Защо са полезни тъмните храни

Черна леща, кафяв ориз, боровинки, къпини, патладжани – всички те са изключително полезни за здравето. Оказва се, че храните в „черния списък" са безценно богатство.

От часовете по рисуване в училище знаем, че най-тъмният от чистите хроматични цветове е лилавото. Ако искаме да получим по-наситени и по-тъмни оттенци, трябва да добавим пигменти. Черно се образува при смесване на червено, жълто и синьо. По същите правила се образува и черният цвят в растителните продукти.
Веществата, които придават лилава окраска на плодовете и зеленчуците, се наричат антоциани. Тези растителни пигменти определят нюансите и на цветята и есенните листа. В зависимост от pH на клетъчното съдържание, те може да направят синьо-лилави, жълто-зелени, червени и кафяви нюанси.

Растенията изработват антоциани в неблагоприятни условия (суша, студ, твърде силно слънце) за самозащита. Но тези вещества са полезни в същата степен и за хората. Благотворното им въздействие е потвърдено от редица научни изследвания. Антоцианите помагат за предотвратяване на сърдечни пристъпи, понижават риска от развитие на хипертония и подобряват паметта при възрастните хора.

Тези вещества са мощни антиоксиданти, които защитават организма от атаките на свободните радикали, образуващи се под въздействието на ултравиолетовите лъчи и други външни и вътрешни фактори (като например стреса), повреждащи клетките. Пазят не самоклетъчните мембрани, но и митохондриите, които произвеждат енергия за тялото. Затова богатите на антоциани продукти са полезни не само за профилактика на заболявания, но и за понижаване на теглото.

В наситено лилавите и синьо-черните растителни продукти концентрацията на оцветяващи пигменти (антоциани) е особено висока. Колкото повече са, толкова по-тъмен е цветът на храните. В черните продукти често заедно с лилавите са смесени и други пигменти – червен ликопен, зелен хлорофил, жълт лутеин, оранжев бета криптоксантин. Всеки от тях носи своите бонуси за здравето. И колкото по-богата е тази палитра, толкова по-тъмен е плодът или зеленчукът.

В черните дарове на природата се съдържа и елагова киселина, която има слънцезащитни свойства и е изключитено полезна за кожата. Доказано е в лабораторни условия, че това вещество не позволява на колагена да се разрушава под въздействието на UV лъчите – което означава, че възпрепятства остаряването и появата на ранни бръчки.

Как да избираме тъмни продукти
Обикновено при споменаването на тъмни продукти, веднага ни идват на ум боровинките, а след това и останалите горски плодове. В „черния списък" обаче има и други продукти като кафяв ориз и бобови растения (черна леща, черен боб). Всяка от тези храни носи ползи за здравето, поради което диетолозите съветват да ги включваме в менюто си редовно, в разнообрани комбинации.

Само 100–120 г черни горски плодове съдържат дневната норма антоциани. Рекордьорът по съдържание обаче не са боровинките, а къпините. В тях има и много витамин Е и С (които също са антиоксиданти) и РР, който е важен за нормалната обмяна на мазнини и протеини. Имайте предвид обаче, че в къпините има и доста захар – около 10 г в 1 ч.л. Отчетете този факт, ако сте на диета.

Черната боровинка се препоръчва като помощно средство при грип и простуда. Това е напълно основателно, тъй като черните боровинки са богати на аскорбинова и салицилова киселина, които свалят температурата, както и на гама-линоленова киселина, която укрепва имунната система. Ако страдате от наднормени килограми, спокойно може да си хапвате от тези плодове – те са нискокалорични и съдържат много фибри, които подпомагат процесите на храносмилане и здравето на стомашно-чревния тракт.

Повечето горски плодове са доста деликатни – трудно се съхраняват пресни и се развалят само за няколко дни, дори и в хладилник. Изключние е черната боровинка, която без проблем може да оцелее и цял месец в стъклен съд. Затова е най-добре горските плодове да се консумират в сезона. Ако искате да ги съхраните за по-дълго, може да ги изсушите на температура 45°С (ако е по-висока, се разрушава витамин С) или да ги замразите. Ако предпочитате да ги затворите в буркани, най-добре е да ги консервирате с малко количество глюкоза и аскорбинова киселина, за да ги пастьоризирате. Но има данни обаче, че в пастьоризираните горски плодове антоцианите се разрушават по-бързо. Затова консумирайте съдържанието на бурканите най-много за половин година – след това полезните вещества в тях ще са значително по-малко.

