Авторитарният стил на родителство: ефекти върху децата

Семейството е първата област на влияние при формирането на деца. Бащата и майката предават ценности, принципи, традиции, насоки и роли в сложна система, в която участват баби и дядовци, чичовци, лели...

В тази статия ще разгледаме основните характеристики на авторитарния стил на родителство. Някои предварителни идеи може да ни накарат да вярваме, че когато става въпрос за родителство, ние трябва да контролираме. Въпреки това най-важното нещо е да знаем кога да бъдем емоционално близки и да позволим на децата си да вземат свои собствени решения.

Какъв е авторитарният стил на родителство?
Той може да бъде реципрочен или репресивен. Първият се основава на установяване на консенсусни граници; вторият контролира, използвайки репресии, наказание и дори насилие.

Това е много строг и еднопосочен стил на родителство. Често се характеризира с отношение на родителите, склонно към раздразнение и строгост. При този стил на родителство цялото семейство е подложено на натиска на дебнещо недоволство.

• Родителите установяват строги правила на поведение
• Те показват малко или никаква привързаност към децата си
• Не представят опции или допускат само тези, които вече са одобрени от тях предварително
• Тези родители натрапчиво наказват и порицават ненормално поведение или лошо поведение

Авторитарното родителство често се фокусира върху това, което детето прави нередно, според родителите.

Какви са предимствата и недостатъците на авторитетния родителски стил?
В общество, основано на конкуренция и с тенденция към загърбване на ценности и традиции, нерепресивният авторитарен стил е алтернатива.

Той предлага определени ползи, като осигурява на децата твърдост и умереност при изправяне на несигурност и предизвикателства.
Друго предимство произтича от малкия му емоционален капацитет, което води до плоски, студени и опортюнистични отношения в социума. Разгледан по този начин, авторитарният стил на родителство може да допринесе за определени положителни елементи в нашето бързо развиващо се, безлично общество.

Въпреки това много от неговите недостатъци идват от липсата на комуникация и липсата на изразяване на чувства. Освен това има тенденция да създава несигурност и отнема инициативата от децата.

Хората, които са израснали с авторитарни родители, често са резервирани, имат ниско самочувствие и трудно си поставят цели. Те са склонни да бъдат послушни в присъствието на авторитет. Без него те са склонни да правят грешки.

Като цяло те се подчиняват покорно и се страхуват да не направят стъпят накриво, изправени пред изпитанията. В този смисъл и тези родители, и техните деца може да крият дълбоко в себе си страха от провал.

Последиците от прекалено авторитарното родителство
Като цяло децата, отгледани с реципрочен и аргументиран авторитет, се подчиняват отговорно. Развиват самоконтрол и дисциплина. Властта се упражнява чрез пример. Със здрави нива на авторитет, родителите се представят като модели за подражание.

Здравият авторитет се състои от взаимно уважение. Неговото погрешно представяне обаче е авторитаризъм. Ако родителите използват добре авторитета си, те се разкриват като силни, способни и достойни за доверие индивиди.

Ако обаче използват лошо властта си, те просто я упражняват над децата си. Това е много нездравословно авторитарно родителство.
От родителите зависи да упражняват своя контрол, за да дадат възможност и да насърчат уникалния потенциал на децата си, а не да ги контролират.

Когато родителите се представят като модели за своите наследници, между тях расте различна и по-мощна форма на уважение.

Предложения за подобряване на вашия родителски стил
Най-вредната част от авторитарния стил на родителство е наказанието. С тази практика родителите се опитват да коригират поведението, без да предлагат пространство за консенсус. Често резултатът е спирала от мълчание и насилие, което влошава нещата. Освен това скоро ще се върне като бумеранг.

Напротив, комуникацията, подкрепата и привързаността са основата на родителския стил, който зачита личността на децата. В крайна сметка предизвикателството за родителите е да помогнат на децата си да станат независими. Така те могат сами да решават житейските предизвикателства.

Родителството е училище и ние се учим от грешките. От директен авторитарен стил е възможно да се стигне до такъв, който се основава на разбиране, диалог и съгласие с осъзнаване и размисъл.

Ако има ясни правила, които всички спазват, има по-малък риск от сериозни нарушения. От друга страна, ако поведението и отношението се наблюдават с обич, децата могат да се учат и да растат по здравословен начин.