Изпепеляващите страсти на Вирджиния Улф

Едра, решителна на вид жена, в жокейски бричове, кожено яке и високи ботуши за езда преследвала друга - висока, крехка и страхлива. Те се гонели из парка, докато първата не настигнала втората и я притиснала до едно дърво. След това я прегърнала и повела към намиращия се наблизо замък. "Жертвата" не се съпротивлявала, вървяла покорно, когато минали през парадния вход, когато се изкачвали по стълбите нагоре.

Така през 1927 г. в Англия в разкошния дом на аристократа Уит Сакуел-Уест, в една от стаите се състояла първата любовна среща. Крехката партньорка на Уит била известната писателка Вирджиния Улф.

Главният герой на тази любовна история би трябвало да се нарича Ленърд Улф, съпруга на Вирджиния, за когото тази жена означавала толкова много, че той предпочел цял живот да търпи нейните лесбийски наклонности, отвращението й към секса с мъж и собственото си принудително въздържание. Целта на неговото съществуване станало опазването на Вирджиния и да направи всичко възможно душевното заболяване да не погуби писателския й талант твърде рано. Историята на техния тайнствен брак е толкова поразителна, че бе заснет и филм по нея, наречен "Часове", с Никол Кидман в ролята на Вирджиния Улф, за която печели "Оскар".

Вирджиния се съгласила да се омъжи за Ленърд Улф, когато навършила 30 години. Когато се погледнела в огледалото, тя виждала пред себе си една неудачница - неомъжена, бездетна, луда. Бракът й с Улф, евреин, който се издържал с литературна критика и съвсем не блестял с красота, й се сторил истинско спасение. 

Годеникът се осмелил да целуне своята годеница едва три месеца след като получил нейното съгласие да се омъжи за него. Безумно влюбен в красивата и невероятно талантлива жена, той не забелязал в самото начало, че физическата близост не само я плашела - всяко негово докосване предизвиквало отвращение от нейна страна. Тя забелязала скритата му страст и веднъж цинично го отхвърлила с думите, че той физически въобще не я привлича. Но Ленърд като човек проницателен съзрял зад външната й грубост крехкост, ранимост и беззащитност и разбрал, че той й е нужен като приятел, който да я предпазва от всички неприятности и разочарования. Тихият литератор поел на плещите си непосилно бреме и нито веднъж не се оплакал. Оженили се през 1912 година.

Първите симптоми
Още по време на медения месец се появили първите признаци на нейното психическо разстройство. Ленърд все още се надявал на взаимност. Но Вирджиния отказала да се храни и да прави секс. Когато младоженците се върнали в Лондон, те започнали да спят в отделни стаи. През 1913 г. след обстойни медицински изследвания лекарите препоръчали на съпруга да остави всяка мисъл за деца. Ленърд приел неизбежното със стоическо смирение. Съпрузите се включили активно в интелектуалния живот, станали вдъхновители на така наречената блумсберийска група - кръг от известни британски мислители, писатели, художници. Тогава именно разцъфтял талантът на Вирджиния Улф. Психическото й състояние обаче периодически се променяло. При обостряне тя се нахвърляла с нападки върху мъжа си, а той отговарял с невъзмутимо мълчание, разбирайки, че жена му е безнадеждно болна и в момента тя отчаяно се нуждае от неговата приятелска подкрепа и сила. Даже аферата й с Уит Сакуел-Уест, който продължил близо три години и който легнал в основата на романа на Вирджиния "Орландо", не променил отношението на Ленърд към неговата гениална съпруга.

Детство и семейна среда
Вирджиния е родена през 1882 г. в семейството на британски интелектуалци. Баща й, сър Лесли Стивън, бил издател, а майка й - красивата Джулия, била далечна роднина на Чарлз Дарвин и позирала за платната на известни художници. Говорело се, че мъжете се влюбвали в нея от пръв поглед. За децата - Ванеса, Вирджиния, Адриан и Тоби, се грижели седем прислужници. Имали на пълно разположение огромната бащинска библиотека. Бащата се отличавал с мълчаливост и меланхоличност, а майката била непрекъснато заета - от първия си брак тя имала други деца, които взела в дома на сър Лесли след смъртта на съпруга си - дъщерята Стела и синовете Джордж и Джералд. Осемнайсетгодишният Джералд започнал да ухажва Вирджиния, когато била едва на шест. Той я притискал в столовата и пускал ръка между бедрата й. Спомените за тези опити преследвали бъдещата писателка до края на живота й.

