Когато меденият месец свърши и връзката навлезе реалността, когато всичко, което е било толкова сладко и очарователно, се превърне в раздразнение, започва истинската работа за общуване един с друг. Много терапевти препоръчват да изчакате две години, преди да вземете решение за сключване на брак.
Защо толкова много връзки процъфтяват или се разпадат след две години? Едно често чувано повърхностно обяснение е „разлюбих" партньора си. От биохимична гледна точка има известна истина в разлюбването.
Не малко хора са пристрастени към неврохимичния прилив на увлечение и предпочитат да преследват новото и да се надяват блаженството да продължи вечно.
Всяка връзка преминава през „синдрома на двете години". Ако успеете да го преодолеете, няма какво да ви бутне.
1. Късането преди да навършите две години, може да е правилната идея
От три до шест месеца в нова връзка (точката, когато най-интензивните от тези химически пристъпи отшумяват, както показва сравнително проучване в Journal of Neurophysiology) може да е точното време да я прекратите. Това е, когато виждате другия човек по-ясно и нямате представа какво сте видели първоначално в него.
Така че, ако сте осъзнали, че човекът до вас не е този, с когото искате да прекарате по-голяма част от живота си, сложете точката сега. По-добре е да не чакате да се създаде навик, който ще ви попречи да си тръгнете бързо и сръчно.
2. Да напуснете, защото тръпката е изчезнала, може да е грешна идея
Да предположим обаче, че желанието ви да прекратите връзката е по-скоро свързано с „тръпката си отиде", отколкото с някаква нова, по-остра гледна точка за това как двамата не си пасвате добре. В такъв случай може да е по-разумно да направите пауза и да преразгледате мотивите си. Желанието да бягате може да има повече общо с основните химически промени, които се случват в настоящата ви връзка.
Необвързаните, които постоянно си „играят" на любовното поле, може да са в опасност да станат „пристрастени към увлечението". Това са хора, които копнеят за върхове, които само нова любов може да достави. Те търсят „перфектното" гадже повече от истинска връзка с друг несъвършен човек.
Само вие може да разберете дали връзката ви с партньор е достатъчно трайна, за да изминете разстоянието.
3. Две години са времето, когато настъпва „дружеска любов"
Известно е под различни имена, включително система за привързване и приятелска любов. При отдадената любов вие преминавате към по-малко френетична биохимична верига, по-плоска крива. Подобно на химията на привличането, дългосрочната любов протича по безброй пътища между мозъка и тялото – различни, не по-добри или по-лоши.
Не е вярно, че ако сте дългогодишни любовници, няма да изпитвате похот един към друг. Сексът и романтиката обаче вече не са основните двигатели на вашата връзка. Ставате практични.
Има нова телесна химия, която стои в основата на вашите мисли, чувства и физически усещания относно човека, с когото сте избрали да останете. Вместо приливите на привличане, има по-стабилен поток от ендорфини, плаващи в синапсите и кръвния поток. Ендорфините са химически много подобни на морфина. Това не е ли достатъчно?
4. След две години настъпва спокойствието на дългосрочните ендорфини
В постоянна връзка нивото на ендорфините се натрупва с течение на времето, благодарение на цялата тази добра любов.
В допълнение към успокояващите ендорфини, които се нуждаят само от усмихнатото лице на партньора, за да нахлуят в тялото, двамата партньори все още имат много окситоцин - хормоналното суперлепило, което ни подтиква да се свържем с другия.
За повечето хора поддържането на страстта жива в една дългосрочна връзка изисква намерение и работа. С разсейването от грижите покрай децата, работата и притеглянето към някои развлечения, изискващи по-малко интимност, те трябва съзнателно да отделят време за романтика и да намерят нови начини да възобновят интимната връзка с партньора си. Те трябва да се ангажират да не се приемат един друг за даденост след години заедно. Дългосрочната любов не е лесна, но е изпълнена с награди.
Коментари (0)
Вашият коментар