Алергичният ринит може да бъде психосоматичен

Някои области на психологията, по-специално психоанализата, предполагат, че потиснатите чувства, желания и проблеми се проявяват под формата на здравословни проблеми. Едно такова заболяване е алергичният ринит.

Алергиите са непропорционални реакции на имунната система към обикновено безвредни стимули в околната среда. При алергичен ринит тялото реагира мигновено на определен фактор. Той освобождава антитела и генерира възпаление в лигавиците.

Защо това се случва от психосоматична гледна точка?

„Състоянието на живота ви не е нищо повече от отражение на състоянието на ума ви.“
Уейн У. Дайър

При алергичен ринит носната лигавица се възпалява. Страдащите често чувстват, че носът им е запушен, което затруднява дишането. Те също изпитват сърбеж, дразнене и хрема. Това обикновено е придружено от кихане и конюнктивит. Състоянието не представлява голяма опасност. Въпреки това се отразява на качеството на живот.

Хората с ринит често имат проблеми със съня и им е трудно да се концентрират. Отключващите фактори за разстройството са различни. Те включват цветен прашец, прах, животински косми, гъбички и акари.

Ринит и ум
Психоаналитикът Луис Киоза твърди, че дишането е свързано с емоциите. С две думи, има връзка между алергичния ринит и тъгата, унинието и депресията. Киоза твърди, че страдащият всъщност се чувства пренебрегнат и е бил ефективно лишен от въздух.

От тази гледна точка може да разглеждаме алергичния ринит като отговор не на алергени, а на пренебрежение или възприемана липса на подкрепа. Това е като някакъв вик за помощ, който остава незабелязан. Киоза също предполага, че това може да се дължи на липсата на вдъхновение за творческа продукция. С други думи, човекът изпитва недостиг на креативност, което се проявява в проблеми с дишането.

Специалистът свързва разстройството и с нуждата от майчина обич или най-малкото безопасност и защита. Той твърди, че дистресът влияе на дишането. Такова страдание може да бъде под формата на загуба, изоставяне, срам или вина.

Тази гледна точка предполага, че хората с алергичен ринит са изключително чувствителни към живота. Не е изключено те да предпочитат съществуване без сексуални или агресивни стимули. Затова те концентрират това желание за „стерилност“ в носа си.

Невронаучна хипотеза
Наскоро неврологията постигна известен напредък по отношение на изучаването на алергиите и връзката им с ума. Проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, говори за връзката между алергичния ринит и депресията. В това изследване са взели участие 200 000 пациенти.

Сред тях около 70 процента са били "здрави". Останалите страдали от ринит или други алергии. Въз основа на няколко теста проучването установява, че сред „здравите“ индивиди рискът от развитие на психично разстройство е 6,7%. При алергичните обаче процентът е бил 10,8. Въпреки че тази разлика не е значителна, тя със сигурност е подсказваща.

Изследването заключава също, че механизмите на тези възпалителни заболявания са изключително сходни с тези, причинени от психиатрични разстройства. В допълнение, изследователите отбелязват, че противовъзпалителните лекарства често намаляват симптомите на депресия.