Калина Карчева: Предпочитам да съм жена в мъжки свят

• Потенциал и страст e това, което се изисква от един професионалист
• Искам синовете ми да могат да разперят крила, без да се страхуват, че ще изгорят

Тя е директор "Правни въпроси, съответствие и сграден фонд" в "Силвър Стар". Започва трудовия си път в адвокатска кантора, но след това съдбата я отвежда в НЕК, което дава старт на 20-годишната ѝ кариера в сектора на енергетиката, който заменя с автомобилния бранш с присъединяването си към екипа на “Силвър Стар” още от основаването на компанията през 2017 година.
Омъжена е, има двама сина, владее перфектно английски и руски, говоримо - италиански, и изучава френски език.

Интервюто на Калина Карчева е част от специалното издание „Жените. Естествен интелект", посветено на дамите с визия за бъдещето на света на фона на технологичния бум.
Списанието, което „24 часа" и MILA.bg издават веднъж годишно, събра за четвърти пореден път едни от най-влиятелните личности в бизнеса и обществения живот, за да разкаже историите на техния успех и за да потърси заедно с тях отговорите на въпросите, които утрешният ден поставя пред всички ни.

"Жените. Естествен интелект" е на пазара от ноември 2024 г. и е не просто списание – между кориците му е събрана мечтата ни за бъдеще, в което технологиите ще бъдат мощен инструмент за по-добър живот, задвижени от силата, която единствена ще остане непобедима за тях – човешкия интелект.

- Вие сте юрист с богат опит. Каква е пресечната точка между правото и автомобилния бранш, в който градите кариера?

- Дойдох в автомобилния бранш от една различна като динамика и изисквания сфера – енергетиката. В автомобилния сектор нещата са бързи, динамиката е страхотна, очаква се отговор сега и веднага, без време за правни становища, особени мнения и политика. Тук в центъра са търговците на автомобили и специалистите механици и диагностици, а не „изтупаният“, обгърнат в парфюма на своята значимост юрист. В автомобилния бранш ролята на юриста е в началото, да постави основите, да обясни логиката на определени изисквания и уредби, да сложи целия начин на работа на основите на безпрекословно спазване на правото и етичното поведение – без shortcuts (преки пътища – бел.ред.) и компромиси.

- Успявате ли да реализирате целия си професионален потенциал и страст в работата си в „Силвър Стар“ и какви са предизвикателствата в нея?

- Потенциал и страст – да, точно това е накратко каквото се изисква от един професионалист. Но нещо липсва тук, защото (професионален) потенциал е състоянието на едно тяло в определен момент на определено място – това са „сили, които са готови да влязат в действие“. (Само да отворя една скоба – всичко в това интервю, което ви прилича на „физика“ и ИИ, e, за да впечатля сина ми Константин.). Този потенциал се нуждае от посока, от цел, за която да бъде впрегнат. И точно това е, което имам в „Силвър Стар“ – заедно с екипа чертаем и мечтаем, спорим и обсъждаме и в повечето случаи бягаме към целта заедно. Завладяващо е, към това добавям страст, горене, понякога и малко хаос и високи емоции.

Работата ми в „Силвър Стар“ изисква от мен и моя екип да сме hands-on (проактивни – бел.ред.) и да имаме handy (сръчни, изкусни – бел.ред.) знания в областта на екологичното право, строителството, финансовите инструменти и финансирания, наказателното право, интелектуалната собственост, застраховането и т.н освен от нормалните за един юрист облигационно и вещно право. Това е, което ме държи изправена и ръчка мозъка ми, кара ме да се чувствам полезна за компанията.

- Няма затворени врати за жените в който и да е бранш у нас, както и жените не си слагат „спирачки“, когато търсят реализация и успех.И все пак мяркат ли се все още стереотипи, пред които се изправяте в традиционно „мъжкия“ сектор?

- На мен никой не ми е слагал спирачки в нищо. Когато съм искала нещо, съм го постигала. Понякога е имало думи, намеци или подмятания, както и говорене и подсмихване зад гърба, което ме е наранявало и за малко ме е вадело от равновесие, но това, освен че ми помага да „опозная“ човека срещу мен, ме мотивира да докажа, ама не на него, а на себе си, че мога.

А понякога не е нужно да „мога“ това, което един мъж „може“. За мен равният шанс и равните възможности, равното оценяване за една и съща работа за двата пола е нещо, което е абсолют, но представянето и грабването на шанса е въпрос на индивидуалност, решителност, воля. Предпочитам да съм – и мисля, че съм, жена в мъжки свят, включително и вкъщи.

- Какъв лидерски стил следвате и как смятате, че това ви помага в работата?

- Имам modus operandi (начин на работа – бел.ред.), по който действам, но винаги вътрешно си го критикувам. А той е, че искам да мотивирам хората и да ги заразявам, да ги карам да почувстват смисъла. Аз самата съм доста бърза, припряна, спонтанна, човек на действието, а не на съзерцанието. И вървя напред дори и сама, ако се налага. За мен справянето, постигането на успех, намирането на решение е на всяка „моя“ цена. А ми се иска да съм по-обрана, подредена и строга. Всяка сутрин идвам с това обещание на работа, но до към 10:30 ч. За щастие, има хора в „Силвър Стар“, които ме следват или по-точно – вървим заедно. Стилът в нашата компания е такъв – посоката и хора, на които им е дадена свобода, но те знаят, че това върви с отговорността.

