Хара Нурин: Бъдещето е пълно с хубави изненади

Тя е талантлива и необикновена. Казва се Хара (ще прочетете защо) и вижда птици, които още не е видяла, както и бъдещето... обещава го прекрасно!

Хара Нурин наскоро издаде първата си книга с разкази и ако ви се иска да се отнесете в друго време, с приказни герои и вълшебни думи, вземете я и я пазете много. Защото много малко хора вече умеят да запечатват чудесата на хартия.

Здравей, Хара! И честита първа книга! С какво „Истории от утре и вчера“ е различна?

Благодаря! Твърде е възможно тези истории от утре и вчера да накарат читателя да се влюби и необмислено да целуне някой, който пресича улицата точно срещу него. Ако има куче - и него също да нацелува. Освен това, да полети още утре сутрин с парапланер над морето. Може искрено да му се прииска да отиде до Прага и да открие къщата на палача. Да му скимне да шофира невнимателно из Космоса или да измайстори пръстен от спагети. Следващия път, като се метне на такси, бързайки за някъде, да осъзнае, че се вози в жълта подводница. Може и да му хрумне, съвсем по детски, да се спусне по парапета на стълбището, точно когато се е запътил да изхвърли боклука. И после, под проливния дъжд на вечерта, да му просветне, че е най-щастливият човек във Вселената.
Това всъщност беше предупреждение към всички, които ще посегнат към книгата. Тя ужасно върви с малиново брауни. Мila.bg, дали знаеш някоя добра рецепта? :)

За какви хора си писала? Или как си представяш своите читатели?

Когато пиша, мисля за героите и това, което им се случва. Читателите възприемам като добри приятели, готови да тръгнат с мен нанякъде, сега, веднага. Само докато пишех някои конкретни любовни пасажи, си мислех за определен читател. Сборникът с 21 разказа, предполагам, би се харесал на всякакви хора - както на боклукчиите, които всяка сутрин събират контейнерите пред домовете ни, така и на принцесата на Уелс, ако можеше да я прочете.

За каквото и да пишеш, ти виждаш от добрата страна този свят. Как култивира у себе си това светоусещане?

Имам детска душа. Възприемам живота като приключение и страшно обичам да се смея. Не ми остава много време за дребнотемия.

А героите ти откъде идват – плод на фантазия, реалност или и двете?

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!“ - пише Йовков. Моите герои, без да се сравнявам с майстора на късия разказ, и те са бърканица. Сред героите ми има IT специалист, реставратор на стари мебели, таксиметров шофьор, винопроизводител, поет и светец. Обичам ги всичките. Искам да можех да съм като много от тях заради необикновените неща, които им се случват. Някои от образите са взети от действителността, други са съвършено измислени. Така интригата е още по-заплетена.

По един от твоите разкази беше сниман късометражен филм, който взе доста награди. Разкажи накратко.

Филмът „Любовен час/Love Hour“, проследяващ историята на млад мъж, който един ден разбира, че е сомнамбул и се разхожда нощем в парка, спечели първа награда в конкурса Huawei Smartphone Film Festival за най-добър филм, сниман с телефон през 2019 г. и почетна награда от Berlin Flash Film Festival през 2020 г. Достигна и до финалите на още няколко международни фестивала. Филмът беше създаден в много кратки срокове от екип, за който винаги ще мечтая. Още се радваме на успеха му, който никой от нас не предполагаше.

Виждаш ли думите в кино, когато пишеш?

Да, абсолютно. Разказите ми са визуални и действени. Або и моят редактор, Венцислав Божинов, от издателство РИВА, ми помогнаха много, когато подготвяхме книгата, за да се превърнат историите напълно в литература, без да е за сметка на „кино“ светогледа ми, защото всеки жанр си има своя специфика.

Откъде идва твоето име? Коя е Хара?

Хара Нурин е дъщеря на пътешественика от 18 век граф Сен Жермен, известен с това, че пътува във времето и се появява на различни места по едно и също време. И още е жив, между другото. Онзи ден вечеряхме на „Раковски“ срещу НАТФИЗ. Разказа ми за последните си пътешествия. Така че Хара е истинското ми име, иначе в ежедневието се налага да ползвам едно друго име за цивилни цели, за да мога да гласувам, да си плащам данъците, да се разправям с чиновници или да работя съсредоточено с колегите ми в офиса.

На представянето на твоята книга драматургът и писател Яна Борисова каза прекрасни неща за книгата. Кои нейни думи ще помниш винаги?

Яна Борисова е изключителна и аз съм щастлива, че през 2023 година бях избрана да бъда част от нейния клас по творческо писане, във връзка с пиесата, която пиша. Много от думите ѝ няма да забравя, но това, което ще помня винаги, са постъпките ѝ. Каквото обещае, тя го прави. Има огромен писателски талант, мащабно мислене и последователност, които са рядко срещани. Истинският преподавател се раздава докрай, както прави тя. Благодаря ѝ за работата с ярките актьори Петър Антонов, Боряна Братоева и Спартак Панталеев, и за пишещите дракони!

Какво вижда Хара в бъдещето?

Напразно хората се страхуват от изкуствения интелект, летящите коли или криптовалутите. Естественият интелект не е застрашен от изкуствения. Само може да се възползва от него. В бъдещето виждам едни великолепни деца, които са станали възрастни, и действат с голям размах. Виждам едни сега възрастни, които продължават да се търсят в света и даже да се откриват. Бъдещето е пълно с хубави изненади! От нас се иска да не се застояваме прекалено на едно място.

Вярваш ли в невидими сили? Чии са те, ако ги има?

Ще ви разкажа нещо, което ми се случи наскоро. Работих върху един текст, по-точно любовно писмо, чието действие се развива в Мадрид в периода около Гражданската война в Испания (1936-39 г.). Период, в който хората са били изправени пред жестоки изпитания и са се радвали на малки неща като това да пеят заедно песни от напечатани песнопойки и да четат стихове на глас. В текста ми се споменава испанският поет Федерико Гарсия Лорка, убит още в началото на войната. Както и малка птица, символ на една пленителна жена, каквато е главната героиня в писмото. Когато написах текста, все още не бях стъпвала в Мадрид и нямах търпение да се разходя в града на Хавиер Мариас и Пенелопе Крус. Всяка стъпка беше вълшебна в този град. Едва на втория ден от престоя ми там забелязах, че на площад Санта Ана, на 20 метра от апартамента, в който бях отседнала, има малък паметник на Лорка. В шепите си той държи птица. Щом го съзрях, все едно нещо ме удари по главата. Ако трябва да съм честна, често срещам невидими сили, но чии са, нека си остане вселенска тайна.

Честит рожден ден, Хара! Бъди все така влюбена в живота и нека той ти отвръща от същото! С много обич, екипът на MILA.bg