Още един плюс на горските плодове е, че съдържат плодови киселини, които алкализират вътрешната среда на организма и нормализират pH.

Черните боб и леща са отличен източник на протеини и фибри. Техният тъмен цвят говори за по-високото наличие на растителни влакнини, наред със съдържанието на антоциани. Дивият ориз има много повече фибри от светлите си аналози, по-бавно се преработва, засища по-добре и не допуска преяждане.
Черният ориз, както и черната леща, се отличават с високо съдържание на фолиева киселина, необходима за репродуктивните функции. В 200 г черна леща (сравнявана с най-скъпия хайвер – този от белуга) се съдържа цялата дневна норма фолиева киселина. Този продукт е особено препоръчителен за вегетарианците, тъй като е богат на аминокиселини.

Патладжаните са ценни, тъй като в тях се съдържат всички микроелементи, необходими за организма. При това ценността им не намалява, ако се консервират. Съдържащият се в тях пектин, стимулира храносмилането и извежда излишния холестерол. Те са много ниско калорични и с богато съдържание на фибри, поради което се препоръчват за борба с наднормените килограми. Основното, което трябва да помните, е, че не бива да консумирате презрели патладжани, тъй като те съдържат алкалоида соланин – вещество, което може да предивика натравяне (симптомите са гадене, повръщане, диария, стомашни колики). При отравяне със соланин противоотровата е мляко и яйчен белтък. За да избегнете риска, преди да приготвяте патладжани, ги накиснете за около 20 мин в подсолена вода, след което ги изплакнете – така ще отделите от тях вредния соланин.

Знаете ли, че
Любопитна подробност е, морковът не винаги е бил оранжев. До XVII в. той е носил гордо лилава окраска. Именно във виолетов вид това кореноплодно се е зародило първоначално около IX в. в Афганистан, а след това се е появило в Европа и е стигнало до Америка. По пътя си морковът няколко пъти е променял цвета си, като е ставал ту жълт, ту бял, ту червен. След няколко века, благодарение на експерименти, правени от холандски селекционери, морковът се сдобива със сегашния си оранжев „имидж". И тъй като историята се развива като спирала, днес на рафтовете на скъпите магазини отново може да се намерят тайнствени лилави моркови.

Напоследък расте популярността и на картофите с наситен черно-лилав цвят. Добре е да знаете, че тези картофи не са плод на генна модификация, а един от обичайноте сортове, произвеждани отдавна в Южна Америка.

Защо да хапваме често лилави храни
Укрепват стените на кръвоносните съдове и намаляват крехкостта на капилярите. Благодарение на тази функция на антоцианите, те защитават от сърдечносъдови заболявания, хипертония, тромбофлебит.
Възпрепятстват образуванието на лош холестерол, на който се дължи натрупването на атеросклеротични плаки. Това означава, че са отлична профилактика на атеросклероза и исхемична болест на сърцето.
Притежават противогъбични и бактерицидни свойства. В резултат на антиоксидантното си действие повишават адаптогенните свойства на организма и стимулират имунитета. Поради това лилавата храна е полезна за профилактика и лечение на грип и простудни заболявания.

Имат спазмолитични, противовъзпалитени функции – действат добре при артрити и хронични възпалителни процеси.
Имат антиалергично, диуретично, слабително действие.
Защитават от UV лъчите и неутрализират действието на свободните радикали, които предизвикват преждевременно остаряване, забавяне на функциите на мозъка и други неблагоприятни последици.
Спомагат за нормализация на нивата на кръвната захар, тъй като притежават инсулиноподобно действие, поради което може да служат за профилактика на диабет.
Действат благотворно на очите. Повишават остротата на зрението, нормализират вътрешноочното налягане, укрепват ретината, борят се умората на очите.

-----
Проучване на британски учени доказва, че редовната консумация на лилави плодове и зеленчуци подмладява и подобрява дейността на централната нервна система. Причната е, че тези храни поглъщат вредните съединения на желязото. В резултат на това може да се използват в борбата срещу алцхаймер, паркинсон, множествена склероза.

За още вкусни предложения харесайте страницата ни "Рецепти за здраве"