24 x 24 е новата ни рубрика, с която "24 часа" влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения.
В нея ще каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно - ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата ще отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път гости са актрисата Албена Павлова и актьорът, режисьор и сценарист Емил Марков. Те сключват брак на 25 август 1990 г.
- Какво най-много цените у половинката?
Албена Павлова: Неговото постоянство, любовта към семейството, умението да ме кара да се смея.
Емил Марков: Нейната спонтанност, човешка чистота, енергичност.
- А какво ви дразни?
Албена: Това, че понякога е търпелив. Не мога да се сетя друго. (Смее се.)
Емил: Както ценя нейната спонтанност, тя ме и дразни. Както и любимото ѝ занимание да ме прекъсне още по средата на изречението, точно преди най-важното, което искам да кажа.
- Кои са трите най-любими негови/нейни неща?
Албена: Много обича поезия, планината и да пътува.
Емил: Най-любими са ѝ телефонът и кучето. Даже на моменти не знам дали не го обича повече от мен. И работата.
- Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?
В един глас: О, те са много.
Албена: Ние много дълго сме заедно и наистина са много. Аз лично няма да забравя сватбения си ден.
Емил: А аз няма да забравя как Албена щеше да роди преждевременно дъщеря ни в колата.
Албена: Не, не е преждевременно. Просто щях да родя в колата.
Емил: Да, неочаквано бързо се развиха нещата. Преди да стигне до болницата, беше тръгнала работата.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Емил: Тя ги избира, а аз не ги одобрявам.
Албена: (Смее се.) Аз ги избирам, а той винаги ми задава въпроса: “Сега кой ти препоръча този филм?”, на който аз вече не искам да отговарям, защото следва една тирада от рода на “Повече никога няма да слушаш, когато еди-кой-си ти препоръчва филми”. И това много ме нервира и ме дразни, защото хем не може той да ми препоръча филм, хем, когато аз го препоръчам, с такова удоволствие и наслаждение го отхвърля, че ме вбесява.
Емил: Аз съм такъв - нищо не харесвам.
Албена: Не, не, той не харесва специално филмите, които аз му предлагам. (Смее се.) Музиката я избирам аз, филмите ги избирам аз, като за филмите, разбира се, и той има думата, защото после не ми се носят последствията от лошия избор. Храната отново избирам аз, защото имам голям късмет да съм омъжена за човек, който е много непретенциозен и храната за него не е от особено значение - няма да му пострада нито храносмилателната система, нито настроението. С филмите е по-претенциозен.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Емил: Няма най-любим период, защото сме пътували напред-назад из България и в чужбина и зиме, и лете.
Албена: От гледна точка и на двамата на мен любимо ми е лятото, защото тогава имаме най-много време един за друг. Работата е по-малко за актьорите и можем повече време да прекарваме заедно. Иначе моят любим сезон е пролетта, но свързано с Емил е лятото.
- Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?
Емил: Милите ѝ очи. Тя беше във ВИТИЗ, когато аз с известно закъснение от няколко дни отивам, и първият човек, когото виждам в коридора, е тя. “Здравей, здравей” - така се запознахме.
Албена: А аз си спомням от първата ни среща неговите изключително нелепи мустаци. И че първото, което му казах, беше: “Моля те, утре без мустаците, ще спечелиш от това”.
Емил: Бяха останали от казармата.
Албена: Е, разбира се, спомням си едно изключително красиво момче. Много красиво.
- Кога разбрахте, че я/го обичате?
Албена: Първо минахме през приятелска фаза. Мисля, че това е една много добра основа за по-дългосрочно партньорство. Защото, когато не са намесени чувства, много по-обективно се запознаваш с другия и има време да приемеш и положителните, и не толкова положителните му черти на характера. Докато при любовта всичко става много крайно. За нас тази приятелска фаза изигра много добра роля. За мен това беше любов от втори поглед. Трябваше да се случи по този начин.
Емил: Да обясня, че този приятелски период продължи около година, година и половина. И за мен беше от втори поглед.
- Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?
Емил: Не.
Албена: Трябвало е малко по-дълъг приятелски период. (Смее се.) Аз мога да кажа цвят със сигурност. Той обича зеления цвят много, цял живот го е обичал и го е предпочитал. Мога да кажа по-скоро автор - много обича Стайнбек, но това е само един от писателите, които харесва, има още най-малко петима. От филмите много харесваше “Диво сърце”.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Албена: Пак ще кажа - нетърпението. В първата половина на нашата връзка аз бях много нетърпелива, а той беше много търпелив. Сега си наваксва с нетърпението, а аз приех от него ролята на по-търпеливия. Не казвам търпеливия по принцип, а по-търпеливия.
Емил: Ами изчерпа ми се търпението, какво да направя. При нея развитието е в това да приема нещата такива, каквито са. Защото тя на по-млади години беше доста по-ултимативна и категорична: Това е така, това не е така. Сега приема нещата просто такива, каквито са.
- По какво си приличате най-много?
Емил: Приличаме си по вкусове, разбирания за нашата работа, темите от живота. Приличаме си много по нещата, които ни вълнуват и които могат да ни развълнуват. Имам предвид и в професията, и в мирогледа. И по зелените очи. 
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можеше?
Албена: Загубата на родителите му, на баща му. Това, ако можех да го отнема, бих го направила.
Емил: Да, и аз бих казал същото, загубата на нейните родители.
- Как се променя любовта ви във времето?
