Оспорват Оскара на пържолата

За някои храни като протеините може да има алтернативно устойчиво решение. Но други няма с какво да заменим, ако позволим сушата и жегите да ги съсипят. Кои са любимите храни, застрашени от изчезване?

Сбогом на тройния лешник?
Помните ли култовите бонбони „Троен лешник"? Или ги заменяте с течен шоколад? Може да е вкусен, но в него има много по-малко от любимите ядки. Една от причините може е, че лешниците са едни от застрашените хрупкави удоволствия по света. Драстичните температури и летните бури влияят зле на лешниковите плантации. Много от шоколадовите гиганти започнаха да създават собствени лешникови плантации в Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия, Грузия и Сърбия, за да се справят сами с нуждата от повече ядки. Черноморското крайбрежие на Турция, където според някои изчисления се произвеждат 70 процента от световната реколта от лешници, е ударено от жеги и суша. Преместването обаче може да не се окаже толкова трайно решение. Изменението на климата удря цялото земно кълбо, нали?

Заплашено ли е кафето?
60 процента от дивите видове кафе са застрашени от изчезване през следващите години, бият камбана статистиките. Тези видове са нещо като генетичен фонд, от който може да се смесва и да се създават нови вкусове. Климатичните промени, изглежда, се отразяват зле на част от фермите в Африка и Южна Америка.

Уинстън Чърчил прогнозирал, че един ден ще ядем месо, отгледано в колба, разкрива Smithsonian Magazine. Това станало в далечната 1931 г., когато бъдещият премиер на Великобритания разказва в сп. Strand как си представя света „50 години по-късно". Едно от нещата, които предвижда, е лабораторно отгледаното месо!
„С по-добро познаване на това, което се нарича хормони, т.е. химическите пратеници в нашата кръв, ще бъде възможно да контролираме растежа. Ще избягаме от абсурда да отглеждаме цяло пиле, за да изядем гърдите или крилете, като отглеждаме тези части отделно в подходяща среда."

В действителност първият продукт от лабораторно месо беше изпържен 32 г. по-късно, отколкото Чърчил предвижда – през 2013 г. Въпреки известното забавяне той обаче е удивително точен в друга своя прогноза: „Новите храни от самото начало ще бъдат практически неразличими от естествените продукти. Всички промени ще бъдат толкова постепенни, че ще ни убегнат от наблюдение".
Пак Чърчил стига до извода, че храната на хапчета няма да се сбъдне. „Синтетичната храна, разбира се, ще се използва в бъдеще. Но тази мрачна утопия на ястията на таблетки никога не трябва да ни завладее", смята бележитият британски политик.

Генното инженерство прави ориз с повече витамин А и грозде без гъбички

В далечната вече 1983 г. група учени хвърлиха истинска бомба. Те обявиха в EMBO Journal, че са използвали вид бактерии, наречени Agrobacterium, за да постигнат хоризонтален трансфер на гени в растенията.
40 години по-късно генното модифициране на култури вече не само е рутинна, но – трябва да признаем – доста често и спасяваща човечеството практика. Днес 94% от соята и 92% от царевицата в САЩ носят генетични добавки, показват данни на американската Администрация по храните и лекарствата (FDA).
Някои от генетичните промени са незначителни, за да направят растенията по-устойчиви на вредители. Други обаче удължават живота на прибраната реколта. Според метаанализ, публикуван през ноември 2014 г. в PLoS One, използването на генетични модификации в растенията е намалило употребата на пестициди по света с 37% и е увеличило добивите с 22%.

Но старите генни модификации може да се окажат недостатъчни за новите реалности. Затова учените продължават да разработват още. Изкуственият интелект и генетичното секвениране им позволяват не само да смесват и съчетават сортове култури с по-голяма прецизност отпреди, но и да ги пригаждат за определени региони. Има сортове за места със суша, с проливни дъждове, с местни вредители и т.н.

Снимка: Jie Sun/Xi'an Jiaotong-Liverpool University