Синът на Гунди - Андрей Аспарухов: Опитвам се да спазвам неговите ценности, а “обувките са много големи за запълване”

У дома се завърна Андрей Аспарухов, за да бъде емоционално отвлечен назад във времето и да "срещне" своя легендарен баща на големия екран чрез филма "Гунди - легенда за любовта". Синът на обожавания футболист, който живее в САЩ, познава своя родител предимно от разказите на близки и приятели, защото го губи много рано в детството си. А малкото лични спомени, които има с него, предпочита да запази единствено и само за себе си. Безспорно той ще бъде най-специалният човек в публиката на филма за Гунди, който милиони хора очакват с нетърпение. Затова и най-важното за майка му Величка Маркова е било в лентата да личи колко много го е обичал баща му.

Гала премиерата на дългоочакваната продукция ес състоя преди дни, а зала "Арена София" е напълно разпродадена. От 18 октомври "Гунди - легенда за любовта" тръгва с редовни прожекции в кината в цялата страна.

- Г-н Аспарухов, продуцентите на филма "Гунди - легенда за любовта" казаха, че тази лента е направена за милиони хора, но едновременно с това е най-важна за един от тях - вас. Какви емоции събужда у вас тази киносреща с баща ви?

- Ще бъде доста странно, това е сигурно. Да гледаш първите години от своя живот заедно с този на най-близките ти - ситуация, която трябва да се преживее, преди да се опитвам да я осмисля. Разбира се, аз съм слушал многократно за повечето от моментите, залегнали във филма, но ще е съвсем друго да ги видя.

- Майка ви, Величка Маркова, работи през целия процес със сценариста Емил Бонев и така допуска до вътрешния свят на семейството ви. Вие имахте ли намеса и участие с мнение в разработването на филма?

- Не, никакво участие не съм имал. Майка ми е тази, която помогна в най-голяма степен филмът да се реализира. Аз дори първоначално не бях много ентусиазиран от идеята за игрален филм точно заради "допускането" на широката общественост до неща, които са лични, но баща ми е толкова популярен и обичан от хората, че те заслужават да научат малко повече за него.

- Кога и как за първи път разбрахте, че Иван Христов и Андрей Арнаудов искат да осъществят тази тяхна мечта - филм за Георги Аспарухов-Гунди?

- Разбрах още в самото начало. Тогава беше само идея и, да бъда честен, не вярвах, че ще се осъществи, но Иван и Андрей, както и целият екип положиха невероятен труд тази идея да се превърне в реалност. Има толкова митове и легенди за баща ми, че да избягаш от тях и възпроизведеш неговия образ, реален образ, не е никак леко. С огромен интерес ще гледам.

- За вас какво е най-важно да видят всички в образа на баща ви на големия екран?

- Надявам се да видят това, което го прави толкова велик и дори митологизиран - добротата, любовта, толерантността му, човешките качества, които редом със свръхталанта карат името Гунди да бъде произнасяно с любов. Малко са хората като него, за които при споменаването на името им не следва "да, ама...". При него няма "ама". Той остана обичан, защото през целия си кратък живот е бил пример с поведението и държанието си спрямо близки и непознати.

- Имате ли съкровен спомен с него, който пазите у себе си?

- Има неща, които си остават лични, и това са малкото спомени, които имам. Нека да останат такива.

- За хората Гунди е легенда и национален герой, но като какъв е съществувал винаги във вашето съзнание и след смъртта си? Какъв пример е бил за вас?

- Ще ми трябва много време да отговоря на този въпрос. Моят живот преминава като продължение на неговия. Аз се опитвам да спазвам неговите ценности, опитвам се да бъда добър син. При мен е трудно, защото "обувките са много големи за запълване", но и лесно, защото аз винаги съм чувствал любовта на хората към него и респективно към мен. Това чувство ми показва неговата значимост.

- За вас мъжеството му доказва ли се не само в изявите му на терена, но и във всички житейски предизвикателства по пътя му - като натиска върху него от ДС и т.н. (показани в лентата)?

- Това са неща, които майка ми и близките около мен са ми спестили през годините. Много хора са пострадали от режима по онова време. Сигурно и баща ми е бил "натискан", но аз не бих се наел да спекулирам, без да съм свидетел на тези времена.

- Във филма любовта между родителите ви е много силна и впечатляваща. И въпреки отдадеността на футбола на първо място в сърцето му винаги ли сте били вие с майка ви?

- За него семейството е било на първо място. Това говори много за неговите човешки качества. Разказвани са ми много случки и спомени от всякакви хора, от негови колеги и приятели, че съм бил непрекъснато с него - по лагери, на тренировки, мачове. Ясно е, че времената са били други, но някои неща зависят от човека, не от времето.

- Самият вие се радвате на щастлив брак със съпругата ви Изабела, която е дъщеря на футболната легенда Павел Панов. Футболът има ли своя дял във формулата на вашата хармонична любов?

- Аз съм щастлив човек. Освен с баща като Георги Аспарухов животът ме свърза и с прекрасната ми съпруга Изабела. Тя е олицетворение на честност, почтеност и себераздаване. Футболът винаги ще бъде в нашия живот, защото сме закърмени с него, а и го обичаме. Сега за разнообразие гледаме даже и американски футбол.

- Смятате ли, че "Левски" има нужда от този филм сега и Гунди - като завет, отново ще обедини и екзалтира всички?

- Връзката между баща ми и "Левски" е ясна. Надявам се от филма хората да разберат защо и почитателите на други отбори го обичат и ценят толкова много.

- Ако можехте, какво бихте му споделили днес?

- Може би бих му показал какво пишат за него хората - това казва всичко!