Първия неврастеничен припадък получила след смъртта на майка си. Тогава била на 13. След това започнал да я преследва другият доведен брат - 27-годишният Джордж. Когато тя сядала на масата в столовата да учи гръцки език, той се приближавал тихичко зад нея и я хващал за гърдите. Затворена по природа, бъдещата писателка намразила секса. Затова първият й опит да се задоми бил неуспешен. Възлюбеният хомосексуален литератор Литън Стречи, само три дни след годежа отказал да се ожени за нея, тъй като тя буквално настръхвала, когато той се приближавал до нея.

Красавицата по рождение, Вирджиния ненавиждала своята външност, защото често я заглеждали по улицата случайните минувачи. За нея било проблем да си купи рокля, защото, когато я мерила, чувствала ръцете на продавача да докосват тялото й. Разбира се, още по-голям проблем съществувал при покупката на бельо. Разтърсващи преживявания След смъртта на майка си тя се влюбила в приятелката на своята доведена сестра Стела. Виолета Дикинсън била със 17 години по-възрастна от нея и така и не успяла да се омъжи. Вирджиния й писала трогателни любовни послания, с поразяващ литературен талант описвала своите чувства към избранницата. Между другото Джордж продължавал да преследва беззащитното момиче.

Когато навършила 20, той я заставял да го придружава на вечеринки, а когато се прибирали вкъщи, отивал в спалнята й и й помагал да се съблече. Няма нищо чудно, че след такова грубо сексуално отношение от страна на мъжете неочаквано тя почувствала приятно вълнение, когато се целувала със сестра си Ванеса. Вирджиния признавала честно, че е привързана към нея повече, отколкото към сестра, и изпитвала ревност, когато тя решила да се омъжи.

Когато самата Вирджиния се омъжила, неведнъж изневерявала на Ленърд - имала връзка изключително с жени и се наричала "сафистка", по името на древногръцката поетеса Сафо от остров Лесбос, възхваляваща женската любов. С Ленърд, който я обичал предано и нито един път през живота си не пожелал друга жена, Вирджиния имала хармоничен творчески съюз. Заедно основали издателство "Хогарт прес". Те били първите, които пуснали във Великобритания съчиненията на Фройд и Томас Елиът. Направили известен Джеймс Джойс и други талантливи писатели. Самата Вирджиния станала знаменитост. Тя получила почетни степени и награди във Великобритания и Франция. През 30-те години семейство Улф се присъединило към антифашисткото движение, а Ленърд представил своята кандидатура на парламентарните избори от страната на лейбъристите.

Епилог
Психическото здраве на Вирджиния обаче неочаквано се влошило. Отново се върнали детските страхове и натрапчивите идеи. След като германците бомбардирали дома им, Ленърд решил да отведе жена си в провинцията, надявайки се, че там ще бъде по-спокойна. Отначало животът наистина потръгнал. Съпрузите се занимавали с четене на лекции и приеми. Но въпреки усилията на Ленърд да я отвлече от мрачните мисли, Вирджиния развила тежка форма на депресия.

На 28 март 1941 г. тя се отправила на обичайната разходка в гората, намерила на пътеката едно камъче, сложила го в джоба на палтото си, стигнала до реката и се потопила в нея. Била на 59 години. Вземайки това решение, Вирджиния оставила бележка на съпруга си: "Чувствам, че отново полудявам. На нас двамата не ни е по силите постоянно да преживяваме моите ужаси. Уви, вече не мога да се измъкна. Пак чувам гласове. Затова правя това, което смятам за единствено правилно."