3 причини, поради които родителят би пренебрегнал чувствата на порасналото дете

Като деца често виждаме родителите си като перфектни супергерои.

Но докато стигнем до зряла възраст, съвършените силуети на нашите родители се износват от признаването на техните грешки, ограничения и отрицателното въздействие, което техният избор има върху нашия растеж и развитие.

Като всеки друг несъвършен човек, родителите обикновено не искат да се конфронтират с лошите си минали избори. Един от начините, по които това може да се прояви, е като родителят започне да пренебрегва емоциите на своите пораснали деца.

Родителят може да ги отблъсне по различни начини, от просто пренебрегване на емоциите до пълно преразглеждане на семейната история. Така или иначе, тяхното пренебрежение може да ви накара да се отдръпнете от общуването с тях.

Възрастното дете прекъсва комуникацията поради разочарование, опитвайки се да се изправи срещу отбягващия родител, а родителят с разбито сърце се бори да разбере защо детето му е толкова наранено и ядосано, когато той си спомня съвсем различна история. Някъде между стоунуолинг и гаслайтинг се намират разбирането и състраданието, но може да бъде толкова трудно да се намери.

1. Срам, разкаяние и пренаписване на споделената история

„На родителите може да им е трудно да чуят порасналото си дете да изразява по-малко от щастливи емоции относно възпитанието си. Отрицателните емоции, изразени от техните възрастни деца, могат да предизвикат чувства на срам и разкаяние в мама и татко. Трудно е за родител да чуе, че някои преживявания от детството са били нараняващо или травмиращо за техните наследници. Много родители са „пренаписали“ семейната история, за да я направят подходяща за разказа за успеха и да намалят всяка възприемана дисфункция. Ако родителят е направил това, той може да се опита да потисне или отхвърли емоциите на порасналото си дете.”

Мери Кей Кочаро, брачен и семеен терапевт

2. Критика, сенки и вина

„Родителите могат да се почувстват изключително чувствителни към емоциите на порасналото си дете и да ги приемат като критика към техния стил на родителство. Родителят може също да изпитва трудности при изразяването или приемането на изрази на силни чувства. Той може да се отдръпне или да се опита бързо да приключи разговора, защото не може да се справи лично със силни емоции. Възрастните родители често не желаят или не могат да толерират каквито и да било сенки в живота си и вместо това може да искат взаимодействията с потомците им да останат учтиви и предвидими.
Колкото по-крехки се чувстват, толкова по-малко са подготвени за тежки разговори. Родителите носят бремето на вината за това как са отгледали децата си. Понякога те не могат да приемат да бъдат държани отговорни за своите минали избори и действия, или за ужасните грешки, които са направили.”

Д-р Глория Браме – специалист по човешка сексуалност, сексолог, сертифициран от Американския колеж по сексолози

3. Отговорност, избягване и признание

„Като клиничен психолог и експерт по взаимоотношенията, наблюдавах родители да отхвърлят емоциите на своите възрастни деца, защото се чувстват отговорни за причиняването на тези емоции. Отхвърлените чувства са най-често негативни или трудни за обработка. Родителите често срещат трудности да признаят своите действия, думи, или стилът на родителство може да не е бил ефективен или дори по-лошо, да е причинил вреда.

Понякога родителите нямат силата да чуят, че са причинили болка на детето си или са предизвикали негативни емоции. Родителят чувства, че не може да помогне, да поправи или подхранва наследника си, така че той отхвърля или свежда до минимум емоцията. Ако ситуацията е такава, порасналото дете трябва да работи и да освободи емоциите само, а не като търси това, което майка му и ли баща му не са в състояние да дадат. Осъзнаването на задействащите фактори, които се движат напред, ще даде възможност на порасналото дете да се научи на емоционална регулация и да не се нуждае от родителско признание.”

д-р Сюзън Пазак, клиничен психолог и експерт по връзки

Разплитането на емоционалните възли на родителското пренебрежение може да бъде безсмислено упражнение, водещо до отчуждение, или може да отвори вратата към по-близки, по-състрадателни отношения. Често изборът кой път да поеме напред е оставен на порасналото дете, което трябва да сравни болезнените спомени от миналото със стойността на бъдещата връзка със своя родител.