Албена: Излезе от фазата на историчността и на необходимостта и влезе във фазата на наслаждението, на осъзнатото партньорство, на духовната подкрепа, на истината - да усетиш другия без обяснения. Това умение да усещаш другия, да го разбираш, е много ценно.
Емил: Потвърждавам, че е така. Според мен наистина се придобива усещането, че другият е част от теб. Не можеш да си представиш друг вариант на живота си.
- Как се променихте вие в тази любов?
Албена: Чрез търпението, чрез умението да го разбирам и да намирам точните думи, които ще намалят тревогите му и ще увеличат радостта му.
Емил: Може би от 15-20 години, от много повече време всъщност, по посока на чувството на отговорност. Много съм се променил относно връзката ни, семейството ни, съществуването ни заедно.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Албена: Много добър, много емпатичен, много чувствителен. И човек, който с огромна лекота, с много страст застава зад идеи и намерения. С много всеотдайна и страстна природа. Много верен приятел.
Емил: Много от тези неща се отнасят и за Албена. Аз по-бързо установявам контакт и общувам с непознати. Тя е малко по-бавна, иначе е отворена към хората, емпатична, готова да се впуска да помага, на моменти до наивност. Светъл човек, светла душа.
- Какво не бихте простили на другия?
Албена: В младите години си мислех, че има непростими неща. И с годините разбрах, че когато има любов, няма непростими неща.
Емил: По природа не мога да се сърдя повече от един час. А за непростими неща, особено спрямо Албена, не може да става дума.
- Какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Албена: Не бих си простила, когато се отнеса несправедливо към него, когато го оскърбя волно или неволно, и то в битов план. Иначе за големите и съществени неща няма конфликтна зона. Просто във всекидневието аз съм била малко припряна, раздразнителна. Ето такива неща не искам да му причинявам, защото виждам, че го нараняват и че му отнема време да го преглътне. Излишно е.
Емил: Аз трябва да кажа същото. 
- Защо я/го обичате?
Албена: Никога няма да имам отговор на това. Не знам. Все си мисля, че истинската любов не е някакво решение, няма как да го обясниш. Това е нещо, което не е минало през ума, а през сърцето. То има мотивация, но когато е минало през сърцето, не можеш да го обясниш. Можеш да кажеш защо харесваш някого, това винаги има основания, но защо го обичаш, понякога няма никакво обяснение. Просто го обичаш и толкова. Аз лично го обичам толкова, защото смятам, че Господ е бил много щедър с мен да ме срещне с човека, който е създаден за мен, и съм огромна късметлийка.
Емил: Заради всички неща, които казахме досега. Защо обичаш другия човек? Ами просто така. (Смее се.)
- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Емил: “Мила, какво става, как си?”.
Албена: “Как ти мина денят, пиленце?”. И няма да ви изненадаме, задължително с целувка.
- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Албена: Обичаме заедно да пътуваме, да ходим в планината, на море, на кино, да гледаме спорт, да бъдем с децата си заедно. Всичко, което прави едно семейство, обичаме да го правим заедно. И аз наистина не мога да измисля нещо, което да не обичам да правя с Емил. Всичко, всичко ми е най-хубаво, когато съм с него. На най-хубавото място да съм, и то с много добри хора, с наши близки приятели, нещо не е пълно, ако него го няма.
Емил: Аз мога да ходя сам и да пътувам, да върша някаква работа и да се забавлявам и да се чувствам добре, обаче както съм ѝ казал няколко пъти на Албена: “Където и да отида, винаги вътрешно съм с теб”. 
- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Емил: Да.
Албена: Абсолютно, без никакво колебание.
- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?
Албена: Ако лошата новина е свързана с мен, той винаги ми казва: “Няма да се притесняваш, щом сме заедно, ще се справим”. Това е неговият положителен отговор всеки път. Макар че Бог и с това е бил щедър, не сме си сервирали много лоши новини. Ако лошата вест е свързана с него, ако мога да оправя нещата, преди той да е разбрал, бих го направила, бих му го спестила.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Емил: Най-често за някакви глупости и дреболии. За съществените неща нямаме различия. Някой път не ги решаваме, просто единият излиза от стаята и трябва да мине малко време - час примерно, и после всичко продължава нормално.
Албена: Караме се само и единствено за абсолютни глупости: “защо се престрои в тази лента, а не в оная”, “защо не си сложил в пералнята, а до нея?”. Ето такива проблеми решаваме, нечовешки, просто огромни, смазващи. Е, пълни глупости, слава богу. Па̀рата отива в свирката и затова не ни остава време за съществени неща. А как ги решаваме? Аз млъквам за малко, за да ни помине, и след това все едно нищо не е било.
- Има ли навик, който искате другият да промени?
Албена: Категорично и той се нарича тютюнопушене. И се опитвам да го направя от няма да ви казвам колко години. Но засега удрям на камък.
Емил: А пък аз се опитвам да променя навика ѝ да ме кара да спра да пуша. Това е навик от вече 38 години. 
CV:
Албена Павлова завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови. Кариерата я води едновременно към театъра, киното и малкия екран и тя се превръща в една от най-популярните съвременни български актриси.
Емил Марков е известен български актьор, режисьор и сценарист, който участва в множество български и чуждестранни филми и сериали, както и в театрални постановки. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1988 г.
Двамата имат 2 деца - Здравко и Мина, която също е актриса и е учила в театралната академия. Мина Маркова стана известна още като ученичка с ролята си в комедийния сериал "Столичани в повече", където участваше заедно с майка си.
Коментари (0)
Вашият коментар