- Определят ви често като „цветна“ личност. Страните с удоволствие от клишето за успял юрист. Какви предимства ви дава този „цвят“ и тази натура?

- Никога не съм се възприемала много на сериозно. Стереотипът за „успял юрист“ е на недостъпен, всезнаещ, претенциозен и тщеславен човек. Но това отдавна е само клише. Имала съм шанса да се развивам заедно с промените в нашата страна и с промените в правото. Пред очите ми падаха основни постулати в правната „социалистическа“ догматика, професията се променяше от „правни съвети“ за семейството и личността, в консултиране на бизнеси и бизнес процеси. Имала съм честта и привилегията отрано в моята кариера да работя и да общувам с адвокати от най-реномираните български и чуждестранни адвокатски кантори. Това ме постави по-напред, на фронтовата линия. Затова и останах корпоративен юрист.

Той може да има две лица – този, от когото се страхуват и който казва как нещата не трябва да стават и какви лоши неща ги чакат, ако не го послушат, или този, който решава въпроси, който да съветва, застава с теб и поддържа позиция или оборва противниковата. Избрах второто, а може би то ме избра, защото съм такава по душа. Нямам нужда от слава или пиедестал, а от това колегите да имат нужда от мен, да знаят, че може да разчитат и да са доволни от това, което получават.

- Една от страстите ви е хубавото вино. И в двете индустрии има фокус върху детайлите и прецизната изработка. И двата продукта може да се разглеждат като символи на престиж. Като какъв сорт грозде и какъв автомобил би било вашето метафорично алтер его?

- Много сте права относно сходството, особено между премиум автомобила и класното вино. Класически и елегантен избор, който допълва престижа на Mercedes-Benz, е финото Каберне Совиньон – то е класно, сложно, богато и има способност да остарява добре, подобно на лукса, престижа и представянето на Mercedes-Benz. Но ако говорим за моето алтер его, което би ме описало и разкрило, това не е един сорт грозде. Аз съм бленд, купаж, смес от различни сортове грозде или от различни вина. Например нещо от десния бряг на р. Дордона, бленд от

Мерло – силно, буйно, наситено, Каберне Бран – разнолико, с финес, но и пиперлив аромат и накрая Каберне Совиньон, чийто вкус се развива с времето, трябва да имаш търпение (в началото може да е кисело) да го изчакаш, да преминеш през фазата му на кипене и да му устоиш, да останеш и да вярваш.

- Имате двама сина, които учат две напълно различни специалности. Как се гледат момчета и как самата вие допринасяте за „цвета“ на света, в който те утре ще живеят и творят?

- Моите момчета – Константин и Ангел. И Юлий – човекът, с когото сме заедно и преди момчетата, и сега, след като те „отлетяха“ от вкъщи. Той е и „виновен“ за това, че имаме тези две толкова различни по интереси и темперамент деца – единият е доктор по астро-физика, а другият – бакалавър по история и философия. Към моята цветност, припряност, целеустременост съпругът ми добавя аналитичност, енциклопедичност и удобно подредена и услужлива памет.

У нас винаги се е говорило за математика, астрономия и физика, но и за история, за прочетените книги, за спечелените международни олимпиади, за музика, опитваме да говорим на различни езици и да правим етимологични анализи. Но и се шегуваме, пътуваме, общуваме. Освен това си падаме и малко хедонисти…. Обичаме да се наслаждаваме на живота и да си доставяме удоволствия.

И момчетата станаха добри и самостоятелни хора. Всеки е изключително добър в своя път, не съжалява и го следва. Ангел имаше всички шансове да наследи моята професия, но реши направо да се потопи в policy making (определяне на държавна политика – бел.ред.), ама така глобално, но всъщност иска да стане учител по история. Щастлива съм, че моето дете иска да учи, да раздава и заразява със знание.

Гордея се и с двамата и ги обичам безкрайно.
И мисля, че заедно с баща им сме допринесли да живеят в свят без граници, да мечтаят и да си осъществяват мечтите. Не успяхме да направим света по-добър и без толкова пошлост, безпросветност и арогантност, но дано те успеят – особено ако примерът е заразителен.

- А какъв завет искате да им оставите?

- Ние се учим от децата ни и те са нашият драйв да сме на ниво, да сме в крак с времето, да живеем без комплек­си живота си във време, което няма нищо общо с времето, през което сме расли ние. И това ме изпълва с такова задоволство и гордост, свършили сме си работата. Но все пак: да могат да разперят крила, без да се страхуват, че ще изгорят, това просто означава, че са стигнали много високо, до слънцето. Да не забравят, че хората са създадени да живеят в общество заедно и трябва да се научим на толерантност и компромиси. И не на последно място: да протегнат ръце и да прегърнат, това е любов, уют и топлина.

Може да намерите „Жените. Естествен интелект" на местата за продажба на списания в цялата страна.