На 18 години Джонсън завършва с отличие с бакалавърска степен по математика и френски език.
Катрин си спомня за своя преподавател: „Самият Клейтор беше млад професор. Той влизаше в стаята, пъхаше ръка в джоба си, изваждаше малко тебешир и продължаваше вчерашния урок. Но понякога виждах, че другите в класа не разбират какво преподава той. Затова задавах въпроси, за да им помогна. Клейтор отвръщаше, че би трябвало да знам отговора, докато най-накрая не се наложи да му кажа, че знам отговора, но другите ученици не го знаеха."
Урок 2: Приемай помощта, която ти се оказва, и помагай на другите, когато можеш
Самата Катрин започва да преподава след колежа. По това време преподаването е единствената възможност за нея в нейната общност. Тя напуска учителството, за да се омъжи и да създаде семейство. Когато съпругът й се разболява през 1952 г., тя отново започва да преподава. И тогава един ден, на семейно събитие през 50-те години, роднина споменава на Джонсън, че Националният консултативен комитет по аеронавтика, предшественикът на НАСА, наема служители. Те специално търсели афроамерикански жени, които да работят като „компютри" в тогавашния им отдел за ориентиране и навигация. През 50-те години на миналия век групи от жени в НАСА правят изчисления, които инженерите трябвало да обработят или потвърдят.
Катрин веднага кандидатства за работата, но агенцията вече е изпълнила квотата си за годината. Докато настъпи следващата година, Джонсън се оказва с два трудови договора на масата. Единият е договор за преподаване, а другият е за работа в НАСА. Спомняйки си какво винаги й е казвал професор Клейтор, че трябва да стане математик изследовател, тя поема работата в НАСА.
Урок 3: Следвай нови примери и не се отказвай. Продължавай да опитваш
Джонсън започва работа за НАСА през 1953 г. Работата й в агенцията е ежедневна прогресия. Започва като една от жените, които работят по проблеми, възложени от инженерите в тогавашния отдел за ръководство и контрол. Докато Катрин работи върху проблемите, тя задава въпроси. Тя не иска просто да върши работата — иска да знае „как" и „защо", а след това и „защо не". Никоя от другите жени не била задавала въпроси преди, но Джонсън започна да се откроява. Отвръщат й, че жените не участват в брифингите и не присъстват на срещи, а тя дръзко пита дали има закон против това. Отговорът, разбира се, е „не" и така Катрин започва да посещава брифингите.
НАСА тъкмо започва работата си в космоса. Самото пространство може да се възприема като поредица от плоски повърхности и тъй като Джонсън става известна с обучението си по геометрия, тя започва да работи с екипа все повече и повече. В крайна сметка тя се прочува като лидер и мъжете все повече започват да разчитат на нея.
Приживе тя си спомня съвсем ясно преживяното от онова време.
„Жените правеха това, което им беше казано да направят", обясни тя. „Те не задаваха въпроси, аз го правех. Исках да знам защо. Свикнаха да задавам въпроси и да съм единствената жена сред мъжете. Именно тази любознателна природа я прави ценен ресурс за екипа и единствената жена по това време, която някога е била изтеглена от компютърния пул, за да работи по други програми.
През 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди нарежда на страната да изпрати човек на Луната. Джонсън става част от екипа и тя започна да работи по изчисляването на траекторията за първото космическо пътуване на Америка с мисията на Алън Шепърд от 1961 г., ранна стъпка към кацане на Луната. Тя продължава да прави изчисленията за първото действително кацане на Луната през 1969 г.
Урок 4: Премини отвъд поставената задача; задавай въпроси; бъди любознателен. Остави се да бъдеш чут
Джонсън работи в агенцията до 1986 г., когато се пенсионира след 33 години служба. По време на мандата си в НАСА тя получи много престижни награди. Сред тях са наградата на НАСА Lunar Orbiter Award и три награди на НАСА за специални постижения. Обявена е за математик на годината през 1997 г. от Националната техническа асоциация. В допълнение към тези награди на НАСА, Джонсън е удостоена с почетна докторска степен по право от Държавния университет в Ню Йорк и почетни докторски степени от Капитолийския колеж в Мериленд и Университета Олд Доминион във Вирджиния. На церемонията по връчването на дипломите в Ню Йорк Джонсън открива в последния момент, че не само е носител на отличието, но е и основен лектор. Тя го нарича „чат" с абсолвентите. 45-годишен роднина на абсолвент споделя на Катрин след церемонията, че заради нейния „чат" тя се връща в училище следващата есен, за да завърши образованието си.
Урок 5: Прави това, което обичаш, и обичай това, което правиш
След като се пенсионира, Джонсън обича да пътува, да играе бридж, да гледа спорт и да прекарва време със семейството си. Тя участва в много панели и конференции, включително конференцията на НАСА Trailblazers and Legends STEM в Кейп Канаверал, Флорида, през 2010 г. Тя често говори на студенти за собствената си необикновена кариера и ги насърчава да преследват кариери в областта на STEM (Science – Наука, Technology – Технология, Engineering – Инженерни науки, Mathematics - Математика). „Винаги ще имаме STEM с нас. Някои неща ще изчезнат от общественото внимание, но винаги ще има наука, инженерство и технологии. И винаги, винаги ще има математика. Всичко е физика и математика."
Урок 6: Предай нататък и насърчавай по-младото поколение
Тя много обича баща си, който има голямо влияние в живота й. „Той ме научи на много неща. Остави ме да бъда водач през цялото си образование, кариера и всеки друг аспект от живота ми."
Урок 7: Ти си толкова добър, колкото всеки друг в този град, но не си по-добър от никого от тях
Тя е просто момиче от Западна Вирджиния, което обичало да брои. Любовта й към математиката я отвежда далеч отвъд малкия й свят;, отвежда я от Земята чак до звездите. Тя е пионер, изковавайки път, който щеше да позволи на много други да следват нейните стъпки. Нейният дух и решителност помогат за навлизането на НАСА в нова ера и за това агенцията е благодарна.
Урок 8: НАСА нямаше да е това, което е, ако не бяхте вие, г-жо Джонсън
Катрин Джонсън си отиде от този свят сутринта на 24 февруари 2020 г. Тя беше на 101 години.
Коментари (0)
Вашият коментар